съпругите си едва в деня на сватбата. Бащите ми правеха предложения и аз живях с всяка от жените по три дни.
— А след това им отказваше?
— Точно така.
Алисия въздъхна.
— Какво очакваш от жената? Вероятно поне една от предложените ти съпруги е била достатъчно красива и мила.
— Красива! — изпухтя недоволно Рейн. — Три от тях бяха истински красавици. Аз обаче искам повече от красива външност. Искам бъдещата ми жена да има ум в главата си, а не да мисли само за бродерии. — Очите му засвяткаха развеселено. — Искам жена, която рискува живота си и влиза без страх в замръзналото езеро, за да спаси живота на едно селско хлапе.
— Мисля, че всяка жена, която види изпаднало в беда дете, ще…
Рейн гледаше замислено в огъня.
— Вие с Мери сте изключение. И Джудит, разбира се. Знаеш ли, че когато един луд взе Гевин в плен, тя застана начело на хората му и ги поведе срещу замъка на врага? Рискува живота си, за да спаси съпруга си. — Той се усмихна с копнеж. — Ще почакам, докато си намеря жена като теб или Джудит.
Алисия помисли малко и отговори:
— Не мисля, че ти имаш нужда от жена като мен или Джудит. Гевин обича земята си и Джудит споделя любовта му. Двамата си подхождат. Шотландия е моята родина и Стивън може да живее с мен там, ако пожелае. А ти… имам чувството, че ти не се задържаш дълго на едно място. Трябва ти жена, която да живее свободно и необвързано като теб.
Рейн я зяпна смаяно, но бързо затвори устата си и се усмихна.
— Няма да те питам как си узнала всичко това. Вероятно ще ми отговориш, че си вещица. След като знаеш толкова много, ще ти задам един личен въпрос. — Погледна я право в очите и продължи: — Какво не е наред между Стивън и теб? Защо постоянно му се сърдиш?
Алисия го погледна колебливо. Знаеше, че братята са много близки, но не посмя да го излъже. Пое дълбоко въздух и каза истината:
— Стивън смята, че аз нямам гордост, нито чувство за чест. Вярва на другите, но не и на мен. В Шотландия беше убеден, че правя само грешки, и в някои случаи имаше право. Но постъпваше зле с мен. Той няма право да се отнася към мен така, сякаш не съм в състояние да направя нищо, както трябва.
Рейн кимна с разбиране. Гевин също имаше нужда от време, докато проумее, че Джудит е много повече от едно красиво тяло. Ала преди да успее да каже нещо, вратата се отвори с трясък й в стаята нахлу Стивън — изтощен до смърт, целият в кал и прах.
— Току-що ми казаха, че Алисия е скочила в заледеното езеро — изгърмя разярено той. — Къде се е скрила?
Още докато говореше, той откри Алисия в скута на Рейн, прекоси стаята с два скока и я издърпа от ръцете на брат си.
— Проклятие! — изрева той. — Не мога да те оставя и час сама! Защо постоянно си създаваш трудности?
— Пусни ме — проговори студено тя. Вдигна гордо глава и закрачи боса към вратата. Сложи ръка на бравата и продължи, без да си дава труд да се обърне: — Един ден ще проумееш, че не съм дете, нито глупачка, и не заслужавам да се отнасяш с мен като е малоумна. — Тя отвори вратата и излезе от стаята.
Стивън понечи да се втурне след нея, но гласът на Рейн го спря.
— Седни тук и я остави на мира — каза брат му и в гласа му прозвуча примирение.
Стивън погледна втренчено затворената врата, после зарови пръсти в мръсната си коса.
— Ранена ли е? Ще се оправи ли?
— Нищо й няма — отговори с усмивка Рейн. — Тя е силна и здрава. Нали сам ми я описа като жена, прекарала целия си живот на открито?
Стивън застана пред камината.
— Прав си — отговори задавено той.
— Какво ти е, за Бога? — попита учудено Рейн. — Къде остана онзи Стивън, когото познавах?
— Алисия е виновна за всичко — простена Стивън. — Тази жена ще ме убие. Докато бяхме в Шотландия, една нощ ми даде упойващо питие и поведе хората си към пасището, за да накаже крадците на говеда от съседния клан. Никой няма право да й пречи, разбираш ли?
— Наистина ли ти е дала упойка? — попита гневно Рейн. Алисия очевидно не беше помислила, че излага на опасност и себе си, и Стивън.
Брат му кимна мрачно.
— Един от хората и ме откри дълбоко заспал и се опита да ме събуди. Когато я намерихме, тя висеше на едно въже над пропастта край морския бряг.
— Велики Боже! — изохка Рейн.
— Не знаех дали да я напердаша, докато посинее, или да я затворя в подземието, за да я предпазя от безумствата й.
— И кое от двете направи?
Стивън се облегна на един стол. Сведе глава и в гласа му прозвуча необичайно за него смущение:
— Направих само онова, което става винаги след караниците ни. Любихме се.
Рейн избухна в смях и тежките му гърди се разтресоха.
— Изглежда, проблемът ти се състои в това, че тя мисли твърде много за себе си.
Стивън поклати загрижено глава.
— Точно обратното. Тя изобщо не мисли за себе си. Понякога дори ме засрамва с безкористността си. Когато става въпрос за клана й, рискува живота си, без да се замисля. Доброто на хората й е най-важното нещо в живота й.
— И това те тревожи?
— Разбира се! Защо трябва да напада чужди стада? Защо й трябваше да напише инициалите си върху рамото на най-ожесточения си противник? Знаеш ли колко пъти е спала под открито небе, увита в наметалото си? Защо не може да… да…
— Разбирам. Искаш да имаш трогателна малка съпруга, която гледа с обожание мъжа си и бродира ризите му, така ли? — попита спокойно Рейн.
Стивън се отпусна уморено на един стол.
— Не, не искам това. Мисля обаче, че съществува някакво средно положение между двете крайности.
— Наистина ли искаш да я промениш? — попита Рейн. — Какво толкова има в тази жена? Защо те е омагьосала от пръв поглед? Не ми казвай, че е била красотата й. Ти си бил в леглото с цял куп красиви жени, а се влюби именно в Алисия!
— Личи ли ми?
— Гевин, Майлс и аз го разбрахме веднага, но Алисия изглежда се съмнява. Не вярва, че я обичаш.
Стивън въздъхна с болка.
— Никога не съм срещал човек като нея, все едно мъж или жена. Тя е толкова силна, толкова благородна. В това отношение може да се мери с всеки мъж. Нямаш представа как се отнасят към нея хората от клана й. Шотландците не са като нас. Децата на крепостните тичат при нея, прегръщат я, а тя целува всички бебета. Познава по име всички свои хора, обръща се към тях съвсем свойски. Една вечер — бяхме женени само от месец — забелязах как Алисия уви в наметалото си хляб и сирене. Не ми обръщаше внимание, гледаше само Там. Той е нещо като заместник на баща й. Разбрах, че прави нещо, което Там не бива да знае. След вечеря я проследих тайно на сушата и видях как отнесе храната на едно момче, избягало от родителите си. Те бяха крепостни, забележи!
— Какво й каза? — попита строго Рейн.
Стивън поклати глава. Споменът за онази нощ беше жив в съзнанието му.
— Аз, големият мъдрец, й казах, че е по-добре да изпрати момчето обратно при родителите му, вместо да одобрява бягството му и да го снабдява с храна.
