— Кой рицар е извършил това ужасно деяние? — попита строго Рейн.
— Синът на граф Уолдънхем.
Рейс се изплю презрително на земята, лицето му се разкриви в грозна гримаса, красивите му устни се опънаха в тънка линия.
— Панел — проговори той с глас, който издаваше обзелото го отвращение. — Този мъж не заслужава благородническата титла. Той изобщо не е мъж. Ела с мен, момче, и аз ще ти докажа, че не всички аристократи са омесени от това тесто. Трябва ми паж и мисля, че ти си много подходящ за тази почетна служба.
Той отиде с две крачки до нея и сложи ръка на рамото й.
— Не ме докосвайте! — изфуча тя и се дръпна настрана. — Не искам нито съчувствието ви, нито почетната служба. Аз… аз съм мъж и мога да се издържам сам. Ще работя и ще печеля хляба си.
— И ще си купуваш сладкиши — допълни весело Рейн и на лявата му буза отново се появи трапчинка. — Имам чувството, че нямаш представа какво значи да се трудиш — продължи замислено той, докато я оглеждаше от глава до пети. — Ръцете и краката ти са като на момиче.
— Как смеете да ме обиждате! — изкрещя Клариса, която умираше от страх, че всеки момент ще я разкрият. Тя посегна отново към камата си, но намери само празната ножница.
— Видя ли, че не разбираш нищо? — произнесе укорно Рейн. — Направи огромна грешка, като изпусна ножа си. — Бавно, с театрален жест той измъкна тънката кама от колана на панталона си, толкова прилепнал към тялото му, че очертаваше ясно интимните му части. — Аз ще те науча да си служиш с всички видове оръжия и да се отнасяш с тях грижливо, както заслужават. Днес прояви престъпно лекомислие. — Той прокара пръст по острието и въздъхна. — Ножът ти е тъп. Трябва да се наточи.
— Беше достатъчно остър, за да пробие дебелата ви кожа — отговори дръзко Клариса и се усмихна, горда от остроумния си отговор. Щеше да му докаже, че стои много по-високо от него.
Рейн сякаш забеляза едва сега кървавата рязка на рамото си. Погледна я бегло, после се обърна отново към новодошлия.
— Ела с мен, момче. Трябва да се погрижиш за раната ми — нареди рязко той и й обърна гръб, очевидно уверен, че тя ще го последва.
Този властен жест накара Клариса да вземе решение: тя не можеше да остане в този лагер, не можеше да стане зависима от капризите и милостта на един благородник, който властно я привличаше и в същото време я караше да кипи от гняв. Тя се отвращаваше и от мръсните, окъсани, жадно зяпащи хора, които гледаха на нея като на игра, организирана за тяхно развлечение.
Без да мисли повече, тя се обърна към мъжа, който я доведе:
— Няма да остана тук. Ще си опитам късмета другаде. — И закрачи решително към оседлания кон.
— Значи не са те научили и на послушание — намеси се Рейн, който беше чул думите й. Силната му ръка я хвана за тила. — Няма да изпусна такъв добър паж само защото си е въобразил, че го е страх от мен.
— Веднага ме пуснете! — изкрещя гневно тя, докато той я буташе пред себе си. — Не искам да остана тук! Няма да остана тук!
— Ти ми дължиш отплата за кръвта, която проля — отговори спокойно той. — Хайде, влизай вътре! — заповяда той и я блъсна в голямата шатра.
Клариса се залови за един кол и се опита да запази равновесие. Много й се искаше да се разплаче, но не посмя. Кракът я болеше непоносимо, измъченото й тяло крещеше за почивка.
— Бланш! — изрева Рейн и вдигна платнището. — Донеси гореща вода и парче лен, но гледай да е чисто… А сега ще се заема с теб, момче — усмихна се той и я погледна втренчено. — Кракът ти е ранен. Свали си панталона, за да видя раната.
— О, не! — изпъшка тя и отстъпи назад. Рейн я погледна смаяно.
— От мен ли се страхуваш или те е срам? — попита с лека ирония той. — Е, добре — продължи той и приседна на леглото си. — Може би имаш право. Ако имах крака като твоите, също щях да се срамувам от себе си. Не се бой, момко, много скоро ще налепим здрави мускули по крехките ти кости. Благодаря, Бланш, остави го там и излез.
