— А писа ли ви, че аз съм виновна за смъртта му? — попита с пресекващ глас Алисия.
— Не! Не бива дори да мислите, че имате някаква вина. Стивън обясни, че само дързостта и проклетата английска гордост на Крис са виновни за смъртта му. Писа ми още, че англичаните, които се осмелят да проникнат в шотландските планини, извършват самоубийство.
— Англичаните избиха много мои сънародници — проговори с омраза Алисия и изведнъж се сепна. — Прощавайте! Забравих…
— Че и ние сме англичани? Това е комплимент, сигурна съм. — Мери разглеждаше новата си снаха и се усмихваше на себе си. — Стивън ми писа колко сте красива. Не е преувеличил ни най-малко, даже напротив.
Алисия направи гримаса.
— Той отдава голямо значение на външния вид.
Мери избухна в смях.
— Джудит ми каза същото преди време. Моите братя вярваха, че всички жени са като мен — без темперамент и страст.
Алисия я погледна несигурно.
— Мисля, че вие също би трябвало…
Мери помилва бузата й.
— Вероятно искате да кажете, че е невъзможно жена, която има толкова буйни и страстни братя, да не прилича поне малко на тях? — Тя не изчака отговора на Алисия и продължи: — Не, боя се, че съм склонна към бягство от живота. Жени като Джудит и вас — ако съм разбрала правилно писмата на Стивън — се държат с две ръце за живота, докато аз…
Алисия не знаеше какво да отговори. Двете разговаряха, сякаш се познаваха не от няколко минути, а от години. Тишината в къщата и сиянието на огъня, което проникваше и в най-тъмните ъгли на стая та, създаваха уютна атмосфера и разговорът вървеше от само себе си.
— Кажете ми, чувствате ли се самотна? — попита съчувствено Мари. — Липсва ли ви Шотландия? Имате ли семейство, приятели?
Алисия сведе глава. Мина доста време, преди да отговори.
— Да, приятелите ми липсват много. — Тя си припомни Там, Дъглас и всички останали. — Много искам да се върна по-скоро при тях.
— А сега и Стивън трябваше да замине. Искате ли утре да излезем на езда? Ще ми разкажете за родината си.
Алисия се усмихна и се отпусна назад. С удоволствие щеше да прекара деня с Мери. Тя излъчваше спокойствие, мекота — нещо, което в момента й беше много необходимо.
Алисия прекара следващите два дни в компанията на Мери. Тази мила жена вдъхваше любов от пръв поглед. Докато Джудит седеше над сметките и управляваше с желязна ръка огромния имот, Мери и Алисия се грижеха за простия народ. Алисия не се интересуваше от стълбиците с цифри, но имаше съвсем точна представа за състоянието и добивите от имота си, която беше придобила главно от разговорите си с хората. Двете с Мери обикаляха околните ферми и разговаряха С всеки срещнат. В началото крепостните бяха плахи и сдържани, но бързо се отпуснаха. Откритостта на Алисия спечели симпатиите им. Тя беше свикнала да се отнася с подчинените си като с равни и Мери наблюдаваше с усмивка как в разговорите с Алисия мъжете и жените придобиваха увереност в себе си и гордо изпъваха рамене. Алисия изпращаше болните в леглото и успя да издейства допълнителни порции за децата на най-бедните семейства. Джудит изпълни молбата й, без да се мръщи.
Разбира се, тя не можеше да бъде само великодушна и щедра с крепостните. Откри хора, които крадяха от господарите си, и се погрижи да бъдат наказани. Някои тихи, работливи и лоялни семейства бяха издигнати на отговорни постове след застъпничеството й. Джудит и Алисия разговаряха дълго. Джудит слушаше внимателно и дори си записваше някои от предложенията на етърва си. Тя разбра веднага, че шотландката е умна и опитна, и се вслуша в съветите й.
Алисия също научи много нови неща, особено за организацията и повишаването на добивите. Беше решена да приложи наученото в Ларенстън. Разгледа подробно скиците и плановете на Джудит за нови сгради и градини. Джудит обеща през пролетта да й изпрати цяла кола със семена и млади растения.
Най-добрите постижения на Джудит бяха в животновъдството. Там тя беше сторила истински чудеса. Алисия беше възхитена от волята й да кръстосва непрестанно овцете и говедата с други породи, за да дават повече месо, мляко и вълна.
През първата нощ в Аскот Касъл Алисия почти не можа да спи. Хиляди цифри, таблици и чертежи плуваха пред очите й. Стотици лица и имена я гонеха в сънищата й.
Сутринта стана рано и отиде в обора, преди повечето от обитателите на замъка да са се събудили. Беше облякла шотландската си носия, защото знаеше, че народът реагира въодушевено на простите й дрехи. Хареса си една червенокафява кобилка и намери леко седло, което й подхождаше.
— Позволете да ви помогна, милейди — проговори дълбок мъжки глас зад гърба й.
Алисия се обърна и се озова лице в лице с нисък, набит, доста приятен на вид мъж, един от охраната на Майлс. Вчера беше придружил нея и Мери, докато обикаляха селата.
— Много ви благодаря, Ричард.
Очите на мъжа засияха с топъл блясък.
— Нямах представа, че сте запомнили името ми. Това е голяма чест за мен.
— Ах, глупости! — засмя се Алисия. — В Шотландия наричам по име всички мъже и жени от клана си, а те ми казват Алисия.
Мъжът се наведе да затегне стремето.
— Говорих с някои от хората на лорд Стивън, които са били с него в Шотландия. Казаха ми, че често излизате на езда нощем, сама или само с двама-трима мъже.
— Точно така — отговори с усмивка Алисия. — Аз съм господарката на клана Макарън и съм длъжна да водя хората си.
Мъжът се усмихна бавно и някак предизвикателно.
— Ще позволите ли да ви кажа, че завиждам на вашите планинци? В Англия почти не се срещат жени- водачки, камо ли толкова красиви.
Алисия се намръщи и посегна към юздите на кобилката.
— Много ви благодаря — отговори сковано тя и изведе коня си от обора.
Ричард остана загледан подире й, докато тя се скри от погледа му, после се обърна към внезапно появилия се в обора Джордж.
— Онова, което стана тук, не те засяга, момко — проговори студено той и се опита да мине покрай него.
Джордж го стисна за рамото.
— Видях те да говориш с нея и искам да знам какво й каза.
— И защо? — попита иронично Ричард. — Защото я искаш само за себе си, нали? Нали чух какво разказвахте за нея — и ти, и другите мъже от свитата на Стивън!
— Той е лорд Стивън, ако нямаш нищо против!
— Я, какъв лицемер си бил! Наричаш я Алисия и говориш с нея, сякаш ти е сестра. Когато обаче я заговори друг, веднага посягаш към меча си. Чуй какво ще ти кажа. Отнасям се с нея така, както заслужава. Никоя лейди не би разговаряла с васалите и крепостните, ако не искаше да опита онова, което е между краката им.
Джордж замахна и юмрукът му улучи Ричард право в устата. Ала Ричард се опомни бързо, скочи и се нахвърли върху другия мъж. Удари го със сключени ръце и Джордж падна по лице в сламата.
— Какво става тук? — попита остро Алисия, която беше чула шума.
Джордж седна на пода и потърка тила си. Ричард изтри кръвта от носа си с опакото на ръката.
— Попитах нещо — рече спокойно Алисия и погледна изпитателно двамата мъже. — Не искам да узная причината за спора ви, защото вероятно е лична. Искам само да знам кой нападна пръв.
— Аз, милейди — отговори Джордж и се надигна с мъка.
