Всяка дума, която Алисия бе казала за съпруга си, се забиваше като нож в сърцето му. Тя познаваше мъжете. Всяка нова обида беше като кофа с ледена вода върху пламтящата му страст. Кой мъж би се осмелил да я вземе, като знаеше, че тя му се надсмива. Ако се страхуваше от него, той щеше да я изнасили. Но не можеше да понесе смеха й.
— Стража! — изрева ядно Роджър.
Алисия разбра, че тази нощ няма да сподели леглото му, и грабна дрехите си. Когато вратата се отвори, вече беше увита в карираното наметало.
— Отведете я в източната стая — заповяда уморено Роджър. — Ако й позволите да избяга, ще платите с главите си.
Алисия задиша по-спокойно едва когато се озова зад здраво заключената врата на затвора си и се пъхна в топлото легло. Страхът за Мери не преставаше да я измъчва. Китките и глезените й бяха посинели и подути. А преживяното с Роджър отне и последните й сили.
Когато беше още момиче, един ден бе излязла на езда сама с един от войниците на баща си. Когато слязоха да си починат и да напоят конете, мъжът я хвърли на земята и започна да я съблича. Алисия беше напълно невинна и се уплаши до смърт. Когато мъжът също се съблече и застана пред нея, горд с коравия си, щръкнал член, Алисия, която беше виждала само разгонени жребци и бикове, избухна в луд смях. Мъжът се смали буквално пред очите й. Тя не само избягна изнасилването, но и научи нещо много важно. Първо, че никога не бива да излиза на езда сама с мъж, и второ, че страхът й възбужда мъжете, докато смехът и подигравките ги унищожават.
Алисия не каза на баща си за случилото се. След три месеца мъжът бе убит при едно нощно нападение на пасището.
Искаше й се да изпитва удовлетворение, че е наказала Роджър, но не можеше. Усещаше само тъга и копнееше да бъде при Стивън. Толкова се нуждаеше от него. Той беше целият й живот. Само той можеше да я пази от глупостите й. Ако беше в Ларенстън с нея, Раб щеше да бъде жив, а тя нямаше да попадне в ръцете на Роджър Чатауърт.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Брайън Чатауърт се промъкваше предпазливо по стълбата, която водеше в подземието. Къщата на семейство Чатауърт беше построена върху стара крепост, завладяна и разрушена някога от дядото. Много хора твърдяха, че над къщата, построена върху жилището на врага, тежи проклятие.
Брайън си припомни думите на брат си, че в дома им броди призрак, и се усмихна. Роджър се чувстваше задължен да защитава брат си и сестра си, да ги предпазва от коварството на света. Когато бяха още деца, те наистина имаха нужда от защита. Ала след смъртта на Едмънд двете деца бяха станали възрастни и брат им нямаше право да крие нищо от тях. Някъде в подземието плачеше жена и Брайън беше решен да разбере какво става. Може би някоя от слугините в кухнята се бе влюбила в Роджър и плачеше, защото той не отговаряше на чувствата й. Брайън знаеше, че брат му е твърдо убеден в невежеството му относно онова, което ставаше между мъжете и жените. Според Роджър той, Брайън, беше само едно малко, уплашено момче.
Момъкът спря на площадката и се загледа напрегнато в мрака. Подземието беше тъмно, препълнено е бъчви с вино и сандъци сте солена риба. Когато се вслуша, Брайън долови тропането на зарове и веселия смях на двама пазачи. Скри се зад бъчвите и се промъкна безшумно към затвореното помещение в другия край на коридора.
Когато наближи вратата, плачът се усили. Мек, сърцераздирателен звук, който идваше от наранена душа. Сега Брайън разбра защо пазачите се бяха оттеглили в срещуположния край. Не можеха да издържат на жалния женски плач.
Брайън се надигна на пръсти и надникна в килията. В един ъгъл се бе свила дребна жена в монашеска одежда.
Момъкът изохка уплашено, после бързо грабна ключа, окачен на пирон до вратата. Отключи колкото можеше по-безшумно. Добре смазаните панти се отвориха без скърцане.
