— Никога не съм виждал Джудит толкова открита и сърдечна с абсолютно непознат човек — промълви изумено Гевин. — Как разбра, че това е жена ти? Ако се съди по стила на облеклото й, аз бих дал право на Джеймс.
— Ами Алисия? — подкрепи го Стивън. — Тя мрази английската мода. Не можеш да си представиш колко проповеди трябваше да изслушам и колко укори, че английските одежди стягат жената като в ризница.
Гевин се усмихна одобрително.
— Черна коса и сини очи! Наистина ли видях това съчетание или само съм го сънувал? Нали ми каза, че жена ти е дебела и грозна? Струва ми се невероятно да е господарка на могъщ клан…
Стивън се изсмя гърлено.
— Нека първо да седнем. Няма ли да ми предложиш нещо за хапване? — Той му намигна и попита дяволито: — Или слугите се подчиняват само на заповедите на Джудит?
— Ако не бях толкова щастлив, че те виждам жив и здрав, щях да ти се отплатя жестоко за тази обидна забележка — отговори Гевин и повика един слуга, за да даде нареждания да потърсят Майлс и Рейн и да донесат ядене.
— Добре ли е вече Джудит? — попита Стивън и се настани удобно край наредената маса. — В писмото ти се казваше, че се е възстановила напълно от преждевременното раждане, но…
Гевин обели едно твърдо сварено яйце.
— Нали ни видя преди малко? Трябва да вода битки за господството в собствения си дом.
— И това ти доставя удоволствие — отбеляза Стивън и погледна сериозно брат си.
Гевин се ухили доволно.
— Няма съмнение, че Джудит внася разнообразие в семейния ни живот. Всеки път, когато се срещна с послушните, розовобузи и белокожи дамички, станали съпруги на съседите ни, изпращам благодарствена молитва към Бога, че ми даде Джудит. Мисля, че ако не се карахме всяка седмица, както тази сутрин, щях да полудея. Но стига толкова! Нека поговорим за теб. Каква е твоята Алисия? Винаги ли е мила и сладка като преди малко?
Стивън не знаеше да плаче ли или да се смее.
— Мека и сладка? Алисия няма представа за съществуването на такива качества. Тя остана настрана само защото размисляше дали да извади ножа си или да насъска срещу нас адското си куче.
— Защо й е да ни напада?
— Тя е шотландка, Гевин! Шотландците мразят англичаните, защото нашите опожаряват нивите и изнасилват жените им. Защото англичаните са проклет, непоносим, подъл народ. Защото си въобразяват, че са много по-добри от откритите, честни, великодушни шотландци. Защото…
— Спри за малко! — прекъсна го изненадано Гевин. — Ти също си англичанин.
Стивън посвети отново вниманието си на закуската, за да се овладее.
— Боя се, че съм забравил това, макар и временно.
Гевин се облегна назад в стола си и изгледа изпитателно брат си.
— Ако се съди по дължината на косата ти, сигурно си го забравил още преди месеци.
— На твое място бих критикувал, след като се убедя лично в предимствата на шотландската носия — изфуча Стивън.
Гевин сложи ръка на рамото му.
— Какво става с теб? Защо си толкова ядосан?
Стивън скочи от мястото си и отиде до камината.
— Понякога и аз самият не знам кой съм. Когато пристигнах в Шотландия, знаех, че съм от семейство Аскот. Имах високо мнение за мисията си. Бях длъжен да покажа на варварите нашия цивилизован начин на живот. — Той зарови пръсти в косата си и въздъхна. — Те са всичко друго, но не и варвари, Гевин! Знаеш ли колко много неща можем да научим от тях! Та ние изобщо нямаме представа какво означава например лоялност. Кланът, чиято господарка е Алисия, би умрял за нея, както и тя за него. Знаеш ли, аз видях със собствените си очи как тя рискува живота си, за да спаси един от мъжете. А жените седят заедно с тях в съвета и вземат решения. И оценките им са дяволски мъдри, братко!
— Също като решенията на Джудит — отговори спокойно Гевин.
— Точно така! — съгласи се с усмивка Стивън. — Само че тя трябва да се бори с теб, за да осъществи решенията си.
— Разбира се — отговори ядосано Гевин, — жените трябва…
Смехът на Стивън го накара да замълчи.
— Знаеш ли, през последните месеци престанах да мисля какво трябва да правят жените и какво не.
— Разкажи ми повече за Шотландия — помоли го Гевин, за да промени темата.
Стивън седна отново на масата за закуска. Гласът му прозвуча замечтано.
— Планините са много красиви.
— Чувал съм, че непрекъснато вали.
Стивън махна нетърпеливо с ръка.
— Шотландците не се тревожат от дъжда.
Гевин наблюдаваше замислено брат си. В думите на Стивън имаше много повече, отколкото казваха.
— Кристофър Одли ме посети преди няколко месеца. Успя ли да те намери преди сватбата ти?
Стивън бутна чинията си.
— Крис загина в Шотландия.
— Какво?
Стивън го погледна намръщено. Как да обясни на брат си, че Крис загина в битка, която според рицарските понятия беше нечестна?
— Откраднаха ни говедата. Няколко от мъжете на Алисия загинаха, докато се опитваха да предпазят Крис.
— Да предпазят Крис? Той е отличен боец! Бронята му…
— Проклятие! — изпухтя сърдито Стивън. — Именно бронята го уби! Той беше практически неподвижен. Както каза Дъглас, приятелят ми беше пленник на железния си ковчег.
— Не те разбирам. Защо?
Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурнаха Рейн и Майлс. При влизането на Рейн стъклата задрънчаха застрашително. Той сграбчи брат си, вдигна го във въздуха и едва не го задуши в мечешката си прегръдка.
— Стивън! А ние чухме, че си мъртъв!
— Ако не го пуснеш веднага, може и да умре — отбеляза сухо Майлс.
Стивън се ухили широко и приложи една от научените от Там хватки. Ухили се още повече, като забеляза, че Рейн се поддаде. Натискът му се усили, но Стивън също го стисна по-силно и Рейн загуби.
Стивън засия от удоволствие. В Англия нямаше нито един мъж, способен да надвие тази торба мускули. Браво на Там! Рейн отстъпи крачка назад и погледна с гордост брат си.
— По всичко личи, че Шотландия ти се е отразила добре.
— А може би ти си занемарил упражненията — подразни го самодоволно Стивън.
Рейн избухна в смях.
— Искаш ли да се увериш, че не съм забравил да се бия?
— Спрете! — намеси се решително Майлс. — Първо искам да кажа на брат си добре дошъл, а после можете да правите, каквото си искате.
— Ти си пораснал, Майлс — засмя се Стивън. — И си напълнял.
— Жените са виновни — намеси се с презрителна усмивка Гевин. — Две от момичетата в кухнята се състезават коя да го нахрани по-добре.
— Разбирам — усмихна се Стивън. — А наградата е нашето мило бебе!
Майлс не обърна внимание на закачките им. Беше свикнал с тях и дори не се усмихна. Той беше сериозен млад мъж и чувствата се отразяваха само в проникновените му сиви очи. Огледа стаята и се обърна въпросително към Стивън:
— Джеймс каза, че си довел жена си.
