ти или Брайън?
— Ти познаваш всяко същество в панталони — отговори горчиво Роджър. — Надали има мъж, който не е минал през леглото ти.
— Ревнуваш ли? — усмихна се поласкано Лилиан. — Вече ми казаха, че снощи не си успял да направиш нищо с жената на Стивън. Защо не й изпратиш Брайън?
— Махни се оттук! — изрева ядно Роджър.
Алисия стоеше до прозореца и се взираше като замаяна в покрития със сняг вътрешен двор. Вече почти месец беше пленница на Роджър Чатауърт и не й разрешаваха да вижда никого, освен слугинята, която й носеше храната. Жената сменяше редовно спалното бельо, чистеше стаята, изпразваше нощното гърне, ала не продумваше. Когато Алисия започнеше да задава въпроси, жената я поглеждаше уплашено и се измъкваше на пръсти от стаята.
Младата жена не се отказваше от мисълта за бягство и непрестанно изпробваше нови възможности. Завърза няколко чаршафа един за друг и се спусна от прозореца. Долу вече я чакаха стражите и на следващия ден на прозореца сложиха решетки.
Друг път запали огън, за да отклони вниманието на стражите, но те успяха да го загасят много бързо. Направи си оръжие от дръжката на каната за вода и нападна пазачите си. След тази случка пред вратата й пазеха четирима мъже, а Роджър заплаши, че ще я държи цял ден вързана, ако не престане да му създава затруднения.
Тя го попита как е Мери. Знаеха ли братята Аскот, че двете жени са пленници на врага им?
Роджър я погледна мрачно и не отговори.
— О, Брайън, чудесни са! — проговори с усмивка Мери и пое меките кожени ръкавици от ръцете на момъка. — Ти непрекъснато ме глезиш.
Брайън я гледаше и очите му бяха пълни с любов. Двамата бяха прекарали цял месец заедно. Той беше разбрал, че вече не може да живее без Мери, затова не отиде повторно при Роджър, за да го помоли за освобождаването й. Мери беше дала съдържание на живота му. Досега той живееше в самота, защото Роджър постоянно участваше в рицарски турнири, а Фиона беше затворена в манастира си. Брайън се беше запознал с няколко жени, но те го караха да се чувства плах и тромав. Мери беше десет години по-голяма от него и също така чужда на света. Не се кискаше дяволито, не обичаше да танцува, не настояваше да се гонят в градината. Мери беше тиха и кротка и не изискваше нищо от него. Двамата прекарваха дните си в свирене на флейта или Брайън й разказваше истории, измислени от самия него. Много му се искаше да ги запише на хартия, но се страхуваше, че всички в къщи ще му се присмиват. Мери го слушаше внимателно, вдъхваше му сили и подхранваше защитническия му инстинкт. Чувството, че е длъжен да я защитава, не му позволи да й разкрие, че Алисия също е пленница на брат му.
— Доставя ми голямо удоволствие да те глезя — призна с усмивка той.
Мери се изчерви очарователно и сведе тежките си ресници.
— Ела и седни при мен. Узна ли нещо ново?
— Не, нищо — излъга Брайън. Знаеше, че Рейн продължава да е в немилост и живее някъде наблизо в кралската гора. Двамата бяха решили да не говорят за Роджър и Лилиан. Те бяха двама самотници, събрани от общата потребност за човешка топлота. Светът им се състоеше от това голямо, добре затоплено помещение на последния етаж, от лютнята и книгите със стихове. Това беше щастието и двамата се надяваха то да трае вечно.
Брайън се облегна назад в стола си, протегна ръце към камината и за хиляден път си помисли колко прекрасно би било Мери да остане завинаги до него. Не искаше тя да се върне при „другото“ си семейство.
Когато вечерта отиде при Роджър, той реши да говори направо.
— Какво искаш? — попита Роджър с разширени от ужас очи.
— Искам да се оженя за Мери Аскот!
