— Сериозно ли говориш? — засмя се тя. — Дано успея да възпитам детето му така, че да стане поне наполовина добро като него.
Когато наближиха портата на стария замък, те бяха принудени да отстъпят пред непрестанно стичащите се тълпи. Най-после им разрешиха да влязат. Годежът беше между две могъщи фамилии, затова и гостите бяха многобройни, а развлеченията разнообразни.
Джос сложи ръка на рамото й, за да я предпази от блъсканицата, и я поведе през тълпата.
— Вие ли сте певците? — извика една едра жена и махна на Клариса.
Младата жена кимна и огледа с нескривано възхищение тъмните коси на непознатата, стегнати в златна мрежа, както и великолепната рокля.
— Следвайте ме.
Двамата изкачиха с мъка витата стълба към голямото кръгло помещение в кулата, където десетина жени се разхождаха разтревожено напред-назад и кършеха ръце. В средата стоеше великолепно нагиздена млада жена, която хълцаше и ридаеше.
— Ето я — обади се една жена близо до Клариса.
Тя вдигна очи и видя насреща си ангелско лице с руси коси, сини очи и мила усмивка.
— Аз съм Фиона Чатауърт.
При това име очите на Клариса се разшириха, но тя не каза нищо. Фиона продължи със засилващо се нетърпение:
— Боя се, че годеницата умира от страх. Смяташ ли, че ще успееш да я успокоиш, за да можем да слезем долу?
— Ще се опитам.
— Ако не можеш, ще се наложи да й ударя един шамар и да изчакам да премине истерията.
Клариса се усмихна. Думите не бяха подходящи за тази жена с ангелско лице. Изглеждаше толкова сладка и мила, а говореше като улично хлапе.
— Защо е толкова уплашена? — попита тя, за да реши каква мелодия да запее.
— Защото се страхува от живота. От мъжете. Кой знае? И двете идваме право от манастира, а Изабел твърди, че отива на ешафода.
— Може би годеникът…
— Той е кротък — прекъсна я пренебрежително Фиона. Погледът й се устреми към Джослин, който я зяпаше с неприкрито възхищение. — И двамата сте достатъчно красиви и зайчето няма да се уплаши още повече — установи доволно тя. Изабел захълца отново и тя се втурна да я подкрепи.
— Много ми е жал за момичето — прошепна съчувствено Клариса, — но приятелката му е същинска буря. Никога не бях виждала жена като нея.
— А аз се моля никога вече да не я срещна — засмя се Джос. — Тя ни повика тук. Дано небето се смили над мъжа, който посмее да не й се подчини. Макар че…
Клариса го погледна и откри в очите му дяволит блясък.
— Ако не изпълниш желанието й, тя ще те завлече за косата.
— Няма да пожертвам косите си — усмихна се Джос. — Проклет да бъда, ако не се покоря на волята й!
Преди Клариса да е успяла да отговори, Джос я бутна към плачещата годеница. Трябваше им цял час, преди младата жена да се успокои, и през цялото това време Фиона Чатауърт се разхождаше нервно пред прозореца и от време на време измерваше с гневен поглед хълцащата си приятелка. Веднъж отвори уста да каже нещо, но Клариса се уплаши, че думите й ще разрушат онова, което тя и Джос бяха постигнали с толкова усилия, и запя с пълен глас, за да я заглуши.
Когато Изабел най-после се овладя дотолкова, че да може да се покаже пред гостите, слугините я заобиколиха и я поведоха по стълбата. Клариса и Джос останаха сами с Фиона Чатауърт.
— Добре се справи — заговори с признателност Фиона. — Имаш великолепен глас. Освен това личи, че си получила добро образование.
— Имах двама чудесни учители — отговори скромно Клариса.
Фиона погледна втренчено младия мъж, сякаш искаше да проникне до дъното на душата му.
— Виждала съм ви вече някъде.
— Познавах снаха ви Лилиан — отговори меко младият мъж.
Очите на Фиона се вледениха.
