чистия шотландски въздух и тръгна на път. Тласкана от потискан гняв към самата себе си или към всички обитатели на Брамли, Клер прекара няколко часа в усилено движение.
Докато къщата в много отношения се нуждаеше от подновяване, паркът беше просто божествен. Имаше романтична дива градина, която изглеждаше почти непипната от човешка ръка. В другата част на парка дърветата и живият плет бяха подкастрени във форма на животни и Клер много се смя, докато разглеждаше забавните силуети. Трите цветни градини бяха заобиколени от високи зидове, а в зеленчуковата градина бяха построени две красиви беседки, в които човек можеше да отдъхне и да се полюбува на величествените хълмове в далечината.
Когато Клер се върна в три и половина в Брамли, тя беше уморена, гладна и щастлива. Тези часове в движение и на открито й се бяха отразили благотворно.
Когато влезе в стаята си, госпожица Роджърс я чакаше с обичайното си кисело изражение на лицето.
— Умирам от глад — заяви Клер доволна.
— Обедът се сервира от един до два.
— Да, зная, и съжалявам, че го пропуснах. — В себе си тя се попита дали и обядът е бил толкова забавен като закуската. — Нека ми донесат нещо в стаята.
— Нейна светлост не разрешава да се разнася ядене по стаите, освен в случай на болест. Прислугата и без такива екстравагантности се съсипва от работа.
На Клер й беше на езика да отвърне, че на прислугата й се плаща за това, но после си спести острата забележка.
— Ами тогава кажете в кухнята, че съм се разболяла и нека ми донесат нещо за ядене. Извървях много мили и съм гладна.
— Не мога да престъпвам нарежданията на Нейна светлост — каза госпожица Роджърс.
За миг погледите на двете жени се срещнаха и Клер осъзна, че тази спаружена особа щеше да спечели битката, защото тя не желаеше да се кара. Интуицията й я предупреди, че щяха да кажат на Хари, ако нарушаваше правилата, и че той ще бъде недоволен от нея.
— Сама ще се погрижа за обяда си — извика Клер разгневена и профуча покрай госпожица Роджърс в коридора. В Ню Йорк, в дома на своите родители, често се хранеше в кухнята, когато се връщаше от дългите си разходки или от езда в парка.
Мина известно време, докато намери кухнята в огромната къща. Лакеите и камериерките, които попита, я поглеждаха така, сякаш казваше нещо неприлично. Когато най-сетне стигна до нея, беше ядосана и главата я болеше от глад.
Отвътре долитаха смехове. Клер усмихната отвори вратата. Мъжете, които със запретнати ръкави търкаха сребърните прибори, се втренчиха ужасени в нея. Жените, които изплакваха съдовете, останаха с отворени уста. Когато най-сетне прекоси помещението и съзря готвачката да седи на един стол и да се прави, че чете вестник, Клер вече имаше чувството, че е същество от друга планета.
— Бях на разходка — обясни тя решително. — И искам да хапна нещо.
Никой не отговори, сякаш всички си бяха глътнали езиците.
— Гладна съм — настоя Клер.
В този миг се появи икономът и я изведе спокойно, но решително от кухнята.
— Ако разрешите, госпожице, бих ви препоръчал да не прекрачвате този праг — каза той, сякаш разговаряше с невъзпитано дете. — Ако желаете нещо, достатъчно е да кажете на госпожица Роджърс, и тя ще се погрижи да го получите. — С тези думи той си тръгна.
Клер се питаше кое щеше да е по добре — да излее гнева си или да избухне в сълзи. Не се поддаде на нито един от двата порива, а тръгна мълчаливо и потиснато по коридора, като се оглеждаше за помещение, в което би могла да поседне. Не искаше да отиде в стаята си, в Златния салон или в библиотеката.
Откри малък салон със сини копринени тапети и се строполи на един стол. Размишляваше кога ли ще е следващото хранене.
— Хари да не е избягал с друга жена?
Клер вдигна очи и видя малката си сестра да стои до вратата.
— Защо не си на урок?
— Защото се погрижих гувернантката ми да получи главоболие. А какъв е твоят проблем?
— Един хубав обяд.
— Смятай го уредено. Ще ти намеря сандвич.
Клер не се поддаде на предложението на Маймунката.
— Няма да можеш. Те няма да те пуснат в кухнята.
Сестра й само се усмихна. А когато долови куркането от стомаха на Клер, направо се разсмя.
— Колко? — попита Клер. Знаеше прекалено добре, че Маймунката никога не правеше услуги даром.
— Кажи на мама, че съм вече голяма за училище.
Клер само я погледна.
— Освен това смятам да си пробия ушите и можеш да ми дадеш обиците си с бисери и диаманти.
Клер продължаваше да мълчи.
— Е, добре, двадесет шилинга.
— Нямам пари у себе си.
Маймунката се усмихна.
— Но знам къде ги криеш. Докато преброиш до три, ще ти донеса храната.
След малко тя се върна, последвана от привлекателен млад лакей със сребърен поднос. На него имаше сандвич с дебела говежда пържола, чиния със салата от домати и голяма чаша мляко.
— Остави го там — каза Маймунката на лакея.
— Но Нейна светлост не позволява да се яде в този салон — каза човекът с доловим страх в гласа.
— Но тя няма да узнае, нали — отвърна Маймунката и му намигна.
Той остави подноса, обърна се кръгом и остави сестрите сами.
— Как успя да го направиш? — попита Клер с пълна уста. — Тук има толкова много правила.
Маймунката я изгледа удивено.
— Че нали правилата са за това, да се нарушават.
След тази случка Клер се опита да спазва правилата. Защото, ако сестра й успяваше безнаказано да ги нарушава, на нея това нямаше да й се удаде. При това Маймунката дори не се стараеше да прави добро впечатление. Дори напротив — според житейската й философия хората трябваше да се стараят да впечатляват нея, а не обратното.
За чая Клер носеше роклята, която госпожица Роджърс й даде, появи се навреме в Златния салон и зае мястото, което й посочиха. Жените на масата разговаряха полугласно за хора, които Клер не познаваше, държаха се така, сякаш нея я нямаше. Клер седеше с наведени очи, скръстила ръце в скута си. Когато веднъж ги погледна, срещна очите на оная малко безлична жена, която й се беше усмихнала на закуска. Тя и сега стори същото и Клер й върна усмивката.
Преоблече се повторно за вечеря. Този път, изглежда, на сътрапезниците беше разрешено да разговарят, но темите бяха две — кучета и коне, от които Клер не се интересуваше. И затова мълча през цялото време.
След вечеря мъжете и жените се разделиха и се оттеглиха в различни гостни.
Съвсем случайно Клер успя да зърне още веднъж Хари, преди да си легне. Той се прозяваше и сякаш спеше прав, като кон.
— Тук мъжете и жените никога ли не се събират заедно? — попита го тя.
Той я изгледа така, че тя отстъпи назад.
— Събират се, когато правят деца, ако това имаш пред вид.
— А иначе нима никога не разговарят помежду си? У нас вкъщи…
— Скъпа, това не ти е Америка. Намираш се в Шотландия, тук нещата са по-различни. — Той се прозина сладко още веднъж.
— Купи ли ония коне?
— Хмм. — Отново прозявка. — Отивам да спя. Ще се видим утре сутринта, скъпа.
