ликуващ глас той. — Лорд Стивън е жив! Добре дошли у дома, милорд!
Стивън му махна с ръка и подкара коня си към портата. Мъжете, които пазеха стените, се развикаха въодушевено. Портичката се отвори и двамата влязоха в малкия вътрешен двор, заграден от всички страни със стена. От всички страни се разнасяха поздрави за добре дошли.
— Много се радвам да ви видя жив и здрав, милорд! — извика един възрастен мъж и улови юздите на жребеца. — Ако мъжете не бяха ми казали, че сте вие, нямаше да ви позная.
— Много се радвам, че съм си отново в къщи, Джеймс. Тук ли са братята ми?
— Лорд Гевин се върна само преди час.
— Къде е бил?
— О, милорд, братята ви тръгнаха да ви търсят! Чухме, че онази езичница, за която се оженихте, наредила да ви убият.
— Дръж си езика, Джеймс. — Стивън отстъпи крачка назад и улови ръката на Алисия. — Това е съпругата ми. Представям ти лейди Алисия Макарън.
— О, простете, милейди! — изохка старецът. — А аз помислих, че сте… искам да кажа, лорд Стивън често водеше тук…
— Вече каза достатъчно. Да вървим, Алисия!
Той не й даде възможност да се подготви за появата пред семейството. Повлече я след себе си, сякаш беше слугиня! Тя знаеше, че англичаните отдават голямо значение на външния вид, особено на облеклото. Много й се искаше да беше облякла някоя от роклите, които носеше в дома на сър Томас Крайтън. А сега нямаше какво да противопостави на подигравателните погледи на англичаните, освен гордо вдигнатата си глава и упоритата брадичка. Е, дано поне Джудит да я посрещне сърдечно. Според думите на Стивън снаха му беше най-добрата и мила жена на света.
— Изглеждаш, като че ли ще те хвърлят за храна на зверовете — проговори студено Стивън. — Давам ти думата си, че Гевин бие жените твърде рядко, а Джудит…
Алисия вдигна ръка.
— Пощади ме с премъдростите си! Вече съм чувала достатъчно за Джудит. — Тя изпъна гръб и продължи: — По-скоро шотландците ще се откажат от плейда си, отколкото една Макарън да се уплаши от някакви си англичани!
Стивън се усмихна доволно и й отвори вратата към една стая, осветена от първите лъчи на слънцето. Алисия успя да хвърли само един поглед към великолепната облицовка на стените, преди двамата, застанали в средата на стаята, да привлекат вниманието й.
— Дяволите да те вземат, Джудит! — изкрещя сърдито един едър, представителен мъж с тъмна коса, сиви очи и изпъкнали слепоочия. Той изглеждаше зашеметяващо красив, макар че лицето му пламтеше от гняв. — Дадох точни указания как да преустроите краварника. Оставих ти дори скиците. Като че ли си нямам достатъчно грижи със Стивън и жена му! Не знаеш ли, че са изчезнали и никой няма представа къде се намират. Връщам се в къщи и се оказва, че краварникът няма нищо общо с плановете ми.
Джудит стоеше пред него и го гледаше спокойно. Разкошната й светлокестенява коса беше скрита само отчасти от френското боне. Очите й блестяха като злато.
— Скиците ти се оказаха абсолютно непригодни. Защо някой ден не се опиташ да произведеш сирене или масло? Или поне да издоиш една крава?
Мъжът й я надвишаваше с цяла глава, но това изобщо не й правеше впечатление.
— Какво общо имат плановете ми с това, че никога не съм доил крава? Отговори ми, за Бога! — Гевин беше толкова гневен, че острите ръбове на скулите му заплашваха да разкъсат кожата. — Важното е, че не си спазила нарежданията ми. Как ще се появя сега пред краварите?
Джудит присви очи.
— Те ще ти бъдат благодарни, че не им се налага да работят в заешките клетки, които беше начертал.
— Това вече е прекалено, Джудит! — изрева обидено Гевин. — Ако знаех, че ще има някаква полза, щях да ти насиня задника от бой заради това безсрамие!
