— Защо го направихте? — прошепна с мъка той и се хвана за корема. — Какво съм ви сторил?
— Нищо — отговори сериозно тя, — абсолютно нищо. Използвахте ме като пионка в раздорите си със Стивън. Нито за миг не ви хрумна да ме попитате дали съм съгласна с тази глупава игра. Още снощи, докато Стивън свиреше на лютнята, разбрах по лицето ви колко сте суетен. Наистина ли вярвате, че нито една жена не може да ви устои?
— Вие сте подла змия! — изхърка възмутено сър Хю и отново се присви от болка.
— Така ли? Само защото не пожелах да се примиря с ролята на безпомощна фигура във вашата сложна мъжка игра? Припомнете си, сър Хю, че в шаха има само една женска фигура, и тя е най-силната и най- подвижната! — Тя се приведе и измъкна от джоба на жакета му ключа от килията на Стивън.
След малко Алисия се качи в старата кула и отвори вратата на мъжа си.
— Ето, освободих те — проговори спокойно тя. — Още не се е стъмнило. Можем да продължим пътя си. Брат ти сигурно ни чака.
Той я погледна мрачно.
— Идваш от стаята му, нали? Харесаха ли му гърдите ти? Насладихте ли се на плътските радости?
— Да те вземат дяволите, Стивън Аскот! — изсъска вбесено тя. — Омръзна ми да общувам с англичани, които не знаят как да се държат към жените. Отначало твоят така наречен приятел се отнесе с мен като с някаква мебел, а когато му се отплатих за подлостта, заяви, че съм змия!
Очите на Стивън потъмняха от ревност.
— Нали видях какво правехте в двора! Той се държеше така, сякаш ти е любовник от години!
— Така ли? Смяташ ли, че ще позволя на чужд мъж да ме опипва, ако нямам определени намерения?
— Намерения! Нали знам каква си в леглото. Сигурно си искала да откриеш дали има и други мъже, които могат да те накарат да запееш!
Алисия замахна и го зашлеви с все сила през лицето.
— Наистина ли вярваш, че съм прекарала следобеда в леглото му? — попита с искрящи от гняв очи тя.
Стивън потърка пламналата си буза.
— Не вярвам да си имала достатъчно време…
— Хю е твой приятел и ти знаеш, че е почтен мъж. Никога не би сторил нещо, което да опозори честта ти. Но аз съм жена, следователно нямам чувство за чест. Аз съм като семе, което лети според вятъра, така ли?
— Не извъртай думите ми!
— Не ги извъртам! Тази сутрин, когато Раб те намери, ти ме посрещна с твърдото убеждение, че Хю може да ме има, стига само да поиска. Трябваше само да ме попита или да ми каже няколко сладки думички. Ако ме познаваше поне малко, щеше да си седнеш спокойно в килията и да почакаш да те освободя. А после щяхме да се посмеем заедно на номера, който му изиграх.
— Какъв номер? — погледна я смаяно Стивън.
Алисия се ядоса още повече. Този човек изобщо не я слушаше! Защо ли само си хабеше думите да му обяснява? През месеците, които бяха прекарали заедно, тя беше опознала нрава му, беше се научила да разчита на него, да му вярва, да го обича. Дори си беше внушила, че и той я обича. А сега се оказваше, че той не е научил нищо за нея! Все още я смяташе за слабо, глупаво, несамостоятелно същество!
Тя го погледна втренчено и заговори равнодушно:
— Приготвих му горещо питие с билките, които ми показа Кирсти и които предизвикват силни стомашни спазми. Сега ще остане няколко дни на легло.
Стивън не можеше да повярва на ушите си. Толкова искаше да е казала истината! Имаше чувството, че е остарял с години, докато я гледаше как се смее с Хю и се навежда изкусително към него. Беше впил пръстите си в пречките на решетката, докато двамата танцуваха и глезените на жена му се подаваха изпод веещата се брокатена рокля. А сега беше дошла при него и му заявяваше, че е трябвало да изчака спокойно освобождаването си, след като го беше превърнала в разярен звяр? Ако можеше да скочи от прозореца, той щеше да се нахвърли върху танцуващата двойка и да разкъса на парчета неверния си приятел!