— За Мери Аскот? — Роджър се олюля и се отпусна тежко в един стол. Собственият му брат искаше да се съюзи със семейството, което му отне честта! — Тази жена принадлежи на църквата. Не можеш да…
Брайън се усмихна с осъзнато превъзходство.
— Мери не е положила монашески обет. Ти само живее при монахините и носи одеждите им. Мери има добро сърце, не иска нищо от живота, освен да помага на бедните и слабите.
Лилиан, която също седеше на масата, избухна в пронизителен смях и привлече вниманието на мъжете.
— Е, Роджър, този път няма измъкване! Братлето ти иска да се ожени за голямата сестра на Аскотови! Я ми кажи, Брайън, на колко години е Мери? Мислиш ли, че е достатъчно възрастна, за да ти стане майка? Знам, че отдавна искаше майка и ето че си я намери!
Брайън разбра за първи път в живота си какво означава да си бесен от гняв. Брат му Роджър го беше предпазвал от коварството на света, но сега беше достатъчно голям и можеше да се пази сам. Скочи и се нахвърли с юмруци срещу Лилиан.
Роджър се притече на помощ на снаха си и стисна здраво слабата ръка на Брайън.
— Не е необходимо да я биеш — рече спокойно той.
Брайън погледна брат си право в очите. За първи път разбра, че Роджър не може да бъде пример за подражание.
— Значи й позволяваш да ми говори такива неща? — попита спокойно той.
Роджър смръщи чело. Погледът на Брайън не му харесваше. В очите на малкото му братче имаше студ, сякаш двамата бяха чужди хора, а не най-близки роднини.
— Съзнавам, че Лилиан беше несправедлива. Струва ми се обаче, че ти не си обмислил сериозно тази важна стъпка. Имаш нужда от жена, но…
Брайън се изтръгна от ръката му.
— Искаш да кажеш, че съм твърде глупав, за да знам какво ми трябва, така ли?
Лилиан се тресеше от смях.
— Отговори му, Роджър! Нима ще допуснеш брат ти да се ожени за жена от семейство Аскот? Цяла Англия ще ти се смее! Знаеш ли какво ще говорят хората? Ще твърдят, че членовете на семейство Чатауърт вземат само оглозганите кокалчета, които Аскотови благоволяват да им подхвърлят от богатата си трапеза. Аз не можах да имам Гевин, ти не спечели Алисия, а сега изпращаш сакатия си брат, за да се ожени за девствената им сестра!
— Дръж си устата! — изрева Роджър.
— Истината боли — отговори подигравателно Лилиан.
Роджър изскърца със зъби.
— Брат ми няма да се ожени за жена от семейство Аскот.
Брайън се изправи в целия си ръст, макар че едва стигаше до рамото на брат си.
— Ще се оженя за Мери — заяви решително той. Лилиан се изсмя пискливо.
— Трябваше да му дадеш другата. Тя умее да буди мъжкото желание и той щеше да задоволи похотта си с нея, без да помисли за женитба.
— За какво говориш, вещице? — изфуча разярено Брайън. — Коя е другата жена?
Очите на Лилиан, скрити под тънкото було, засвяткаха от дива ярост.
— И ти смееш да ме наричаш вещица! Някога бях толкова красива, че дори не бих погледнала сакат слабак като теб!
Роджър направи крачка към нея и я погледна заплашително.
— Още една дума, и ще обезобразя и другата ти буза! Изчезвай оттук!
— Попитай го за Алисия! — предложи подигравателно Лилиан и избяга от стаята с грозен смях.
Роджър се обърна отново към брат си и потръпна от студенината в очите му.
— Ти беше обещал да освободиш тази жена още преди седмици — заговори рязко Брайън. — Колко още лъжи си ми наговорил?
— Стига толкова, Брайън — прекъсна го Роджър с мекия тон, който пазеше единствено за брат си и сестра си.
