понася трудните упражнения с меча и копието, без да се оплаква. Мускулите й ставаха поздрави, тялото й укрепваше. Без да го иска, тя беше станала част от лагерния живот и сега се интересуваше живо от хората, които бяха дошли в гората.
Бланш заемаше привилегировано място в малката община, защото беше убедила всички, че споделя леглото на Рейн и той се вслушва в думите й. Клариса изобщо не се замисли дали Бланш е прекарала поне една нощ в шатрата на Рейн. Не можеше да повярва, че изискан мъж като него ще се принизи дотам да спи с уличница като Бланш. В тази жена имаше нещо мръсно и жестоко. Имаше обаче и нещо друго, което беше най-странното: Бланш изпитваше панически страх от Джослин.
Всички жени в лагера бяха полудели по красивия, учтив, деликатен млад певец. Всички тичаха подире му като разгонени кучки. Само Бланш го избягваше. Клариса беше видяла как жените опитват всевъзможни трикове, за да го привлекат, но, доколкото знаеше, Джос не се поддаваше на уловките им. Изпълняваше задълженията си и прекарваше почти цялото си свободно време в компанията на малкия паж. Макар че никога не говореше за Бланш, той избягваше да стои близо до нея. Ако случайно я срещнеше някъде, тя се обръщаше и хукваше да бяга.
Освен Бланш и Джос, третата уважавана личност в кръга на обезправените беше Розамунд — жената с прекрасния профил и знака на дявола на бузата си. Розамунд ходеше винаги с наведена глава, тъй като очакваше от хората само омраза и страх. Веднъж Рейн подслуша разговора между няколко мъже, които се обзалагаха дали душите им ще станат жертва на дявола, ако изнасилят Розамунд. Той ги наказа с по двадесет удара с тояга и ги изгони от лагера, а Клариса изпита дива ревност. Рейн беше единственият защитник на красивата лечителка, която носеше клеймото на дявола.
— Александър! — изрева дълбок мъжки глас иззад дърветата. Пак Рейн. Е, поне се бе научил да я нарича по име.
Тя пое дълбоко въздух и отговори с най-силния си глас:
— Работя! — Този мъж беше ненаситен за работа!
Рейн се подаде между дърветата и се ухили доволно.
— Гласът ти дава надежди, че ще пораснеш, макар да ми се струва, че ставаш все по-мършав. — Той огледа критично стройните й крака.
Клариса се усмихна доволно. Ако имаше поне една недвусмислено женствена част от тялото й, това бяха краката. Упоритият труд и упражненията с меча бяха направили бедрата й дълги, а дупето твърдо и красиво закръглено. Може би той най-после щеше да проумее, че има насреща си момиче, и тогава… Какво тогава? Рейн щеше да я изхвърли от шатрата си и отново да си вземе за прислужница онази мръсница Бланш. Макар и неохотно, тя скри крака си под стоманената плочка.
— Разбира се, че ще порасна — отговори обидено тя. — И когато стана достатъчно силен, ще ви набуча в земята със собствения ви меч.
Тя погледна Рейн и се смая от странния израз в очите му.
— За какво ви е пак Александър? — попита развеселено Джослин.
— Трябва да напише няколко писма — отговори смутено Рейн. — Освен това искам да ми прочете писмото, което пристигна току-що. Пратеникът на семейството ми е в шатрата и чака. Нали знаеш да четеш, Александър?
Клариса скочи от камъка и в очите й светна любопитство. Много й се искаше да узнае нещо за семейството на Рейн.
— Разбира се, че умея да чета — отговори бързо тя, събра частите на бронята и го последва.
Елегантно облечен мъж, чийто жакет беше обшит със златни леопарди, седеше и чакаше търпеливо нарежданията на господаря. Рейн го освободи с едно махване на ръката и Клариса се запита дали всички васали му се подчиняват с такава готовност. Този човек се различаваше рязко от отлъчените, към които принадлежеше и тя…
Пратеникът бе донесъл две писма за Рейн, едното от брат му Гевин, другото от съпругата на Гевин, която се казваше Джудит.
Писмото на Гевин съдържаше лоши новини. Другата снаха на Рейн, шотландката Алисия, била заловена от същия мъж, който държал в плен и сестра им Мери. Мъжът на Алисия дебнел около замъка на похитителя и чакал, защото се боял, че Роджър Чатауърт ще убие жена му, ако предприемат опит за освобождаването й.
