Трябваше да стисне здраво зъби, за да прогони напиращите сълзи. Стивън никога вече нямаше да се докосне до нея, щом узнаеше, че е принадлежала на друг мъж. Той беше луд от ревност и търсеше изневярата във всяко нейно действие. Как ли щеше да се отнася към нея, когато Роджър Чатауърт я изхвърлеше от леглото си?
Тя се изправи, откопча колана и пусна полата си на пода. Как щеше да реагира на чуждия мъж? Стивън трябваше само да я погледне и по тялото й се разливаха сладостни тръпки. Щом сложеше ръка на коляното й, тя се разтреперваше от страст. Дали Роджър щеше да постигне същото?
— Побързай! — заповяда Роджър. — Знаеш ли откога чакам този миг?
Алисия затвори за миг очи и пое дълбоко въздух. После остави ризата да се свлече на пода. Вирна упорито брадичка, изпъна тесните си рамене и се предложи на жадния му поглед. Роджър грабна една запалена свещ и пристъпи към нея.
Погледът му пламна от възхищение. Тази жена имаше невероятно тяло. Кожата й беше мека като кадифе, опъната и здрава, високите й гърди бяха зашеметяващи. Той докосна хълбоците й, помилва нежно мекия, закръглен корем.
— Великолепно — прошепна задавено той. — Стивън Аскот е имал право да се бие за теб.
На вратата се почука и двамата се стреснаха.
— Не мърдай! — изсъска Роджър и се обърна към вратата.
— Роджър! — извика момчешки глас. — Буден ли си?
— Легни бързо и се завий презглава! — прошепна Роджър. — И не мърдай, иначе ще стане страшно!
Алисия се подчини мигновено, зарадвана от прекъсването. Скри голото си тяло под завивките и кожите, с които беше отрупано леглото, а Роджър побърза да спусне завесите на балдахина.
— Какво има, Брайън? — попита той и Алисия се смая от гласа му — толкова загриженост и дори нежност имаше в него. — Пак ли си имал кошмар?
Алисия се придвижи безшумно напред и надникна през процепа в завесата. Роджър запали няколко свещи на масата, после отстъпи настрана и погледът й падна върху младия мъж, който беше влязъл в стаята.
Брайън вероятно беше около двадесетгодишен, но слабото тяло му придаваше момчешки вид. Той влачеше единия си крак, сякаш беше скован и момчето се стараеше да крие недъга си. Очевидно беше брат на Роджър, една млада, слаба, крехка версия на силния, здрав, едър мъж.
— Трябваше отдавна да бъдеш в леглото — продължи дружелюбно Роджър и Алисия се смая още повече. Във всяка дума, отправена към това момче, прозираше безкрайна любов.
Брайън се отпусна в едно кресло.
— Чаках завръщането ти. Никой не искаше да ми каже къде си отишъл. Само Лилиан спомена… — Той млъкна смутено.
— Сигурно пак е казала нещо, което те е развълнувало — промърмори сериозно Роджър. — Ако е така, аз ще…
— Не, разбира се, че не — прекъсна го Брайън. — Лилиан е само една нещастна жена. Не може да преодолее тъгата си след смъртта на Едмънд.
— Да, вероятно си прав — отговори с неприкрит сарказъм Роджър. — Трябваше да обиколя владенията си, защото крепостните крадат безсрамно.
— Роджър, коя е жената, която не спира да плаче?
По-големият брат вдигна стреснато глава.
— Аз… не знам за какво говориш. В къщата няма друга жена, камо ли пък плачлива.
— Вече трета нощ я слушам как плаче. Дори денем чувам хълцанията й.
Роджър се опита да се усмихне.
— Може би в замъка живее призрак. А може би е някой, когото Едмънд…
— Знам какво искаше да кажеш — заговори след малко Брайън. — Знам много повече за най-големия ни брат, отколкото предполагаш. Искаше да кажеш, че плаче духът на човек, убит от Едмънд. Нали същата нощ, когато загина той, се самоуби и една от жените му!
