— Този мъж се опита да насили Алисия — отговори спокойно Майлс.
Стивън погледна жена си с блеснали от гняв очи. Попипа одрасканата й буза, огледа внимателно разкъсаната пола.
— Нали ти казах — проговори през здраво стиснати зъби той. — Предупредих те, но ти не пожела да ме послушаш.
— Стига, Стивън — намеси се Гевин и сложи ръка на рамото му. — Сега не е време да се караш на Алисия.
— Не било време! — избухна Стивън и погледът му потъмня още повече. — Няма и час, откакто ми наговори какви ли не страшни неща. Изкара ме най-големия грешник на света. Да не би да си открила безупречния мъж? Ти ли го окуражи да те нападне?
Преди някой да успее да каже нещо, той се обърна и се, метна на коня си. Алисия, Майлс и Гевин гледаха безпомощно след него, докато се загуби в гората.
— Брат ни заслужава да го нашибат с камшик за тези думи — промърмори Майлс и в гласа му се смесваха сериозност и подигравка.
— Не говори глупости! — скара му се Гевин и се обърна към Алисия. — Той е развълнуван и объркан. Трябва да му простиш това избухване.
— Той ревнува — отговори беззвучно Алисия. — И тази безпричинна ревност го подлудява. — Тя се чувстваше слаба и победена. Стивън не се интересуваше от нея. Единствената му грижа беше не тя, а засегнатата му мъжка гордост.
Гевин я прегърна, сякаш искаше да я защити.
— Хайде да се приберем в къщи. Джудит ще ни приготви някое от чудодейните си питиета, за да се почувстваме по-добре.
Алисия кимна и се остави в ръцете му. Беше й все едно какво ще стане с нея.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Питието, което Джудит приготви за Алисия, беше силно приспивателно и подейства веднага. Тя бе преживяла твърде много за един ден — спасяването на детето, неуспялото изнасилване. Сънува, че се е заблудила в гъста гора и непрестанно вика Стивън, но той е някъде далече и не я чува.
Събуди се от собствения си вик, окъпана в пот, и попипа мястото до себе си. Стивън го нямаше. Алисия седна в леглото и се огледа със замъглен от съня поглед. И в стаята го нямаше. Къде ли беше отишъл?
Тя се почувства непоносимо сама. Защо през цялото време се караше с мъжа си? Когато Майлс й обясни, че шотландците са различни от англичаните, тя не се разсърди. Ако Стивън й кажеше подобно нещо, щеше да се разфучи като фурия.
Тя отметна завивката и се наметна с дебелия халат, който й беше дала Джудит. Трябваше да намери Стивън и да му каже, че е била несправедлива спрямо него. Да му каже, че ще имат дете, и да го помоли за извинение.
Къщата беше тъмна, коридорите тихи и пусти. В дневната гореше свещ. Вратата беше притворена и Алисия видя, че огънят в камината е почти угаснал. Обърна се да си върви и в този миг чу хихикане на жена.
— Толкова ми липсваше. Никой мъж няма като твоите ръце…
Алисия отвори вратата с трясък и се втурна като фурия в стаята. Стивън седеше в едно кресло, напълно облечен. В скута му се беше настанило младо момиче с разголени гърди. Едната ръка на мъжа стискаше чаша с вино, другата милваше гърдите на момичето. Движението беше равнодушно, без въодушевление.
Раб, който не се отделяше от господарката си, оголи застрашително огромните си зъби и момичето изпищя. Скочи от скута на Стивън и избяга в един ъгъл. Стивън вдигна чашата.
— Добре дошла — поздрави той, заваляйки думите. Очевидно беше пиян.
Алисия не смееше да помръдне от мястото си. Сърцето й се пръскаше от болка. Стивън беше докоснат друга жена!
— Как ти хареса сцената? — попита дрезгаво мъжът й. Очите му бяха зачервени, движенията бавни и несигурни. — Сигурно най-после ще разбереш как се чувствам аз, когато те виждам с други мъже.
— Нарочно си го направил! — пошепна невярващо тя. — Искал си да ме накажеш.
