сравнение с него. Преди малко ми каза, че утре ще напуснем тази гора и ще яздим цял ден през откритото поле, за да ме заведе при семейството си. Дори не помисли, че гневът на краля го преследва навсякъде! Защо иска да напусне това сигурно убежище, след като много добре знае, че рискува затвор или дори смърт, ако продължава да ме защитава?
Джослин не намери какво да й отговори.
— Нищо ли няма да ми кажеш? Няма ли да ме успокоиш поне малко, че животът на Рейн не е застрашен от връзката му с мен?
— Ако напусне гората, Рейн ще се изложи на голяма опасност — проговори предпазливо Джос. — Той е известен по цяла Англия, а и фигурата му не е от тези, които не се набиват в очи.
Клариса въздъхна с болка.
— Нима мога да допусна този страшен риск?
— Какво си намислила? — попита остро Джос.
— Ще избягам сама. Не мога да остана тук и да натоваря Рейн с грижата за безопасността си. Той не може да тръгне с мен, няма да му позволя. Ще си тръгна сама.
Смехът на Джослин я стресна до смърт.
— Ти да не мислиш, че Рейн Аскот ще се съгласи с плана ти и ще подвие опашка като куче? Ти ще му кажеш, че възнамеряваш да напуснеш лагера сама, и той ще се сбогува с целувка и с пожелание за всичко добро!
— Готова съм за борба.
— Стига толкова, Клариса! — засмя се отново Джослин. — Рейн ще те хвърли на гърба на коня си и ще те изведе от гората. Можеш да крещиш, колкото си искаш, но изходът на борбата ще решат мускулите, не думите.
— Прав си — прошепна унило Клариса. — О, Джос, какво да сторя? Той не бива да рискува живота си заради мен!
— Обичай го — отговори спокойно Джос. — Това е всичко, което желае той. Иди с него, остани до него. Бди над него и не му позволявай да върши глупости.
Клариса скочи от камъка, на който седеше, сложи ръце на хълбоците си и очите й засвяткаха от гняв.
— И какво ще правя, когато го убият заради мен? Ще държа студената му ръка и ще пея тъжни песни? Сигурна съм, че ще напиша великолепна музика, и всички ще плачат и ще разберат колко сме се обичали. Не! Не обичам смъртта. Искам ръцете му да останат топли и да ме милват — или да милват друга жена, но само да са живи! Бих върнала Рейн дори на Бланш, отколкото да го видя мъртъв в краката си.
— И какво ще направиш, за да остане тук? — попита тихо Джослин.
Клариса седна отново.
— Не знам. Трябва да измисля какво да му кажа, за да го задържа в гората. Може би нещо обидно за семейството му…
— Рейн ще ти се изсмее в лицето.
— Ще му кажа, че е… — Не й хрумна нито една обида, подходяща за случая. Толкова често го беше наричала с какви ли не имена, че той вече не се трогваше от нищо. Не знаеше как да го нарани. — О, Джос! — прошепна отчаяно тя. — Какво да правя? Трябва да предпазя Рейн от самия него. Ако напусне гората, веднага ще тръгне да гони Чатауърт. Кралят скоро ще узнае и тогава… Не мога да го допусна! Какво да правя?
Мина доста време, преди Джослин да отговори.
— Ела в леглото ми.
Клариса го погледна смаяно. Не можеше да проумее смисъла на думите му.
— Какво говориш? Тук става дума за сигурността на човека, който отива на смърт заради мен, а ти се опитваш да ме примамиш в леглото си! Ако искаш жена, трябва само да протегнеш ръка и всички уличници в лагера ще полудеят от радост. И без това те следват с изплезени езици. Защо не вземеш Розамунд? Убедена съм, че тя няма да откаже.
