— Ти ли, Джордж? — попита изумено Алисия. — Не разбирам. — Такъв спокоен, уравновесен мъж като Джордж сигурно е имал много сериозни основания, за да се нахвърли като побеснял върху Ричард. Тя не харесваше Ричард. Усещаше, че не може да разчита на него. Беше забелязала похотливите погледи, с които вчера преследваше красивите млади дъщери на крепостните. Не биваше да оставя Ричард сам с Джордж, защото боят можеше да продължи, и в същото време не можеше да вземе Джордж със себе си, защото именно той беше нападнал пръв. Най-добре да се задоволи с компанията на Ричард и да предпази васала на Стивън от още удари.
— Елате е мен, Ричард — нареди спокойно тя. — Искам да придружите лейди Мери и мен в обиколката ни. — Тя хвърли съчувствен поглед към Джордж и излезе от обора.
— Не ти ли казах, че дамичката си пада по мен! — изсмя се тържествуващо Ричард и избяга навън, преди Джордж да се е нахвърлил отново върху него.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Мери възседна коня си и погледна сънено Алисия. Очите й бяха подути, чувстваше се разбита и изтощена. Неволно се запита дали Алисия знае значението на думи като студ и изтощение. Вчера бяха яздили цял ден, докато стражите им започнаха да мърморят, че са много уморени и не могат повече. Когато се прибраха в къщи, Алисия отиде при Джудит и двете останаха будни до полунощ, за да говорят за управлението на имотите си.
Мери се протегна, прозя се и се усмихна. Стивън й беше писал, че живее в постоянно напрежение, за да не изостава от жена си, и тя започваше да го разбира. Дали Алисия знаеше, че Стивън й се възхищава? Писмата му бяха пълни с похвали за новия му народ, за начина им на живот и особено за смелата му и красива съпруга.
Мери пришпори коня си, за да настигне снаха си. Шотландката вече стоеше пред колибата на един крепостен.
Към обед спряха под едно възвишение, за да си починат. Мъжете се изтегнаха в тревата и се нахвърлиха върху хляба и сиренето.
Мери и Алисия се изкачиха на хълмчето, за да разгледат околността.
— Какво беше това? — попита внезапно Алисия и Мери я погледна изненадано. Тя също се вслуша, но откри само въздишките на вятъра и гласовете на придружителите им.
— Ето го пак! — Алисия погледна през рамо. Раб дотича при нея и я бутна с муцуната си. — Да, момчето ми — прошепна тя и скочи. — Някой е ранен — обясни кратко тя и се втурна надолу по склона.
Мъжете ги погледнаха равнодушно и отново се заеха с яденето. Мери се затича след Алисия. Скоро се озоваха пред езерце със замръзнали брегове. По средата се носеха тънки ледени блокове. Алисия напрегна очите си. Раб залая и тя го потупа одобрително по главата.
— Там! — извика тя и продължи да тича. Мери не видя нищо, но събра тежките си поли и последва снаха си. Когато стигнаха до самия бряг, тя забеляза главата и раменете на едно дете. Ледената вода го бе сковала и то не знаеше как да се измъкне.
Сърцето на Мери се сви от остра болка. Тя полетя напред като стрела и сама не забеляза как надмина Алисия. Втурна се като вихър в ледената вода и сграбчи детето за рамото. То се стресна и я погледна с огромни уплашени очи. Имаха само няколко минути, за да го спасят от замръзване.
— Кракът му е заклещен! — извика задавено Мери. — Хвърли ми ножа си!
Разумът на Алисия работеше трескаво. Ако хвърлеше ножа си на Мери и тя не го хванеше, детето щеше да бъде загубено. Имаше само една възможност.
— Раб! — извика Алисия и кучето разбра по гласа й колко важно е това за господарката му. — Тичай при мъжете и ги доведи на помощ! Бързо, Раб!
Кучето се втурна като стрела, но не към охраната им, а в съвсем друга посока.
— Проклятие! — изруга ядно Алисия, но вече беше много късно да го повика обратно.
