когато искаш. — Усмивката върху лицето на Арва помръкна. — А нека не забравяме и завещанието на твоя дядо. За баща ти и за мен — младият Хари е добре дошъл като зет и ако се омъжиш за него, ще получиш своя дял от наследството… — Арва се усмихна отново. — Не искам да те заплашвам, скъпа — постъпи според волята си, но при това не забравяй и по-малката си сестра.
С тези думи Арва излезе величествено и остави Клер сама. Е, тя нямаше кой знае колко високо мнение за майка си — жена с недостатъчно образование и малко ум в главата. Но понякога Арва почти плашеше Клер.
Момичето остави настрана книгата на капитан Бейкър и приглади роклята си. За какво да се тревожи? Хари, дукът на Макарън, беше божествен мъж и тя го обичаше. Както току-що беше казала майка й: та как да не обичаш мъж като Хари? В него нямаше нищо фалшиво. Ако трябваше жена да сътвори идеалния мъж, тя би направила Хари.
Клер се засмя високо. Напразно си блъскаше главата. Тя го обичаше и навярно щеше да стане дукеса. Беше най-щастливото момиче на света.
В неделя двамата излязоха сами с лодката, гребаха заедно до един остров насред езерото и Хари й помогна да слезе. Клер седеше изправена върху карираното одеяло, скръстила ръце в скута си, докато той лежеше до нея в тревата. Хари носеше старомодна ленена риза с широки ръкави. Изглеждаше захабена от пране, платът й беше добил жълтеникав цвят. Около врата ризата се завързваше с шнур, който Хари беше разхлабил, така че се виждаше гладката кожа на гърдите му. Носеше зелен килт — но не онзи, яркозеления, с който беше тогава в салона, а друг — вече протрит и избледнял от дълго носене. При своите движения той никога не се съобразяваше с факта, че е с пола. Сядаше разкрачен в креслото и се мяташе на коня с типичната за него енергична безгрижност. Носеше се слух, че една млада дама припаднала, когато облеченият в килт млад дук обяздвал пред нея коня си. Сега той лежеше в тревата, разпрострял полата около себе си, пристегнат в кръста с широк колан, и гледаше Клер.
— Много ми харесвате, знаете ли?
Сърцето на Клер туптеше лудо. Не знаеше дали обичаше този мъж, или я омайваше само ослепителната му външност, както твърдеше Маймунката, по-малката й сестра. Но факт беше, че Хари предизвикваше странни неща у нея.
— Аз… аз също ви харесвам — каза тя.
— Питах се дали бихте искала да се омъжите за мен.
Клер се обърна стреснато към него. Беше очаквала този миг, но все пак й подейства като шок. В това състояние не можеше да мисли ясно и нито една дума не й идваше на езика.
— Знам, че искам много от вас — продължи Хари. — Притежавам няколко грозни стари замъка, сред които и една отвратителна къща на име Брамли, която някой ден ще рухне и ще ни затрупа. Имам и куп други проблеми. Но вие наистина ми харесвате.
Клер беше дошла на себе си и се опитваше да разхлаби спазъма в гърлото си. Искаше най-напред да си възвърне самообладанието, преди да отговори. Когато не беше с Хари, я връхлитаха съмнения дали си подхождат един на друг, но тези съмнения заглъхваха, щом го погледнеше. Тогава виждаше само него и чуваше в себе си звуците на гайдите.
Тя се позабави, защото не искаше да оставя впечатлението, че се натрапва да стане негова жена. Докато разглеждаше силните му крака, си помисли, че е готова да изкачи боса снежни планини, само и само да се омъжи за този млад бог и да стане шотландска дукеса.
— Много ли е стара вашата къща? — попита тя и с усилие потисна кикота си.
Хари отметна глава назад и изложи лице на топлите слънчеви лъчи: Имаше дълги и гъсти мигли.
— Не знам точно кога е построена. През дванадесети или тринадесети век. Приблизително по това време.
— Замък ли е?
— Била е някога. Една част от нея е рухнала, толкова е стара, но един от прадедите ми е градил около тази постройка.
Мина време, докато тя разбра какво имаше пред вид.
