— Още ли ми се сърдиш за случилото се в къщата на Хю?
— Да ти се сърдя? — попита хладно тя. — Не. Постъпих глупаво. Това е всичко.
— Глупаво? — Стивън изпита болка от студенината й.
Това беше много по-лошо, отколкото ако го беше нападнала с нож. Алисия се обърна и го погледна втренчено.
— Бях започнала да вярвам, че нещо ни свързва.
— Любов? — попита той и очите му заблестяха. — Няма нищо лошо, ако ми признаеш, че ме обичаш.
Алисия изкриви уста в горчива гримаса и блъсна ръката му.
— Любов! — проговори гневно тя. — Говоря ти за нещо много по-важно. Между мъжа и жената трябва да има доверие, лоялност, вяра в човека до теб.
Стивън я погледна намръщено.
— А аз си мислех, че жените искат мъжете им да ги обичат…
Алисия въздъхна разочаровано.
— Кога най-после ще проумееш, че аз не съм като другите жени? — попита с болка тя. — Аз съм Алисия Макарън. Няма друга като мен. Може би повечето жени смятат, че любовта е най-висшата цел в живота им, но аз не мисля така. Има достатъчно хора, които ме обичат. Всички мъже и жени в клана ме обичат, Там е готов да умре за мен. Имам много приятели. Обича ме дори Кирсти, която е от клана Макгрегър.
— А къде е моето място? — попита мрачно Стивън и отстъпи крачка назад.
— Сигурна съм, че ние с теб също се обичаме, макар и по друг начин. Направих всичко за теб, когато те улучи стрелата на Дейви, а ти също си доказвал нееднократно, че си загрижен за мен.
— Много съм ти благодарен за онази малка услуга — отговори сърдито той. — Аз пък си въобразявах, че ще се зарадваш, като ти кажа, че те обичам.
— Искам да ме уважаваш, да пазиш честта ми. Като господарка на клана Макарън аз живея в мъжки свят. Затова не искам съпруг, който се опасява, че ако постоянно не ме надзирава, мога да извърша нещо нечестно.
Лаят на Раб прекъсна разговора им. Вратата се отвори и Джудит надникна в стаята.
— Мога ли да вляза? — попита меко тя.
— Ела тук, Раб — заповяда Алисия и обясни на снаха си: — Той няма да ти стори нищо, стига да не носиш оръжие.
— Ще го запомня — отговори засмяно Джудит и й показа роклята от тъмносиньо кадифе, цялата обшита със златни конци. — За теб е — обяви тържествено тя. — Искам да видя как ще ти стои.
— Но как успя да я приготвиш за толкова кратко време? — попита смаяно Алисия и поглади красивата материя.
Джудит се усмихна тайнствено.
— Тук живее един ужасен дребосък, който работи за Гевин. Постоянно е затворен в мазето, защото върши разни безсрамия. Дадох му кесия със сребро, казах му колко си висока и му заповядах да ушие рокля, достойна за лейди като теб.
— Прекрасна е — усмихна се с благодарност Алисия. — Толкова си мила с мен. Вече не се чувствам натрапник в къщата ти.
Джудит сложи ръка на рамото на Стивън.
— Изглеждаш изтощен, братко. Не ти ли е добре?
Стивън се опита да се усмихне и целуна разсеяно ръката й.
— Може би съм уморен от пътуването. — Той се обърна официално към Алисия: — Братята ми ще се радват да се запознаят с теб. — Ще се радвам, ако се отзовеш на молбата ми. — После се обърна и излезе от стаята.
Едва след няколко часа Алисия беше облечена и нагласена според представите на Джудит. Докато я оглеждаше критично, тя й обясняваше, че е научила няколко номера за разкрасяване в кралския двор, но нямала никакво намереше да отива повече там. Алисия отказа категорично да закрие косите си с боне и Джудит се съгласи с нея, възхитена от разкошните гарвановочерни къдрици, които се спускаха чак до кръста й. Накрая реши, че и тя ще се среши по същия начин. След това облече рокля от виолетов сатен, чиито ръкави и подгъв бяха обшити с тъмнокафяви кожички от норка. Стройната й талия беше стегната със златен колан, украсен с пурпурни аметисти.
