отнел жената, в която се беше влюбил! Остра болка прониза сърцето й. Стивън е обичал някаква уличница е трапчинки и е бил готов да се откаже от женитбата с нея!
— Не ви ли е добре, лейди Алисия?
Тя примигна и отговори тихо:
— Мисля, че в окото ми е влязла песъчинка.
— Чакайте, аз ще видя! — Той взе лицето й в големите си, силни ръце. Алисия го погледна невинно.
— Няма нищо — промърмори сър Хю, но не пусна лицето й. — Алисия, вие сте невероятно красива жена. Стивън е…
Тя се изтръгна от ръцете му.
— Не искам да чувам това име — отговори сърдито тя. — Днес съм свободна жена и ще се забавлявам. Кажете на музикантите да се отдръпнат, за да можем да потанцуваме.
Сър Хю хвърли нервен поглед към кулата и се остави да го издърпа на платформата. Алисия го завъртя в кръг и той едва не изгуби равновесие. Тази жена беше невероятно темпераментна. Разпуснатата й коса се вееше, гъвкавото й тяло тръпнеше в ръцете му, очите й блестяха. Изведнъж студеният зимен ден се превърна в пролет. Хю забрави, че ревнивият съпруг ги наблюдава от прозореца на затвора си.
— Спрете най-после, Алисия! — извика през смях той, забравил тържественото „милейди“. — Боя се, че ще падна в безсъзнание. Знаете ли какви бодежи имам!
Алисия избухна в смях.
— Вижда се, че от вас няма да стане истински шотландец. Трябва да правите повече физически упражнения.
Той хвана ръката й.
— Не съм се изтощавал така, откакто за последен път се упражнявах с братята Аскот.
— Разбирам ви — усмихна се тя и двамата седнаха на креслата. — Стивън се упражнява прилежно с моите хора.
— Той е добър мъж и опитен воин — отговори сър Хю и взе парче сирене от таблата, която му поднесе слугата.
— Може би — отговори Алисия и отпи голяма глътка от топлото вино, подправено с ароматни билки.
— Завиждам му.
— Наистина ли? — Тя го погледна изпитателно. — Може би ще успеете да го заместите… в някои отношения. — Сър Хю се наду като паун и тя сведе глава, за да не се изсмее в лицето му.
— Лейди Алисия, трябва да говоря сериозно с вас — изрече тържествено мъжът. — За Стивън.
— Какъв беше като дете? — попита меко тя.
Хю я погледна втренчено.
— Сериозен. Като Гевин. Всички братя Аскот са израснали в мъжки свят. Ако Стивън се държи като непохватно момче, причината е, че няма опит е жените.
— Значи е много различен от вас — поласка го умело тя.
Хю се усмихна самодоволно.
— Е, аз не съм съвсем неопитен и затова… затова и вие се чувствате привлечена от мене. Ала с годините ще свикнете със Стивън и ще се научите да го цените.
— Това ли търсите — жена, която да ви цени?
— О, аз наистина съм съвсем различен от Стивън — отговори засмяно той.
Алисия го погледна с добре изиграна плахост. В главата й назряваше смел план.
— Знаете ли, преди време гостувахме на едно селско семейство в Шотландия и жената ни приготви невероятно питие от лишеи. Когато влязохме в имението ви, забелязах, че същите лишеи растат близо до скалите край портата. Искате ли да се поразходим дотам и да съберем малко? Много бих искала да ви приготвя тази напитка.
В първия момент Хю я погледна слисано, после кимна колебливо. Обратът, който взе разговорът, му беше неприятен. Съпругата на Стивън беше готова за изневяра.
Докато вървяха към портата, той говореше само за Стивън, хвалеше честността и великодушието му, учудваше се на готовността му да облече шотландски дрехи. Скоро заваля и двамата се върнаха в къщата. Сър Хю се настани удобно в голямата зала. Един слуга донесе горещо вино и чаши, в които Алисия щеше да приготви питието. Докато стриваше лишеите и ги смесваше грижливо с виното, тя наблюдаваше крадешком домакина си, който беше изпъчил гърди и самодоволно потриваше ръце. Очевидно се гордееше с благородството си. Кой друг на негово място би се възпротивил срещу опитите за сближаване, предприети от такава красива жена?
— Заповядайте, милорд — проговори с мил гласец тя и му подаде чашата. Прие с усмивка уверенията му, че напитката е чудесна, и собственоръчно му наля още една чаша.
— Трябва да си поговорим сериозно — започна отново той, когато изпразни и втората чаша. — Не бива да напускате дома ми с убежденията, които имате сега.
— И какви са моите убеждения? — понита сладко тя.
— Стивън е мой приятел. Познаваме се още от деца. Надявам се, че ще останем приятели да края на живота си.
— Нима очаквате, че някой ден ще се скарате?
— Това зависи изцяло от вас. Никога, никога не бива да му признавате, че сте почувствали… привързаност към мен.
— Аз съм почувствала привързаност към вас? — попита невинно тя. После приседна в креслото насреща му. — Какво имате предвид?
— О, не се преструвайте, милейди! И двамата знаем какво се случи днес между нас. Жените разбират какво става в сърцата им и в тези на мъжете.
— Така ли? Важи ли то за всички жени? И какво друго знаят те?
— Не се правете на наивна! — ядоса се сър Хю. — Не съм толкова неопитен в тези неща като Стивън. Вие можете да го накарате да повярва, че никога не поглеждате други мъже. Аз няма да му отнема тази илюзия, защото е мой приятел. Но поне пред мен не е нужно да се правите на невинна.
В този момент го прониза остра болка в стомаха и той изкриви лице.
— Защо побледняхте изведнъж? Ще ви дам още малко от питието.
Хю изпи наведнъж третата чаша и въздъхна доволно. Подправеното вино беше невероятно вкусно. Болките в стомаха му отслабнаха, но само за малко. По челото му избиха капчици пот.
— Сигурно рибата, която ядохме, е била развалена — промърмори той. — Къде бях спрял?
— Казахте, че съм готова да напусна съпруга си. Заради вас.
— Не тълкувайте така думите ми. Казах само…
Алисия остави каната на масата и тропна с юмрук.
— Сега обаче аз ще ви кажа нещо! — заяви енергично тя и застана пред него с ръце, опрени на хълбоците. — Казахте, че сте приятел на Стивън, но му изиграхте един невероятно глупав номер. Затворихте го в онази кула и го накарахте да гледа как омайвате жена му!
— Аз ли омайвам жена му? Вие бяхте готова да влезете в леглото ми, драга, не аз!
— Така ли? Защо си въобразявате, че можете да четете мислите ми? Наистина ли сте толкова суетен да вярвате, че съм прекарала цели месеци в леглото на Стивън и не съм доволна от него?
— Но нали самата вие казахте…
— Вие бяхте достатъчно глупав да повярвате във всичко, което ласкаеше суетността ви. Осмелихте се да твърдите, че сте проявили благородство, като сте платили на една уличница да легне с вас. Въобразявате си, че сте направили услуга на приятеля си, но аз се питам дали истинската причина за тази постъпка не е била ревността ви. Защото всички мъже в лагера ви е трябвало да й плащат — освен моят Стивън!
— Вашият Стивън! — Хю се опита да се изправи, но болките в корема бяха станали непоносими. В погледа му се изписа ужас. — Вие сте ме отровили!
Алисия се усмихна доволно.
— Не съм ви отровила. Няколко дни ще бъдете на легло и това е всичко. Просто се погрижих никога да не забравите този ден!