— Стига толкова, Клариса — усмихна се Джослин и сложи ръка на рамото й. — Престани да ме нападаш и се опитай да ме изслушаш. Ако наистина искаш Рейн да остане тук, знай, че не можеш да разчиташ нито на крясъци, нито на сериозни аргументи. Трябва да действаш. Той не те познава достатъчно добре и още не ти се доверява напълно. Всъщност, аз мисля, че мъжете изобщо трудно се доверяват на жените. Ако те залови с друг мъж, Рейн ще бъде смъртно обиден и честта му ще бъде засегната. Ще те отблъсне и няма да се върне при теб дори ако пуснеш в ход цялата сила на гласа си. Ще ти позволи да заминеш и ще остане на сигурно място в гората.
— Рейн ще ме намрази — прошепна горчиво Клариса. — Гневът му ще бъде страшен.
— Аз мислех, че ти си сериозно загрижена за безопасността му! Само преди минута каза, че би го върнала дори на Бланш, ако по този начин можеше да го спасиш от самия него. — Джос едва не се задави при произнасянето на омразното име. — Може би се надяваш, че по-късно, когато кралят му прости, ще можеш да се върнеш при него? Не се надявай, мила, такива неща стават само в приказките или в песните, които композираш. Ти си длъжна да посееш гняв и отвращение в душата му, за да можеш да напуснеш тази гора сама. Не разбираш ли!
— Искаш от мен да превърна любовта му в омраза — промълви с болка тя.
— Точно така. Нима си очаквала, че той ще стои под дърветата и ще ти маха за сбогом със сълзи на очи? — попита сърдито Джос. — Клариса, ти го обичаш твърде много, за да го нараниш така тежко. Остани тук и ще се опитаме да те опазим, докато кралят го помилва.
— Не, не, не! — изкрещя гневно тя. — Никой не би могъл да го опази от стрелите и мечовете на кралските войници. Даже тук, където е заобиколен от стражи, беше тежко ранен и едва не загина. Ако излезе от скривалището си, рискува да бъде убит. Какво може да бъде по-страшно от смъртта. — Тя скри лице в ръцете си и се разхълца неудържимо. — Как да го накарам да ме намрази? О, Джос, каква висока цена трябва да платя!
— Какво искаш повече — живота или любовта му? Какво предпочиташ — да седиш на гроба му и да го оплакваш или да знаеш, че е жив и се намира в обятията на друга жена?
— Тази представа за любовта е нова за мен. Знаеш ли, в този момент бих предпочела да го видя мъртъв, отколкото в прегръдката на друга.
Джос се опита да потисне усмивката си.
— Наистина ли желаеш това?
— Не, разбира се, че не — отговори тихо тя. — Искам да бъде жив и здрав, но също така силно искам да остана с него.
— Трябва да избереш, Клариса. Нямаш друг изход.
— Наистина ли смяташ, че той ще остане тук само ако аз… ако му изневеря с друг мъж?
— Не ми хрумва друго решение.
Очите й се разшириха от ужас.
— Но какво ще стане с теб, Джос? Рейн ще побеснее. Може да те убие.
Джос се покашля смутено.
— Ако искам да запазя живота си, ще се наложи да напусна гората заедно с теб. Няма да ми е приятно да се дуелирам с Рейн, след като съм спал с жена му.
— О, Джос! — въздъхна с болка Клариса. — Но това означава да разруша и твоя живот. Ти си търсен за убийство. Ами ако някой те познае?
Тя не забеляза как Джос се сгърчи като от удар при тези думи. Той нямаше представа, че тя е запозната с историята му.
— Ще си пусна брада, а ти ще си останеш преоблечена като момче. Никой няма да ни познае. Ще пеем, ще свирим, ще обикаляме замъците на аристократите и ще печелим хляба си.
Панел непременно ще ме познае, помисли страхливо Клариса, но побърза да прогони тази мисъл. За първи път в живота си мислеше повече за друг, отколкото за себе си.
— Рейн преживя толкова страшни неща. Сестра му се самоуби, а сега и аз…
— Решавай, Клариса. Свали си жакета. Чувам, че Рейн идва насам.
— Сега ли? — попита стреснато тя. — Трябва ми поне малко време да помисля.