— Сестро! — прошепна с болка младият мъж и коленичи до жената. — Моля ви, не плачете. Как да ви помогна?
Мери вдигна подутите си от плач очи и го погледна страхливо.
— Отвържете ме, моля ни — Прошепна едва чуто тя. — Братята ми ще започнат война. Не искам да видя как хората се избиват заради мен.
Брайън я погледна смаяно.
— Братята ви? Коя сте вие? Какво сте сторили на Роджър, та ви държи затворена в подземието?
— Кой е Роджър? — попита тихо Мери. — Това ли е мъжът, който заповяда да ме отвлекат? Къде съм? Кой сте вие?
Брайън я погледна втренчено. Овалното й лице беше подуто, меките очи зачервени и пълни със страх. Тази жена приличаше на сестра му Фиона! Фиона беше чиста и сладка като ангел, а тази жена приличаше на мадона.
— Аз съм Брайън Чатауърт, а това е моят дом. Имотът е собственост на брат ми Роджър.
— Чатауърт? — повтори изненадано Мери и седна. — Някога моят брат обичаше една красива жена, която се омъжи за човек на име Чатауърт.
Брайън седна на пети и я погледна ужасено. Вече започваше да разбира връзката.
— Вие сте от семейство Аскот! — прошепна задавено той. — Знаех само за четиримата братя. Нямах представа, че имат сестра.
— Аз съм най-голямата от петте деца. Казвам се Мери Аскот.
Брайън мълчеше и размишляваше усилено.
— Кажете ми какво знаете. Братята ми никога не говорят пред мен за семейните проблеми. Защо ме доведоха тук? Защо ме държат в плен? Брат ви мрази семейството ми, но защо?
Брайън се почувства веднага привлечен към тази жена и отговори искрено:
— Моят брат също крие проблемите си от мен, защото смята, че е длъжен да ме защитава. Затова съм свикнал да подслушвам и по този начин да узнавам какво става в дома ми. Ще ви кажа всичко, каквото знам. Една млада жена на име Лилиан Валенс е била влюбена в най-големия ви брат. Името му е Гевин, нали?
Мери кимна.
— По причини, които са ми неизвестни, двамата не са се оженили. Лилиан стана съпруга на най-големия ми брат Едмънд, а Гевин се ожени…
— За Джудит Рейвдаун — помогна му Мери.
— Да, за Джудит. Една нощ брат ми бе убит. — Брайън млъкна смутено. Не искаше да й разказва за злобата на Едмънд, за ужаса, който цареше в семейството, за младото момиче, намерено с разрязани вени.
— И Лилиан овдовя — допълни тихо Мери.
— Да. Знам също, че е направила опит да си възвърне Гевин. Станала някаква злополука и тя се попарила с врящо масло. Едната й буза е страшно обезобразена. Понякога просто не мога да я гледам.
— Смятате ли, че има връзка между тази… злополука и залавянето ми? Къде е сега Лилиан?
— Тя живее тук, при нас. Преди няколко месеца Роджър се е бил с брат ви за една жена.
— Вероятно със Стивън. Алисия… — Тя потърка челото си. — О, Брайън, трябва да направим нещо! Не искам да се стига да открита война между семействата.
Брайън я погледна засегнато. Защо беше казала „ние“? Нима смяташе, че той ще застане на нейна страна? Роджър му беше брат! Ала преди да успее да каже нещо, Мери попита кротко:
— Защо куцате?
Брайън се стресна до смърт. Никой в къщата не смееше да му зададе този въпрос.
— Кракът ми беше улучен от конско копито — отговори рязко той. Мери го погледна, сякаш очакваше още, и Брайън се върна в миналото, макар че не обичаше да си го припомня. — Фиона беше само на пет години — заговори той и в очите му имаше безкрайна тъга. — Още тогава приличаше на ангел. Един от резбарите украси църквата ни с личицето й. Аз бях на осем. Играехме си в пясъка на арената, където