— Твоят брат Стивън обича ли жена си? — попита плахо Клариса и вдигна глава.
Рейн кимна. Устните му бяха стиснати, очите гледаха в нищото.
— Но тук пише, че когато е била отвлечена, тя се е намирала в Шотландия. Защо е отишла там? Шотландците са подъл, варварски народ и…
— Млък! — прекъсна я строго той. — Алисия е господарка на могъщ шотландски клан и е най-красивата и благородна жена, която съм виждал. Прочети ми второто писмо.
Засрамена от укора му, Клариса отвори ухаещото писмо, написано от Джудит Аскот и докато четеше, забеляза как очите на Рейн омекнаха. Писмото беше гореща молитва за безопасността на Рейн. Джудит го заклеваше да напусне Англия и да живее в чужбина, докато успеят да издействат помилването му. Питаше го добре ли е, не се ли е разболял, има ли достатъчно храна и топли дрехи. Рейн избухна в смях, а Клариса се разсърди още повече, защото толкова много женска загриженост й беше непоносима.
— Знае ли мъжът й, че е толкова разтревожена за девера си? — попита злобно тя.
— Не ти позволявам да говориш с този тон за семейството ми — отряза я той и Клариса увеси нос, потисната от ревността си. Не беше честно да живее в шатрата му като момче и да не може да привлече вниманието му върху себе си. Ако носеше красива рокля, той щеше поне да забележи, че има до себе си жена, макар и не красавица…
— Съвземи се, момче, и чуй какво ще ти кажа.
Клариса го погледна стреснато.
— Ще можеш ли да напишеш писмата, които ще ти продиктувам?
Рейн й донесе мастило, перо и хартия и започна да диктува. Писмото до брат му беше изпълнено с решителност и гняв. Той се кълнеше, че ще остане колкото се може по-близо до сестра си и Алисия и ще чака, докато му се удаде случай лично да смаже главата на Чатауърт с юмрука си. Не се страхуваше от краля, защото главните доходи на Хенри идваха от рицарите, които обявяваше за предатели. Освен това Рейн съобщаваше на Гевин, че Хенри е изявил готовност да го помилва, ако получи по-голямата част от земите му.
Клариса не посмя да напише на хартията такива груби и безсрамни думи за краля, но Рейн изобщо не обърна внимание на уплашените й възражения.
Писмото до Джудит беше топло и нежно като нейното и в него беше споменат дори новият паж, който смятал, че господарят му няма и капчица разум и вечер ставал да го завива, за да не настине. Клариса сведе глава, защото бузите й пламтяха от срам. Все пак написа всичко, каквото Рейн каза за нея. Не знаеше, че той е забелязал загрижеността й. Едно от малкото й удоволствия беше да се промъква нощем до леглото му и да милва голите му рамене. После го завиваше с кожата и си лягаше.
Клариса така и не запомни какво още съдържаше писмото до Джудит. Пишеше, без да се замисля, а когато свърши, му поднесе писмата за подпис. Той се наведе към нея, склони глава към лицето й и тя вдъхна дълбоко аромата на косата му, на плътната, тъмна маса от къдрици. Дощя й се да зарови лице в шията му, но не посмя. Докосна само един кичур и го нави на връхчето на пръста си.
Главата на Рейн се стрелна нагоре така рязко, сякаш се беше опарил. Очите му се разшириха от изненада, после се впиха изпитателно в лицето й. Клариса спря да диша. Сърцето й направи огромен скок. Той разбра, каза си щастливо тя. Сега ще ми каже, че съм момиче, че съм жена.
Рейн се намръщи и отстъпи крачка назад. Погледна я още веднъж, сякаш не можеше да реши какво точно иска да й каже.
— Запечатай писмата — проговори най-после той и гласът му прозвуча дрезгаво. — Излез и ги дай на пратеника. — Обърна се рязко и излезе от шатрата.
Клариса въздъхна така силно, че едно от писмата падна на пода. Очите й се напълниха със сълзи. Направи го, защото съм грозна, каза си отчаяно тя. Сигурно е, че не ме харесва. Нищо чудно, че мъжете в града не посмяха да престъпят заповедта на свещеника и не се доближиха до нея. Защо да се борят за наградата, като спечелването й не си струваше усилията? Кой би искал да стане съпруг на едно дребно
