малката й лъжа, че това тук действително е едно изискано място.
— Сбогом, скъпа — каза Джордж, баща й, на своята напълняла жена.
Клер знаеше къде отива той, тъй като го беше видяла скришом да вади една банкнота от хиляда франка от малката кутийка, над която трепереше майка й. Щеше да потърси хиподрума и да заложи парите на надбягвания, както винаги правеше. Клер намръщено свали ръкавиците си и ги хвърли върху прашната маса.
Майка й ги вдигна веднага.
— Не се отнасяй небрежно към тези скъпи неща. Други няма да получиш, докато не се омъжиш.
— Ако се омъжи въобще — отбеляза четиринадесетгодишната сестра на Клер Сара Ан, повече известна с прякора Маймунката, която тъкмо ровеше трескаво в кутията с накитите на Клер.
Изморена и раздразнена от многочасовата проба, при която, цялата в карфици, трябваше постепенно да се върти пред огледалото, Клер хлопна капака на кутията под носа й.
Маймунката само се изсмя.
— Ще се омъжа за човек, който ще ме носи на ръце. Ще прави всичко, което поискам. И ще бъде много, много богат.
Няма да се омъжа за беден мъж, дори да има най-прекрасните бедра.
— Ти ще се омъжиш за мъжа, когото аз ти избера — каза Арва, улови за ухото по-малката си дъщеря и я извлече от стаята. Клер само вдигна рамене — знаеше добре, че майка й в действителност никога нямаше да накаже обожаваната си дъщеря, независимо от постъпките й. Само за броени минути хитрото дете щеше да си изпроси бонбони и разрешение за някоя досега строго забранявана разходка.
Клер пристъпи към прозореца и се загледа в дърветата на малкия парк пред хотела. Листата започваха да жълтеят в предчувствие на есента и тя си помисли за своя дом в Ню Йорк. Както Париж, така и Лондон се отличаваха много от Ню Йорк — европейските градове бяха далеч по-спокойни. Помисли си за деветнадесетте години на своя живот, който прекара в Ню Йорк, и за летните ваканции в прохладния Мейн. Досега беше смятала безгрижното си съществуване за разбиращо се от само себе си и вярваше, че никога няма да се промени. Бе свикнала да целува баща си по бузата на сбогуване, когато той ги оставяше, за да изчезне с яхтата си в морето, да тръгне на продължаващ със седмици лов или с месеци да преследва мечките гризли и вълците в пущинаците на Дивия запад.
Бе свикнала с тона на майка си, когато даваше указания на кохортата слуги в техния огромен дом на Пето авеню, докато украсяваше за кой ли път салоните за гости. После Клер обичаше да постои за миг зад вратата и да погледа безбройните орхидеи, окичващи камините и таваните, преди да тръгне за библиотеката или музея.
Повечето време родителите не се грижеха за двете си дъщери, защото смятаха, че те се намират в добри ръце при гувернантките. Но Клер и Маймунката скоро откриха колко е лесно подкупването на възпитателките и затова най-често си живееха както им хрумне. Маймунката обичаше компаниите като майка си и беше първа, когато Арва даваше тържество. Гостите винаги оставаха в захлас от нея, защото беше толкова забавна.
Клер, напротив, избягваше компаниите. Предпочиташе да се промъкне в някоя библиотека или музей и да побъбри с хора, които бяха специалисти в различни области на науката. Майка й съвсем не гледаше с добро око на навика на Клер да покани на чай престарял професор, който преподаваше някакъв съмнителен дял на историята. Арва постоянно правеше снизходителни забележки колко парчета сладкиш поглъщат тези кльощави дребни мъже, докато изпият чая си.
— Харесвам интелигентните хора — беше й казала Клер.
Но Арва и Джордж бяха прекалено заети, за да полагат грижи за дъщерите си, докато техният счетоводител един прекрасен ден не проведе с тях онзи ужасен разговор. Сетне, така се стори на Клер, животът им се преобрази за една нощ.
Изневиделица изчезна къщата на Пето авеню, а къщата в Мейн и яхтата на баща й бяха продадени на търг. Тяхното състояние и стил на живот просто се стопиха във въздуха.