— Някой е строил фасада около тази част? Твърдите, че във вашата къща се крие замък?
— Ммм — това беше всичко, което той отвърна.
Клер се увлече от фантазията си. Представи си как родът е живял векове наред в един и същи дом. Помисли си за това колко богата е историята на тази къща.
— Много ли е голяма Брамли?
Той зарови глава в тревата и се разсмя така, че за миг сърцето на Клер спря да тупти.
— Още не съм я разгледал цялата.
Една къща, която беше толкова голяма, че дори нейният собственик познаваше само част от нея — това надхвърляше дори нейната представа.
— Да — прошепна тя. — Да, ще се омъжа за вас.
Клер не можеше повече да се сдържа. Тя скочи от одеялото, и като придържаше с две ръце роклята си, се завъртя в кръг. Той прихна, защото Клер му напомняше за самонадеяна лисица. Затова му и харесваха толкова много американските момичета: те казваха каквото мислеха и не се свеняха да следват импулсите си.
— Ще ви бъда най-добрата дукеса на света — каза Клер, когато отново седна на мястото си. — Ще видите. О, Господи, убедена съм, че животът на една дукеса е невероятно интересен.
Той не каза нито дума повече и вдигна бавно широката си длан, за да я сложи върху тила й и да притегли лицето й. През живота си Клер още не беше целувала мъж и при никакви обстоятелства не искаше да го разочарова. Опита се да последва неговия пример и да прави това, което искаше от нея, но когато я притегли към себе си и привлече тялото й върху своето, тя извърна глава. Наложи се да употреби малко сила, докато се освободи от него. Когато най-сетне отново седна върху карираното одеяло, беше останала без дъх. С крайчеца на очите си забеляза дяволитото му изражение.
— Започвам да чакам с нетърпение края на ергенския си живот — каза той и се подпря отново на лакти.
Поседяха известно време мълчаливо, докато Клер се стараеше да се успокои. Преди малко се беше случило нещо странно: когато Хари я целуваше, беше престанала да чува звуците на гайдите.
— Трябва да дойдеш в Брамли Хол и да се запознаеш с майка ми — каза той. — Сега е ловен сезон и може да е малко шумно, когато се стреля. Ще живееш в Брамли при моето семейство и след известно време ще се венчаем.
— Да — беше всичко, което успя да отговори Клер.
После дълго не размениха нито дума — тя вече беше разбрала, че Хари не е много приказлив. Седяха така в мълчаливо съгласие, докато Хари каза, че е време да се връщат вкъщи. Когато й помагаше да се качи в лодката, я целуна отново по устата, този път нежно и сладко, и после я откара на брега. Клер му се усмихна и си помисли за бъдещето, което я очаква в Шотландия.
Сетне настъпиха седмиците на приготовленията. Майката на Клер беше на седмото небе от щастие от новината, че дъщеря й е приела предложението на Хари и от предстоящия престой в Брамли, където щеше да се запознае с дукесата. Клер искаше да прекарва по цял ден с Хари, но Арва имаше други планове.
— Щом като се омъжиш за него, ще бъдете заедно повече, отколкото искаш. Повярвай ми, от един мъж, щом ти стане съпруг, ще трябва да изтърпиш повече неща, отколкото ще ти хареса — твърдеше за кой ли път майка й.
Клер обаче не се поддаваше на нейния цинизъм и се виждаше с годеника си непрекъснато, макар и не насаме. Четиримата приятели на Хари я придружаваха, когато си избираше венчалния пръстен — един голям син диамант, заобиколен от смарагди — и тя знаеше, че Хари щеше страшно да й липсва, когато пресечеше Ламанша заедно със своите родители и сестра си, за да попълни новия си грандиозен гардероб от магазина на господин Уърт.
След първата проба в парижкия моден салон на Уърт Клер се прибра в хотелския апартамент. Не беше като знаменития „Риц“, но майка й твърдеше, че тук отсядали действително изисканите хора. Но килимът беше изтъркан, тапицерията на едно кресло скъсана и от тавана висеше паяжина. Клер знаеше, че, притиснати от нуждата, се налага да живеят в такива хотели и че заради майка си трябваше да приеме
