— Бъди спокоен, братко, сега Майлс ще се заеме с нея — засмя се Гевин. — Така поне ще мога да имам Джудит само за себе си. Иначе всеки път, когато я потърся, тя е заета с някого от безценните ми братя.
— Гевин се отнася с Джудит като с крепостните си — изръмжа Рейн и това не беше само шега.
Стивън се усмихна. Радваше се, че си е отново в къщи. Гевин и Рейн се караха, както обикновено, и непрекъснато задяваха Майлс. През изминалите месеци братята му почти не се бяха променили. Рейн изглеждаше още по-силен и здрав, ако това изобщо беше възможно, и открито показваше страстта си към земните наслади. Майлс продължаваше да стои настрана, част от общността и все пак разделен от нея. А Гевин беше спойката на семейството. Той беше солидният тип, който обичаше земята си. Където беше Гевин, там беше домът на семейство Аскот.
— Не съм съвсем сигурен, че искам да ви представя Алисия — проговори мрачно той.
— Плаха ли е? — попита загрижено Рейн. — Надявам се, че не ти се е наложило да я довлечеш тук за косата. Защо не видяхме нито една кола на двора? Къде са хората ти?
Стивън пое дълбоко въздух и избухна в луд смях. Никога нямаше да му повярват, ако им разкажеше истината.
— Не, не бих нарекъл Алисия плаха — отговори той и едва не се задави от смях.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Алисия седеше в горещата вода, покрита до шията с ароматна сапунена пяна. В камината гореше буен огън и разпространяваше в стаята благодатна топлина и мирис на смола. Алисия се оглеждаше лениво. Спалнята беше прекрасна. Таванът и подът бяха облицовани с испански плочки. Стените бяха покрити с бяло боядисано дърво, а на местата, където гредите се събираха, растяха розови пъпки. Огромното легло беше покрито с розово кадифе. Креслата, пейките и шкафовете бяха с великолепна резба.
Алисия се усмихна и се отпусна назад. Беше й приятно, че е обградена от такъв лукс, макар че парите можеха да се дават и за много по-смислени неща. По пътя дотук двамата със Стивън бяха видели много бедни хора. Тя би дала всичките тези пари за клана си, но знаеше, че англичаните мислят другояче.
Тя затвори очи и отново се усмихна при мисълта за срещата с Джудит. Тя си представяше, че ще види мека, отстъпчива жена, но нищо в Джудит не беше меко и отстъпчиво. Очевидно всички слуга познаваха твърдата й ръка и с готовност изпълняваха нарежданията й.
Преди да усети какво става с нея, тя беше вече съблечена и лежеше в горещата вода. Когато дойде тук, нямаше представа, че се нуждае точно от една топла баня.
Вратата се отвори безшумно. Влезе Джудит.
— Сега си по-добре, нали? — попита е усмивка тя.
— Чувствам се прекрасно. Бях забравила какво е да те глезят.
Джудит изкриви лице и й подаде голямата, предварително затоплена хавлия.
— Боя се, че мъжете от семейство Аскот не умеят да глезят жените си. Гевин очаква от мен да споделям всичките му проблеми, без да протестирам и да се оплаквам.
Алисия се уви в топлата хавлия и погледна замислено съпругата на Гевин.
— А какво би направила, ако ти заповяда да си стоиш в къщи?
Джудит избухна в смях.
— Разбира се, че няма да го послушам. Гевин често не обръща внимание на нещата, които смята за второстепенни. Когато арендаторите му крадат жито от складовете, той смята това за дреболия.
Алисия седна пред огъня и въздъхна.
— Знаеш ли, много ми се иска да си бях донесла сметките. Боя се, че в книгите ми цари страшна бъркотия.
Джудит взе един гребен от слонова кост и започна да реши прясно измитата коса на Алисия.
— Ти имаш много други задължения и сигурно не ти остава време да броиш зърната жито в складовете. Кажи ми, как се чувстваш като господарка на клана? Приятно ли ти е, когато всички красиви млади мъже бързат да изпълнят желанията ти?