Алисия приглади тежкото кадифе и се усмихна. Роклята стесняваше движенията й, но днес това не я притесняваше. Дълбокото правоъгълно деколте разкриваше голяма част от гърдите й. Набраните ръкави бяха разцепени и подплатени с тънка коприна, обшита със златни конци. Тя изпъна рамене и слезе на долния етаж, за да поздрави братята на мъжа си.
Четиримата мъже бяха застанали един до друг пред огромната каменна камина в зимната стая за гости. Алисия и Джудит престъпиха прага и спряха за миг, за да ги оценят в цялата им красота.
Стивън беше подрязал дългата си коса и вече не носеше шотландските дрехи. Алисия усети пронизваща болка. Планинецът беше изчезнал, за да отстъпи място на съвършения английски благородник. Днес мъжът й носеше жакет от тъмносиньо кадифе с яка от скъпи дантели. Мускулестите му крака бяха обути в тъмносин клин.
Гевин беше целият в сиво, жакетът му беше подплатен с катеричи кожи. Рейн носеше черно кадифе, яката му беше обшита със сребърни конци, събрани в сложна испанска шарка. Жакетът на Майлс грееше в смарагдово-зелено. Ръкавите му бяха подплатени със сребърно платно, маншетите украсени с перли.
Майлс забеляза жените пръв. Той остави сребърната си чаша на перваза и излезе напред. Застана пред Алисия и в очите му пламна огън. Отпусна се на едно коляно пред новата си снаха и сведе глава.
— Радвам се, че прие да дойдеш в дома ни — прошепна почтително той.
Алисия погледна объркано останалите трима братя. Джудит се усмихна, горда с красотата на снаха си.
— Ще ми позволиш ли да ти представя Майлс Аскот?
Алисия протегна ръка, Майлс я улови и я целуна с горещите си устни.
— Събра достатъчно точки още първия път, братле — отбеляза саркастично Стивън. Гевин избухна в смях и удари брат си по рамото с такава сила, че виното се разплиска.
— Добре, че се върна — проговори през смях той. — Само ти можеш да ми помагаш да държим в подчинение милото ни братче. — Той се обърна учтиво към Алисия: — Лейди Алисия, мога ли и аз да се представя официално? Аз съм Гевин Аскот.
Алисия дръпна ръката си, но не можа да откъсне поглед от омагьосващите очи на Майлс. Този млад мъж беше не само невероятно красив, в него имаше нещо, което приковаваше вниманието. Тя подаде ръка на Гевин, после се обърна към третия брат:
— А вие вероятно сте Рейн. Чувала съм много неща за вас.
— И все добри, нали? — засмя се Рейн и показа трапчинките си. После се сведе в дълбок поклон над ръката й.
— Разбира се — отговори с усмивка Алисия. — Един от хората ми прилича много на вас. Силен и здрав като стогодишен дъб. Казва се Там и обучаваше Стивън в шотландското бойно изкуство. Седмици наред слушах вашето име, когато съпругът ми искаше да се измъкне от изтощителните упражнения с Там.
Рейн избухна в смях.
— Значи моето име е сторило чудото! Защото тази сутрин го подложих на кратко изпитание и той излезе победител. — Той хвърли бърз поглед към брат си и продължи дяволито: — Освен това ми отправи предизвикателство и скоро ще се състои истински двубой.
Алисия измери с почтителен поглед могъщите му рамена и якия гръден кош.
— Аз мисля, че първата победа е достатъчна…
Рейн я прегърна и залепи звучна целувка на бузата й.
— Жена ти е невероятна, Стивън! Не се отказвай от нея! — извика весело той.
— Никога — отговори сериозно Стивън и улови ръката й. — Вечерята е сервирана. Да сядаме — предложи той и потърси погледа й.
Алисия се усмихна сладко, сякаш никога не се бяха карали.
