— Добре дошли, сър Роджър. Радвам се да ви видя отново.
Роджър падна на едно коляно и поднесе ръката й към устните си. Русата му коса й се стори по-тъмна от преди. Алисия го погледна и си припомни пленничеството си в дома на сър Томас Крайтън. Тогава Роджър беше единственият, който прояви разбиране към нея…
— Вие сте много по-красива, отколкото ви помня — промълви почтително той.
— Дъглас! — извика Алисия. — Погрижи се лорд Роджър и хората му да се чувстват добре в дома ми.
Роджър проследи как мъжете се разтичаха, за да изпълнят заповедите на господарката си, после отмести поглед към голите стени на залата. По пътя към полуострова беше минал покрай много бедняшки колиби. Това ли беше цялото богатство на клана Макарън?
— Елате в стаята ми, лорд Роджър, за да можем да поговорим на спокойствие. Какво ви доведе в Шотландия? О, забравих, че имате роднини тук.
Мъжът я последва по широкото стълбище. Стаята на господарката беше също така гола, но тук поне гореше огън.
— Няма ли да седнете? — Алисия хвърли строг поглед към намръщената Мораг и й заповяда да донесе вино и нещо за ядене.
Когато останаха сами, Роджър се приведе към нея.
— Ще бъда откровен с вас. Дойдох, защото чух, че имате нужда от помощ. Наскоро срещнах Стивън в кралския двор и…
— Срещнали сте Стивън при крал Хенри?
Роджър наблюдаваше внимателно лицето й.
— Бях сигурен, че не знаете нищо. Той беше обкръжен от жени и…
Алисия стана и разбърка огъня с голямата маша.
— Не желая да слушам повече — проговори студено тя. Отново си спомни как Роджър Чатауърт беше нападнал Стивън в гръб по време на турнира.
Роджър помълча малко, после заговори доверително:
— Не исках да кажа нищо лошо. Седнете отново при мен, моля ви. Преди няколко месеца не бяхте така зле настроена към мен, дори напротив. Помолихте ме да стана ваш съпруг. Спомняте ли си понякога за мен, Алисия?
Тя зае отново мястото си до него и отговори хладно:
— Оттогава мина много време. През тези месеци животът ми претърпя коренна промяна. Промениха се и възгледите ми. — Тя млъкна и се загледа в огъня.
— Не сте ли любопитна да узнаете истинската причина за идването ми тук? — Когато Алисия не отговори, Роджър продължи настойчиво: — Нося ви вест от една жена на име Кирсти.
Алисия го погледна смаяно, но преди да отговори, в стаята влезе Мораг с табла, отрупана с ядене. Старицата нареди масата, после разбърка огъня и започна да задава въпроси на Роджър. Накрая Алисия се разсърди и й заповяда да излезе.
— Е, какво иска да ми каже Кирсти?
Роджър се облегна назад. Беше очаквал да види предишната Алисия, а срещна напълно непозната жена. Може би причината беше, че се намираха в Шотландия, на родната й земя. Може би Алисия беше попаднала под влиянието на Стивън Аскот и вече не се оставяше да я манипулират толкова лесно, колкото в къщата на сър Томас. Роджър беше узнал случайно за случилото се в земите на Макгрегър. Една сутрин стражите доведоха в палатката му умиращ от глад мъж, който пожела да бъде приет във войската му.
Именно този мъж му разказа за приключението си с прекрасната Алисия Макарън. Роджър го прибра в частта си и го разпита подробно за случилото се. Оказа се обаче, че мъжът му е казал само половината истина. Струваше му много пари, докато научи цялата история.
Когато узна всичко, той разбра, че трябва да предприеме нещо. Този Стивън Аскот беше невероятен глупак и заслужаваше само насмешка. Защо се беше опитал да се държи като шотландец, защо беше допуснал да го правят на глупак? А сега се разхождаше в кралския двор, облечен във варварските им дрехи. Роджър отпи глътка вино и се намръщи грозно. Стивън не само го победи на турнира, а го лиши завинаги от честта му. Оттогава хората не преставаха да си шепнат зад гърба му: „Това е мъжът, който нападнал в гръб лорд Стивън Аскот!“ Роджър гореше от желание да си отмъсти. Стивън трябваше да изчезне от лицето на земята. Алисия трябваше да стане негова!