Сега от Клер зависеше да създаде ново положение на семейството. Ако се омъжеше за Хари и станеше дукеса, всичко щеше да бъде както преди. Родителите й щяха да вземат онова, за което копнееха с цялата си душа, и по-малката й сестра щеше да получи шанса да оплете в мрежата си богат мъж, който да я носи на ръце.
Докато надничаше от прозореца, Клер се усмихна. За нея случилото се в Ню Йорк беше ужасно, но Хари облекчаваше значително задачата й. Вярна излезе поговорката, че е еднакво лесно да се влюбиш както в беден, така и в богат мъж. Положително не й беше никак трудно да се влюби в един дук.
На третия ден от престоя им в Париж пристигнаха книгите, които Клер беше поръчала още в Лондон. Четеше между пробите и чуваше само с половин ухо непрестанните напомняния и въпроси на майка си.
— Ще ти се покланят ли, когато станеш дукеса? А на мен като майка на дукесата? Как ще се обръщат хората към мен? С Ваша светлост може би?
Много скоро Клер се отказа да й обяснява разликата между висшата аристокрация и членовете на кралското семейство и душата я заболя, когато й обясни, че като майка на дукесата тя няма да получи титла.
Във всички книги се споменаваше семейството на Хари, рода Монтгомъри. В тях прочете колко е старо това семейство и че шотландският му клон, кланът Макарън, поне веднъж е бил предвождан от жена. В началото на петнадесети век един мъж от рода Монтгомъри станал зет в клана Макарън, а после още монгомъровци се оженили за макаръновски жени и приели името Макарън, докато накрая монтгомъровци станали почти самостоятелен клан в рамките на семейството. През 1671 година Чарлз Втори им дал в ленно владение едно херцогство. В книгите много се спекулираше с причините, подтикнали краля към тази стъпка. Някои автори бяха на мнение, че това станало заради дълголетна вярна служба, но се разправяше и клюката, че главата на клана Макарън по онова време изразил готовността си да се ожени за една много грозна и много опърничава жена, която, изглежда, била несъща сестра на краля.
Нямаше значение по какви причини кланът бил въздигнат в херцогски сан: тогава много се спорело какво име да носи семейството в бъдеще. Да се нарича ли и занапред семейство Макарън, а пък херцогството да се казва Монтгомъри, или точно обратното? Изглежда тогава решили този въпрос с хвърлянето на монета. И така днес Хари беше дук Макарън, но името му гласеше Хенри Джеймс Чарлз Албърт Монтгомъри.
През тези парижки дни на Клер понякога й се струваше, че ще рухне под бремето на ежедневните проби, приготовления и приеми, които майка й организираше, но отново и огнево черпеше сили от мисълта, че в края на тази суетня я очакваше Брамли.
Въпреки изтощението нощем често не я ловеше сън и тогава четеше книгите за семейството на Хари и романите на сър Уолтър Скот, в които писателят възхваляваше красотата на шотландските планини и смелостта на техните обитатели. Когато сетне затваряше очи, Клер сънуваше мочурища и армии от войни, които до един бяха красиви като Хари.
Когато Клер и семейството й се завърнаха в Англия, Хари я чакаше с нетърпение. Той я придружи до своята кола с херцогския герб на вратичката и обясни с господарски тон на нейните родители и сестра й, че ще пътува сам с нея до Лондон. Клер едва не се разплака от радост. Когато се качи в каретата, забеляза, че Хари бе украсил вътрешността й с червени рози. Взе чашата с шампанско, която той й подаде и му се усмихна. Ненадейно й се прииска да я целуне. Прииска й се да я вземе в обятията си и да я освободи от всичките съмнения, които още я измъчваха.
Но Хари не я докосна.
— Липсваше ми — каза той усмихнато. — Мислеше ли за мен?
— Непрестанно — отвърна тя.
— И какво прави през цялото това време в Париж?
— Купувах дрехи и четох. А ти?
Хари й се усмихна над чашата си. Нямаше да й разправи какво е правил, тъй като в такъв случай щеше да се наложи да изброява върволицата любовници и актриси, с които беше убивал времето, и няколкото коня, за които беше прахосал прекалено много пари. Но тъй като щеше да се ожени за приказно богата наследница, загубите нямаха никакво значение.