— Да, спомних си — промърмори тя и измери Джос от главата до петите с кратък, безсрамен поглед. — Ти си точно от нейния тип. Макар че тя се задоволява с всякакви мъже…
— Как са братята ви? — попита предизвикателно Джос.
Фиона го погледна пронизващо и Клариса спря да диша.
Ами ако тази млада жена знаеше кой е убил Едмънд Чатауърт?
— Брат ми Брайън напусна общия ни дом — отговори съвсем спокойно Фиона. — Никой не знае къде се е скрил. Носят се слухове, че някой от онези отвратителни Аскотови го държи в плен.
Джос стисна до болка рамото на Клариса, за да й попречи да заговори.
— А Роджър? — попита той.
— Роджър е много променен. Ако най-после си задоволил любопитството си, мисля, че е крайно време да слезеш долу. Гостите имат нужда от развлечения. — Тя се обърна и леко прошумоля с полите си на излизане от стаята.
— Отвратителните Аскотови! — изкрещя невъздържано Клариса веднага щом вратата се затвори зад гърба на Фиона. — Брат й изнасили сестрата на моя Рейн, а тя смее да ругае семейството му!
— Успокой се, Клариса. Не можеш да се мериш с жена като Фиона Чатауърт. Тя ще те погълне наведнъж, преди да се усетиш. Ти нямаш представа в каква обстановка е израсла тази млада дама. Брат й Едмънд, който беше настойник на по-малките, беше подъл, коварен мъж. Виждал съм как Фиона му се противопоставяше дори в случаите, когато Роджър не смееше да си отвори устата. Тя обожава брат си Брайън. Сега е убедена, че Аскотови са го взели в плен, и гори от омраза.
— Но тя няма право да ги мрази! Чатауърт е виновен за всичко.
— Стига си викала! Хайде да слезем долу. — Той я изгледа остро. — И не смей да изпълняваш песни за враждуващи благородни семейства! Разбра ли ме добре?
Клариса кимна с неохота. Макар и трудно, щеше да сдържи обещанието си.
Беше вече много късно и повечето гости лежаха пияни по пода или по масите, когато един слуга пошепна нещо в ухото на мъжа, който седеше в един ъгъл. Мъжът се засмя доволно, стана и излезе навън, за да поздрави новопристигналите гости.
— Никога няма да повярвате, като ви кажа кой е тук — каза той на ездача, който слезе от коня си.
— Какво? Няма ли поне да ме поздравиш? — попита саркастично гостът. — Няма ли да ме попиташ добре ли съм пътувал? Слушай, Джон, не оставяй юздите да се влачат!
— Останах трезвен, за да ти го кажа. Надявам се, че това обяснение е достатъчно.
— Сериозно ли говориш? Това е истинска жертва. — Гостът остави юздите на коня си в ръцете на един слуга. — Е, кое е толкова важно, та не може да почака, докато изпия няколко чаши вино?
— О, Панел, винаги си бил нетърпелив. Помниш ли онова малко пойно птиче от миналата зима? Момичето, което те цапна по главата?
Панел замръзна на мястото си и погледна приятеля си с искрящи от гняв очи. Ръцете го засърбяха да докосне грозния белег на челото си. След онази нощ в дома на Клариса той страдаше от силно главоболие. Макар че беше измъчвал до смърт няколко души от града, никой не можа да му каже къде е изчезнала вещицата. Всеки път, когато болката се забиваше в главата му като нажежена игла, той се кълнеше, че ще намери злосторницата и ще я осъди да гори на кладата.
— Къде е тя? — попита дрезгаво той.
Джон се изсмя доволно.
— В голямата зала. На всичкото отгоре е бременна. Пътува с едно хубаво момче и двамата пеят така сладкогласно, че просто не ти се вярва.
— Още ли продължават да пеят? А аз си мислех, че всички са заспали.
— Разбира се, че са заспали. Аз обаче отбелязах мястото, където нощуват птичката и придружителят й.