— Не искате ли да почистя раната ви?
Клариса вдигна глава. Много й се искаше да му отговори, че краката й съвсем не са толкова лоши, но жената, която бе влязла в шатрата, привлече вниманието й. Тя беше много чувствителна към шумовете и особено към човешките гласове и гласът на жената събуди любопитството й. В него имаше хленчене, молба да бъде в услуга на мъжа, примесена с полъх от безсрамие. По гърба й пролазиха студени тръпки. Погледна внимателно тромавата, добре закръглена жена с мръсни руси коси, които висяха на мазни кичури покрай лицето й и видя, че тя гледа жадно Рейн, сякаш в следващия момент беше готова да го погълне. Отвращението й се усили.
— Момчето ще свърши тази работа.
— Нищо подобно няма да направя — отговори рязко Клариса. — Послушайте тази жена. Превързването на рани е женска работа, а и по вида й личи, че много иска да се погрижи за вас. — Тя се усмихна и си помисли, че би било много по-добре да бъде мъж, за да си спести домакинските мъчения.
Преди да е осъзнала какво става, Рейн се приведе, улови я за хълбока с една от мощните си ръце и я дръпна без усилия. Клариса се приземи шумно на пода и потърка замаяно и без това израненото си дупе.
— Май ще се наложи да те уча не само на бойно изкуство, но и на добри маниери — промърмори недоволно той. — Върви си, Бланш — заповяда остро той и обърна гръб на зяпналата го жена. Когато останаха сами, продължи по-спокойно: — Ще ти дам няколко дни, за да свикнеш с новата обстановка, тъй като не си от благороден произход. Искам да те предупредя, че ако скоро не подобриш поведението си, ще ти нашаря задничето, за да се научиш да се държиш прилично. А сега се заеми с раната, защото водата ще изстине. Почисти я и я превържи.
Макар и неохотно, Клариса стана от пода, потърка измъченото си задниче и закуцука към него. Изправи се пред леглото и той й протегна ръка — могъща, мускулеста ръка, загоряла от слънцето, покрита с кръв от рамото до лакътя. Когато го докосна с топлата кърпа, тя усети колко студени са ръцете й и колко топла е кожата му. Раната се оказа неочаквано дълбока и Клариса се уплаши до смърт. Никога не беше помисляла, че ще се нахвърли върху някого с нож.
— Май за първи път проливаш кръв? — попита делово Рейн, който не откъсваше поглед от лицето й.
Клариса кимна колебливо, но не посмя да го погледне в очите. Опитваше се да се пребори с напиращите сълзи и да не мисли за живота, който беше водила до преди два дни.
— Как нарани крака си? — попита той.
Тя примигна бързо, защото очите й бяха мокри, и се постара да придаде твърдост на гласа си.
— Избягах от един човек от вашето съсловие.
— Браво на теб, момче. — Рейн се усмихна и трапчинките му отново се показаха. — Не позволявай да те сплашват. Дръж главата си гордо изправена, все едно какво ти правят.
Клариса изстиска окървавения лен и започна да мие ръката му.
— Искаш ли да ти изброя задълженията на пажа? — попита Рейн.
— Тъй като никога не съм имала привилегия да бъда обслужвана от слуги като вас, нямам представа за задълженията на пажа. — Клариса прехапа устни. За малко не каза „слугиня“.
Рейн изпухтя сърдито, после търпеливо започна да обяснява:
— Трябва да почистваш снаряжението ми, да се грижиш за конете ми, да бъдеш постоянно до мен и да ми помагаш във всичко. — Освен това — в очите му се появиха весели искри — трябва да ме глезиш със сладкиши. Смяташ ли, че си дорасъл до тези важни задачи?
— Това ли е всичко? — попита подигравателно Клариса.
— От истинския паж се изисква да се подготви за длъжността на рицар, да се упражнява в бой с меч, с копие, изобщо, да овладее бойното изкуство. Освен това трябва да пише писмата на господаря си и по всяко време да носи важни послания. Разбира се, аз не очаквам чак толкова от теб, тъй като ти…
— Тъй като не принадлежа към вашето съсловие и очевидно не притежавам необходимата интелигентност и ученост, нали? — прекъсна го ядно Клариса. — Искам да ви кажа, че баща ми беше адвокат, затова мога да чета и пиша по-добре от повечето благородници. Освен това не владея само