— Забележително е, че се гневиш само когато съм права.
— Дръж, Гевин! — извика Стивън, който следеше с блеснали очи сцената, откачи една брадва от стената и я метна към брат си.
Гевин, опитен воин и постоянно нащрек, позна вика и се обърна светкавично. Протегна ръка и улови брадвата, хвърлена му от Стивън. Погледна смаяно брат си, облечен в странни одежди, после отмести очи към брадвата в ръката си.
— Давам ти я, за да се отбраняваш срещу Джудит! — обясни през смях Стивън.
Преди Гевин да е успял да реагира, Джудит прекоси с два скока стаята и се хвърли на шията на девера си.
— Къде беше толкова време? Търсим те навсякъде. Толкова се тревожехме за теб!
Стивън целуна косата й.
— Добре ли си вече? Премина ли треската ти?
— Нима не виждаш, че е оздравяла? — намеси се сърдито Гевин. — Щом започна да се бърка в управлението на имотите…
— На твоите имоти, нали? Ти още ли не си научил урока си?
— Я да млъкнете и двамата! — заповяда Джудит и се откъсна от ръцете на Стивън.
Гевин се хвърли към брат си и го притисна към мощните си гърди.
— Къде беше, за Бога? Чухме, че са те убили, а после, че това не им е било достатъчно, затова са те пребили до смърт. Ако знаеш какво беше тук… — Той не можа да продължи. Гласът му пресекваше от вълнение.
— Не съм мъртъв, както виждаш — засмя се Стивън и отстъпи крачка назад.
— Мога да кажа, че изглеждаш много по-добре, отколкото преди — намеси се отново Джудит и огледа изпитателно мускулестите, загорели от планинското слънце крака на девера си.
Гевин я изгледа мрачно и сложи ръка на рамото й с жест на собственик.
— Престани да флиртуваш с брат ми. Много добре знаеш, че аз никога няма да облека такова нещо!
Джудит се засмя весело и се сгуши в прегръдката му. Алисия стоеше в сянката на високия стол и се чувстваше чужденка в задушевната семейна атмосфера. Ето каква беше меката и мила Джудит! Беше много по-дребна от нея, изглеждаше крехка и чуплива, но в същото време си личеше, че е издялана от най-твърд диамант. И се държеше самоуверено и дори нахално с мъжа си, който стърчеше над нея с цяла глава. Това не беше жена, която прекарва дните си в шиене и плетене.
Джудит беше първата, която откри самотната зрителка зад облегалката на стола. Първата й мисъл беше, че Стивън е осъществил заплахата си: затворил е жена си в някоя кула и си е довел красива селянка, която го е направила щастлив. Ала докато оглеждаше Алисия тя разбра, че е сгрешила. Нямаше жена от народа, която да се държи с такова вродено благородство. Тази жена се гордееше не само с красивата си външност, в нея имаше изтънченост и твърд характер, които определяха поведението й. Това беше жена, която съзнаваше колко струва и се държеше в съответствие със стойността си.
Джудит се откъсна от мъжа си и направи крачка към Алисия.
— Вие сте лейди Алисия, нали? — попита спокойно тя и й протегна ръка.
Погледите им се срещнаха и между сините и златните очи прескочи искра. Двете се разбраха от пръв поглед. Бяха равноправни.
— Как се сети, че е тя? — попита с усмивка Стивън. — Джеймс си помисли, че съм довел… е, във всеки случай не жена си.
— Джеймс е глупак — отговори кратко Джудит. Тя отстъпи крачка назад, за да разгледа по-добре дрехата на Алисия, която беше много по-висока от нея. — Тази пола ви дава много свобода, нали? И не натоварва тялото като моята рокля…
Алисия се усмихна сърдечно.
— Полата ми е невероятно лека и удобна, затова пък вашата рокля е много по-красива.
— Ела да си побъбрим в покоите ми — предложи с усмивка Джудит.
Двамата мъже зяпнаха смаяно. Жените им ги изоставиха, без дори да им кажат довиждане.