Тя извади ножа си и навлезе в ледената вода. Дъното на езерцето беше обрасло с водни растения, които се увиваха около глезените й и я спъваха на всяка крачка. Мери беше посиняла от студ, но продължаваше да държи здраво детето, чието лице бавно посивяваше.
Алисия коленичи до зълва си. Студената вода се плискаше в гърдите й и тя имаше чувството, че всеки момент ще я повали на дъното. Опипа краката на момчето и намери закривения корен, който беше заклещил глезена му.
— Освободих го! — извика след малко тя и с ужас забеляза, че лицето на Мери също е започнало да посивява. Коленичи бързо и вдигна детето над водата. — Можеш ли да ме следваш? — извика през рамо тя и бързо изнесе детето на брега. Когато понечи да го остави в тревата, за да се върне за Мери, някой го грабна от ръцете й. Тя вдигна стреснато глава и погледна право в сериозните очи на Рейн.
— Как… — започна смаяно Алисия.
— Майлс и аз тръгнахме насам, за да ви пресрещнем, когато кучето ти излезе насреща ни и започна да ни дърпа и бута като демон. — Докато говореше, той не спираше да действа. Подаде детето на един от мъжете си и загърна снаха си с дебелата наметка, която свали от раменете си.
— Как е Мери? — попита с тракащи зъби Алисия.
— Майлс се грижи за нея — отговори спокойно Рейн и я вдигна на коня си.
Двамата препуснаха в галоп към замъка на семейство Аскот. Рейн управляваше коня си с една ръка, а с другата непрекъснато разтриваше раменете и гърба на Алисия. Тя усети, че ще замръзне, сви се на кълбо и се сгуши на широките му гърди.
Щом влязоха в двора, Рейн я вдигна от седлото и я занесе в спалнята й. Остави я в средата на стаята, наведе се над раклата и извади тежка вълнена роба, обшита със злато.
— Облечи това — заповяда кратко той, обърна й гръб и разбърка огъня в камината.
Алисия се опита да се освободи от ризата си, но пръстите й трепереха толкова силно, че едва успя да се справи. Когато навлече тежката вълнена рокля, тя не усети нищо от топлината, която трябваше да се пренесе от плата върху тялото й.
Рейн се обърна отново към нея, видя посивялото й лице и я взе в мечешката си прегръдка. Седна в голямото кресло пред камината и я сложи в скута си. Грабна наметката на Стивън от облегалката на стола, уви краката й и я притисна до широките си гърди.
— Как е Мери? — прошепна изтощено тя. Трепереше с цялото си тяло.
— Майлс ще се погрижи за нея. Джудит вече й е приготвила гореща баня.
— А детето?
Рейн я погледна втренчено и очите му потъмняха.
— Знаеше ли, че е само дете на крепостни? — попита спокойно той.
— Какво значение има? — изфуча гневно Алисия и се отдръпна от него. — То е дете като всички други. Някой трябваше да му помогне.
Рейн се усмихна с разбиране и отново я притисна до гърдите си.
— Така си и мислех. Ти не правиш разлика между хората. Мери е същата. Само че вероятно ще си имаш ядове с Гевин. Той не би рискувал и косъм от главата на човек от семейството си, за да спаси живота на крепостен.
— Успях да убедя Стивън и вярвам, че ще успея да се справя и с Гевин — отговори твърдо тя.
Рейн избухна в смях и могъщото му тяло се разтресе.
— Добре казано! Забелязах, че си влязла под кожата на Стивън, и усещам, че ще омаеш и Гевин.
Алисия се усмихна замечтано.
Рейн, защо още не си се оженил?
— Типично женски въпрос — отбеляза засмяно той. — Сигурно никоя не ме иска.
Отговорът беше толкова абсурден, че Алисия го отмина с мълчание.
— Е, добре — поправи се Рейн. — Ще ти призная, че през последните осем месеца отказах на шест дами.
— Защо? — попита учудено Алисия. — Сигурно са били грозни? Дебели или тънки? Или изобщо не ги познаваше?
— Разбира се, че ги познавах — отговори спокойно той. — Не съм като братята си, които видяха