Раменете й се отпуснаха безсилно. В следващия миг в сърцето й лумна луд гняв. Трябваше да му причини болка, да го накара да се гърчи от мъка, да страда, както страдаше тя.
— Бях права, когато казах на сър Томас Крайтън, че не мога да се омъжа за теб. Ти не си годен за съпруг на шотландка. Месеци наред трябваше да гледам как не умееш да се държиш с хората ми и как се проваляш във всичко, до което се докоснеш.
Въпреки че беше много пиян, Стивън реагира светкавично. Хвърли чашата на пода, скочи и я сграбчи за раменете.
— А какво получих аз от теб? — изрева вбесено той. — Положих огромни усилия, постарах се да науча всичко полезно от теб и от твоите шотландци. А ти? Опита ли се поне веднъж да се вслушаш в думите ми? Винаги беше срещу мен, присмиваше ми се пред хората си, предизвикваше ме и отхвърли съвета ми дори пред собствените ми братя. Търпях всичко това и не възразявах, защото бях достатъчно глупав да мисля, че те обичам. Но как да обичам жена, която мисли само за себе си? Кога най-после ще пораснеш, Алисия? Кога ще проумееш, че не можеш вечно да се криеш зад клана си? Ти не си загрижена за доброто на хората си, а се стремиш единствено да наложиш волята си, да осъществиш егоистичните си желания. — Той я бутна настрана, сякаш не можеше да я гледа. — Омръзна ми да се мъча да вдъхвам топли чувства в сърцето на една студена жена. Ще си потърся друга, която да ми даде онова, от което имам нужда.
Той се обърна и напусна стаята с тежки крачки.
Алисия стоя дълго пред изстиналата камина. Никога не беше помисляла, че Стивън изпитва толкова дълбоки чувства към нея. А сега любовта се бе превърнала в презрение. Той непрекъснато й беше показвал, че я обича, а тя не искаше нито да го види, нито да го чуе.
Защо трябваше да разбере едва сега, че любовта на Стивън е най-важното нещо на света? Стивън беше всичко в живота й. Тя бе държала любовта му в ръцете си и я бе захвърлила в лицето му. Докато бяха в Шотландия, той беше работил усърдно, за да възприеме начина на живот на сънародниците й, да стане един от тях. А какво направи тя, за да се приспособи поне малко към него? Най-голямата й отстъпка беше, че се съгласи да облече луксозните одежди на английските аристократки, и дори тогава не престана да се оплаква.
Алисия стисна ръце в юмруци. Стивън беше прав! Тя беше егоистка и обичаше само себе си. Поиска от него да стане шотландец, да се промени до последната черта на характера, а тя не стори нищо, за да му помогне. От мига, в който стана негова съпруга, го караше да плаща скъпо и прескъпо за привилегията, че се е оженил за нея.
По лицето й потекоха сълзи. Стивън вече не я обичаше. Сам й го беше казал. Тя бе притежавала любовта му и я бе загубила. Може би завинаги…
Тя седна в едно кресло и раменете й се разтресоха от ридания. Стивън беше добър. Семейството му беше толкова сърдечно. Тя го мразеше, защото беше англичанин, както мразеше Макгрегърови, защото бяха от вражеския клан. Стивън й показа, че има и добри Макгрегърови, както има и добри, великодушни англичани.
Стивън я научи на много неща. Показа й, че на света съществуват различни хора, добри и лоши, независимо от народността, а тя му се отплати само със студенина и гняв. Сложи упойка във виното му, проклинаше го, унижаваше го — правеше всичко, за да го отблъсне от себе си.
През цялото това време тя се съпротивляваше ожесточено срещу съзнанието, че се е влюбила в англичанин. Не искаше да го обича, защото се страхуваше, че хората от клана й ще изтълкуват това като слабост, като липса на достойнство, което щеше да я направи неспособна да бъде господарка на клана. И в същото време не искаше да види, че Там го обикна като свой син, че много от хората й го оцениха според заслугите му.
Тя се обърна към вратата и слезе тихо в двора на замъка. Може би Стивън беше някъде навън.
— Стивън излезе с коня си преди няколко минути — проговори тих глас зад гърба й и Алисия се обърна
