— Не съм сигурен, че някога е бил твой — промърмори недоволно Роджър. — Дори да е било така, ти го отблъсна и предпочете да се омъжиш за скъпия ми брат, Господ да успокои душата му!
Жената не го слушаше. Роджър помълча малко и попита:
— Защо отвлече Мери, след като искаш Джудит? — Гласът му прозвуча равнодушно, сякаш говореше за времето.
— Срещнах я по пътя. Тъкмо се връщаше към проклетия си манастир. Сама ми падна в ръцете. Нали знаеш, че искам да убия всички Аскотови — един по един, бавно и мъчително! Все едно ми е с кого ще започна. Разкажи ми нещо за пленницата си. Тя е жената на Стивън, така ли? — Жената говореше сякаш в празното пространство, без да обръща към Роджър другата страна на лицето си.
— Алисия се е променила. Докато живееше в Англия и не беше станала жена на Стивън Аскот, можех да й влияя сравнително лесно. Разказвах й невероятни истории за бабите и братовчедките си от Шотландия. — Той избухна в подигравателен смях. — Как можа да повярва, че имам роднини между мръсните шотландци?
— Ти ли я накара да поиска турнир за ръката си? — попита красивата жена.
— Не ми беше трудно да й внуша тази идея — отговори самодоволно Роджър. — Тази жена няма и капчица ум в главата си, а онзи Аскот беше достатъчно глупав, за да се съгласи. Беше полудял по нея и буквално я пронизваше с горещите си погледи.
— Чух, че била много красива — промълви горчиво дамата.
— Нито една жена не е толкова красива, че да може да се сравни със земята, която притежава. Ако се бе омъжила за мен, щях да заселя в земите й английски селяни, за да я обработват. Тъпите шотландци вярват, че трябва да споделят земята си с крепостните.
— Само че загуби турнира — отбеляза спокойно дамата.
Роджър скочи и едва не преобърна стола.
— Това копеле! — изруга ядно той. — Направи ме за смях пред цяла Англия! Всички ми се подиграват!
— А по-добре ли беше да те убие, както си настоял? — попита меко жената.
Роджър се изправи гордо.
— А ти би ли предпочела да беше мъртва? — парира я сърдито той.
Дамата сведе глава.
— Да, о, да! — прошепна задавено тя, после рязко се изправи. — Но ние с теб ще си отмъстим, нали, Роджър? Вече имаме жената на Стивън и сестрата на Гевин. Кажи какво ще правим с тях!
Роджър се усмихна.
— Алисия принадлежи на мен. Ако не мога да имам земята й, ще се задоволя с нея. Мери, разбира се, е твоя.
Дамата вдигна ръка.
— Тази малка монахиня започва да ме нервира. Тресе се от страх и избухва в плач при всяка моя дума. Може би е по-добре да я изпратя обратно в къщи, нарязана на парчета — изсъска злобно тя и обърна лице към вратата.
При вида на обезобразената половина Алисия изпусна шумно въздуха от дробовете си. Самата тя не знаеше кое я уплаши повече — грозният белег или страшните заплахи по адрес на Мери. Във всеки случай вдигна шум и Роджър се втурна светкавично към вратата. Преди Алисия да е успяла да се помръдне, той я сграбчи за рамото и я въведе в стаята.
— Ето я и нея! — изсмя се тържествуващо жената. — Я да видим как изглежда една отвлечена шотландка! И то господарка на клан!
Алисия се взираше като замаяна в лицето й. Красивата, нежна жена беше ужасно обезобразена. Бузата й беше като насечена, окото беше изтеглено надолу, а устата се извиваше нагоре. Белезите й придаваха зъл вид. Впечатлението беше много страшно.
— Гледай ме, колкото си искаш! — изсъска гневно жената. — Запомни всеки белег, защото ще платиш за това страшно дело!
Роджър пусна Алисия и улови ръцете на дамата.
— Седни и се успокой! — заповяда строго той. — Имаме важна работа, а и ми омръзна за слушам тирадите ти.
Дамата приседна на крайчеца на стола, без да откъсва поглед от Алисия.
— Къде е Мери? — попита тихо Алисия. — Ако и освободите, няма да се опитвам да бягам. Можете да правите с мен, каквото искате.
Роджър избухна в грозен смях.
— Много сте благородна! Само че нямате нищо, което да заложите. Няма да ви дам втора възможност за бягство.
— За какво ви е Мери? Тя не е в състояние да причини зло дори на муха.
— А това нищо ли е? — изпищя дамата и попипа обезобразеното си лице.
— Мери не го е направила — отговори убедено Алисия. Вече беше разбрала, че белезите показват истинския характер на непознатата.
— Млъкнете и двете! — заповяда остро Роджър и се обърна към Алисия: — Това е съпругата на брат ми, лейди Лилиан Чатауърт. И двамата имаме сериозни основания да мразим семейство Аскот и сме се заклели да ги унищожим.
— И ще го направим! — подкрепи го със злобен смях Лилиан.
— Но Мери… — заекна ужасено Алисия.
Роджър стисна до болка ръката й.
— Никога ли не мислите за себе си?
— Знам какво желаят мъжете като вас — отговори студено тя. — Не можете ли да спечелите поне една жена без лъжи и предателство?
Роджър се отдръпна назад е побеляло от гняв лице. Вдигна ръка да я удари, но хихикането на Лилиан отклони вниманието му.
— Затова ли отиде чак в Шотландия, Роджър? Затова ли трябваше първо да я вържеш и да я докараш в колата като чувал брашно?
Роджър погледна едната жена, после другата, сграбчи Алисия за рамото и я изведе от стаята. Качи се на горния етаж, спря за миг пред зарезената врата, изгледа я с колебание и продължи пътя си към края на коридора. Блъсна я в една стая с дебела дървена облицовка и широко легло. Алисия полетя напред и падна върху ниския диван, тапициран с кафяво кадифе и украсен със златни шнурове.
— Съблечи се! — заповяда ледено мъжът.
Алисия се усмихна гордо.
— Никога — отговори любезно тя.
Роджър отговори на усмивката й.
— Ако държиш да запазиш живота на Мери, няма да се противиш. Ако ми откажеш още веднъж, ще заповядам да отсекат пръстите й един по един.
Алисия го погледна смаяно и разкопча брошката си с треперещи пръсти. Роджър приседна на резбованата ракла в ъгъла и я загледа напрегнато.
— Знаеш ли, че в нощта на сватбата ти се напих като свиня? — попита с треперещ глас той. — Не, разбира се, че не знаеш. Обзалагам се, че изобщо не си помислила за мен. Не обичам да ме използват като послушен инструмент. Ти злоупотреби с мен в играта си със Стивън Аскот.
Алисия престана да разкопчава ризата си.
— Не съм злоупотребила с вас! Ако бяхте спечелили турнира, сега щях да бъда ваша съпруга. Бях уверена, че сте искрен с мен, когато показвахте загриженост за клана ми.
Мъжът изпухтя презрително.
— Не ме залъгвай! Искам да те видя. Искам най-после да разбера струваше ли си да изтърпя този позор, тези болки!
Алисия прехапа долната си устна. Той сам се бе опозорил. Искаше да му каже това, но го преглътна. Трябваше да пази Мери.
Ръцете й трепереха. Никога не се беше събличала пред мъж. Само Стивън имаше право да я вижда гола.