Той дойде в Шотландия с намерението да прелъсти жената на Аскот и да я отведе със себе си. Промяната, станала с Алисия, обърка плановете му. Тя нямаше да тръгне с него, това беше повече от ясно. Ако имаше малко повече време… Не, Стивън сигурно нямаше да се забави. Тогава му хрумна идеята да използва името на Кирсти. На всяка цена трябваше да си отмъсти на Аскот.
— Какво съобщение ми носите? — попита настойчиво Алисия. — Кирсти сигурно има нужда от мен?
— Да — отговори с усмивка Роджър. Аз също имам нужда от теб, красавице, каза си той и се наведе да целуне ръката й.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Алисия лежеше в леглото си и се взираше напрегнато в тавана. Цялото й тяло пулсираше от вълнение. Когато Там й съобщи за посланието на Макгрегър, тя го изслуша с половин ухо, защото беше твърде заета със собствените си проблеми. Сега обаче имаше истински шанс да стори нещо, което щеше да се хареса на Стивън. Той постоянно й натякваше, че е време да подобри отношенията си със съседния клан. Кирсти беше подготвила пътя й.
Роджър Чатауърт й разказа една наистина невероятна история за срещата си с Кирсти и как тя го помолила да предложи на Алисия да дойде в земята на Макгрегър. Първата среща между Макарън и Макгрегър трябваше да се състои следващата нощ. Изричното условие на Макгрегър беше двамата да бъдат сами. Защото членовете на клана Макгрегър бяха срещу официалното сдобряване, а хората на Макарън също нямаше да бъдат особено доволни. Кирсти беше положила огромни усилия, за да издейства частен разговор между двамата господари. Освен това тя изпращаше сърдечни поздрави на Алисия и Стивън и ги молеше да се съгласят със срещата, за да могат двата клана най-после да заживеят в мир.
Алисия отметна завивката и отиде до прозореца. Луната още не беше залязла. Беше се уговорила да се срещне е Роджър Чатауърт при оборите. Тя щеше да го изведе незабелязано от замъка, за да отидат до мястото, където ги чакаха Кирсти и Доналд.
Не й беше лесно да изчака уговорения час. Облече се бързо, после седна на леглото и прегърна възглавницата, на която спеше Стивън.
— Скоро, любов моя, скоро — прошепна с копнеж тя. Ако успееше да извоюва мир между двата клана, можеше да се яви пред мъжа си с гордо вдигната глава. Тогава той щеше да повярва, че е удостоил с любовта си една наистина достойна жена.
Раб я последва надолу по стълбата, като стъпваше безшумно. Усещаше, че господарката му е напрегната и трябва да пази тишина.
Роджър Чатауърт излезе от сянката, безшумен като шотландец.
Алисия му кимна кратко и даде знак на Раб да стои спокойно. Кучето не обичаше Роджър и дори сега не скриваше злобата си. Роджър я последва по тясната пътека, която водеше към сушата. Трябваше да минат по тесния скален мост и той се хващаше често за ръката на Алисия, за да не загуби физическото си и душевно равновесие. Понякога се вкопчваше уплашено в нея, спираше и чакаше дишането му да се успокои.
Алисия се опитваше да не показва отвращението си. Вече знаеше, че не всички англичани са като Роджър. Между тях имаше смели, открити мъже като съпруга й и братята му. Те бяха мъже, на които една жена можеше да се опре и да потърси помощ, а не обратното.
Когато най-после излязоха на сушата, Роджър въздъхна облекчено. Конете ги чакаха. Докато излязат от долината на Макарън, двамата пазеха мълчание. Алисия го водеше по самия бряг. На няколко пъти трябваше да спира, защото Роджър губеше пътеката. Нощта беше беззвездна и тя се ориентираше инстинктивно.
Малко преди разсъмване двамата спряха на едно било, от което се разкриваше цялата равнина.