— Време е да тръгваме — проговори студено Алисия и му обърна гръб.
Стивън се опомни едва когато Раб се разлая, за да го подкани да се раздвижи. Той мина покрай Алисия и се втурна като обезумял към стаята на Хю.
Приятелят му лежеше на широкото си легло, вдигнал колене към гърдите си, заобиколен от слуги и войници.
— Махни се оттук — проговори с мъка той и изохка задавено, когато го връхлетя нова вълна на болката. — Не искам да виждам нито теб, нито кучката, за която си се оженил. И не смей да се явяваш повече в къщата ми!
Стивън се дръпна от леглото. Стана му жал за Хю и в същото време на лицето му изгря усмивка. Алисия беше казала истината!
— Излез оттук, казах! — заповяда Хю. После се улови за корема и се отпусна на възглавницата, стенейки от болка.
— Милият ми приятел допусна да бъде надхитрен от жена — говореше си през смях Стивън, докато излизаше от стаята. Слезе бързо в голямата зала и видя, че Алисия го чака, облечена в бяла блуза и карирана пола. Понечи да я прегърне, но тя се отдръпна и го погледна студено.
— Алисия… — започна смутено той.
— Ако си готов, мисля, че е време да тръгваме. О, забравих, че ти си господарят, прощавай. Ако заповядаш, ще останем още един ден.
Стивън погледна дълбоко в сините очи и видя само студенина.
— Не, нямам намерение да оставам тук — отговори след малко той, обърна й гръб и се запъти към изхода. Алисия вирна брадичка и го последва към обора.
Двамата продължиха пътя си, без да разговарят. Щом падна нощта, не спряха да поспят, а препуснаха бързо в мрака. Не размениха нито дума, макар че всеки премисляше случилото се през последните дни. Стивън не можеше да се отърве от спомена за мига, когато Хю беше взел лицето на Алисия между двете си ръце. Знаеше, че тя е отмъстила на приятеля му, но му се искаше отмъщението й да е било по-жестоко. Трябваше направо да го наръга с ножа си!
Що се отнася до Алисия, тя почти беше забравила Хю. Важното за нея беше, че Стивън й нямаше доверие, че се бе усъмнил в лоялността й.
На разсъмване двамата видяха стените на Аскот Касъл. Алисия не беше очаквала толкова огромна, заплашителна крепост, а по-скоро господарска къща като тази на Хю Ласко. Тя хвърли поглед отстрана към Стивън и забеляза как лицето му просветля. Сигурно и тя беше изглеждала така при завръщането си в Ларенстън.
— Ще минем през портичката край реката — рече той и пришпори коня си.
Предната страна на високите стени се охраняваше от две високи кули. Помежду им беше главната порта. Алисия последва Стивън към по-ниските стени, които се събираха в непокрит тунел. Тунелът водеше към по-малка порта в задния край на замъка.
Когато се озоваха в тесния проход между ниските стени, Стивън дръпна рязко юздите на коня си. В същия миг във въздуха изсвистя стрела и се заби в земята пред копитата на жребеца.
— Кой идва? — попита строг глас от стената.
— Стивън Аскот!
Алисия се усмихна. Гласът на Стивън звучеше като на шотландските планинци.
— Вие не сте лорд Стивън. Познавам го добре. Върнете се назад! През тази порта минават само членовете на семейство Аскот и приятелите им. Ще почакате един час пред главната порта и ще помолите стражата да ви пусне.
— Ей, ти си Матю Грийн, нали? — провикна се весело Стивън. — Наистина ли си забравил как изглежда господарят ти?
Мъжът се облегна на парапета и се вгледа напрегнато в мрака.
— Господи! — извика смаяно той. — Наистина е лорд Стивън! Отворете веднага портата! — заповяда с