Алисия избухна в смях. Представите на Джудит бяха абсурдни. Тя наметна един от копринените й халати и се зае с косата си.
— Аз нося голяма отговорност — заговори сериозно тя. — А що се отнася до послушанието на мъжете… — Тя разтърси косата си и се засмя. — Шотландците имат друго отношение към жените.
— Английските мъже си въобразяват, че жените нямат разум! — проговори възмутено Джудит.
— Точно така. Но когато мъжът се убеди, че жена му е интелигентна, започва да предявява много високи изисквания.
— Не те разбирам.
— Моите мъже не се подчиняват сляпо на желанията ми. В Шотландия всички са убедени, че са равни помежду си. Стивън заповядва на рицарите си да оседлаят конете и да тръгнат на път и те изпълняват заповедта, без да попитат къде отиват.
— Започвам да разбирам — промърмори замислено Джудит. — Значи твоите хора искат първо да узнаят къде трябва да отидат и защо. Ако е така, то…
— Понякога, разбира се, ми създават ядове — призна с усмивка Алисия. — В моя замък има един мъж на име Там, който е доста по-възрастен от останалите. Той наблюдава всяка моя крачка и коментира всичките ми решения. На всичкото отгоре има една дузина синове, които ми възразяват на всяка крачка. Всъщност, аз вземам самостоятелни решения само по второстепенните въпроси. Във всички останали случаи важи общото решение на клана.
— Какво става, когато ти искаш едно, а мъжете настояват за друго? Как постъпваш тогава?
Алисия се усмихна съзаклятнически.
— Имам си методи, с които усмирявам и най-смелите мъже. Винаги успявам да ги надхитря, дори когато ме следят с орлови погледи.
Джудит избухна в смях.
— Също като с нашия краварник! Не можех да позволя на Гевин да го построи според плановете си. Щеше да стане голям провал. Затова накарах мъжете да копаят цяла нощ, за да свършат преди завръщането му. Знаех, че е много пестелив, за да нареди да засипят основите. Освен това е твърде горд, за да признае, че съм била права, а той не.
Алисия приседна на пейката до снаха си.
— А аз се страхувах от срещата с теб! Стивън ми разказваше… ами, описваше те едва ли не като красива кукла с глава от слама.
— Стивън? — Джудит се засмя и улови ръката на Алисия. — Аз съм виновна, че закъсня за венчавката си. Ако знаеш как се развиках, когато разбрах, че дори не е изпратил вест, за да се извини за закъснението си! — Тя се поколеба, после решително продължи: — Чух, че това му е създало известни проблеми.
— Стивън Аскот създава проблемите си сам — отговори строго Алисия. — Има моменти, когато е най- проклетият, най-непоносимият, най-ужасният…
— …най-прекрасният мъж на света! — довърши през смях Джудит. — Не ми казваш нищо ново. Познавам добре и четиримата братя Аскот, нали съм омъжена за най-големия. Но никога не бих заменила Гевин за някого от онези парфюмирани, слабовати, наперени джентълмени, които ме ухажваха в кралския двор. Вероятно и ти изпитваш същото към Стивън.
Внезапно Раб скочи, залая радостно и се втурна към вратата. Стивън влезе с широка усмивка и зарови пръсти в гъстата му козина.
— Много сте радостни — отбеляза той и погледна подозрително двете жени.
— Радвахме се, че разполагаме поне с няколко минути спокойствие — отговори спокойно Алисия.
Стивън погледна с усмивка Джудит.
— Може би ще успееш да я направиш малко по-кротка и мила, докато сме тук. Знаеш ли, в залата има един човек, който ми проглуши ушите, че бил донесъл нови рокли.
— Тъкмо него чаках! — извика въодушевено Джудит и изскочи навън.
Стивън разгледа изпитателно жена си.
— Изглеждаш прекрасно. Като свежо пролетно утро.
Алисия се дръпна от протегнатите му ръце и застана пред камината.