— Брайън! Кой ти е наговорил тези глупости? Вече е много късно. Трябва да си лягаш.
Момъкът въздъхна и позволи на брат си да му помогне да стане от креслото.
— Ще се видим ли утре? Лилиан се оживява, щом се върнеш, а аз искам да видя отново Фиона. Коледа беше толкова отдавна…
— Да, разбира се, че ще се видим. Лека нощ, братко. Спи добре. — Роджър затвори вратата след Брайън и дълго стоя замислен насред стаята.
Алисия го наблюдаваше учудено. Той беше лъжец и подлец, но обичаше искрено малкия си брат.
Роджър се обърна рязко и дръпна завесата на леглото.
— Да не мислиш, че съм те забравил? — Гласът му пак беше леден.
Алисия се уви в една кожа и се оттегли в най-далечния ъгъл на леглото.
— Коя е Фиона?
Роджър я гледаше с пламтящи от страст очи.
— Фиона е сестра ни. Ела тук!
Тя по-голяма ли е от Брайън или е по-млада? — продължи с въпросите Алисия. Гласът й пресекваше от вълнение.
— Искаш ли да ти покажа родословното дърво? — Той улови ръката й и я дръпна към себе си. — Фиона е три години по-млада от Брайън.
— Тя сигурно е… — Роджър я прегърна и задуши думите й с гореща целувка.
Алисия не се помръдваше. Устните му бяха твърди и приятни, дъхът му беше чист, дори сладък, но в тялото му нямаше огън. Устата му се плъзна по шията й, ръцете му милваха гърба й. Пръстите му докосваха меко ребрата, накрая уловиха дупето й и го притиснаха към слабините му. Той не беше свалил дрехите си и мекото, хладно кадифе беше като милувка по кожата й.
Усещането беше приятно, но Алисия не изпитваше нищо повече. Имаше чувството, че това не се случва с нея, а с друга жена, докато тя стои и наблюдава отстрана.
— Защо не се отбраняваш? — попита дрезгаво мъжът и в гласа му имаше нещо като ирония.
— Няма защо да се отбранявам — отговори честно тя. — Аз…
Той я прегърна силно и отново впи устни в нейните. Притисна я във възглавниците и ръцете му замилваха гърдите й. Устата му нежно захапа едното розово връхче.
— Не, Роджър, нямам намерение да се браня — продължи с усмивка Алисия. — Това, което правиш с мен, не ме засяга. Признавам, бях любопитна да видя как ще реагирам на интимностите с друг мъж. Знаеш ли, Стивън често се оплакваше, че го преследвам безмилостно и не му давам време да си отдъхне…
Тя се изсмя тихо, скръсти ръце под главата си и се загледа към синия балдахин над леглото.
— Е, Стивън не винаги казва истината. — Смехът й беше гърлен и страстен. — Но сега открих, че не е същото. Вие ме докосвате на същите места като Стивън, а аз не изпитвам нищо. Нищичко. Странно, нали?
Тя погледна невинно Роджър, който се бе привел над нея и я гледаше с разширени от изненада очи.
— Много съжалявам. Не исках да ви обидя. Сигурна съм, че има жени, които ви харесват. Вероятно аз мога да принадлежа само на един мъж, затова не реагирам…
Роджър вдигна ръка да я удари и очите й се вледениха.
— Няма да се отбранявам, нито ще отговарям на милувките ви. Сигурно ви е яд, че не сте и наполовина толкова мъж, колкото Стивън Аскот? Нито в леглото, нито на арената.
— Затова ще те убия! — изкрещя Роджър и се хвърли върху нея. Алисия се претърколи светкавично настрана и той падна по лице върху матрака. Тя скочи от леглото и се огледа за някакво оръжие. Не намери нищо.
Роджър се хвърли да я улови, но застина насред движението. Проклятие! Тази жена беше съвършена. Разпуснатите черни коси падаха покрай лицето й като пламъците на черния адски огън. Силното, гордо изправено тяло представляваше мъчително предизвикателство. Тя беше зашеметяваща като езическа богиня, която го караше да се чувства слаб и безпомощен.
