— Мислих за теб — отговори той и сърцето на Клер се разтуптя от начина, по който го каза.
За да възвърне самообладанието си, тя погледна през прозореца.
— На майка ми няма да й хареса, че съм насаме с теб.
— Убеден съм, че майка ти ще позволи всичко, стига дъщеря й да се омъжи за дук.
Клер го изгледа смаяна.
— Ще се омъжа за теб, защото те обичам, а не защото си дук.
— Така ли? — отвърна той усмихнато. Когато се усмихваше както сега, всичко друго на света изчезваше за Клер. — А какво стана с историята, за която непрекъснато разправяше? И с онова място, Кюл ли беше, или Кал…
— … Кюлодън ли? Но там се е…
— Да, да, състояла се е велика битка. — Той се наведе, взе дланта й и започна да си играе с пръстите й. — Когато мисля за женитбата, ми хрумват по-различни неща от големите битки. Нали няма да ми изнасяш всеки ден лекции по история, като се оженим?
Пръстите му обгръщала лакътя й. Само съвсем тънкият плат ги отделяше от кожата й.
— Вече се радвам, че ще спя в едно легло с теб — каза той много тихо.
Клер притаи дъх, когато се наклони към нея. Знаеше, че не бива да му позволява такива волности, на нали в края на краищата скоро щяха да се оженят. Благодарение на многото книги, които беше изчела — най-вече на забранените книги — тя имаше приблизителна представа какво щеше да се случи след сватбената церемония.
Когато устните на Хари се допряха до нейните, тя престана да мисли. Ако каретата не беше спряла ненадейно, Клер не би могла да каже какво още щеше да се случи, но когато слезе, на челото й се беше образувала отвесна бръчка. Искаше й се да обича Хари също толкова много, когато я докосваше, както в онези мигове, в които само го съзерцаваше или мислеше за него.
През следващите две седмици майка й я натовари с толкова работа, че повече не получи възможност да бъде насаме с Хари или да мисли на спокойствие за него.
В края на тези две седмици Хари пристигна в наетата от семейството на Клер градска къща, за да й съобщи, че напуска Лондон и заминава преди нея за Шотландия. Клер искаше да научи още хиляди неща за семейството му и какво се очаква от нея като годеница, но не успя да попита нищичко, защото по време на тази кратка среща майка й не й даде думата. На тръгване Хари целуна ръката на Клер и изчезна. Тя с мъка удържа сълзите си. Щеше да мине цяла седмица, докато го види отново и едва щеше да дочака началото на своя нов живот.
Глава втора
Клер се метна изкусно върху коня и пое юздите от коняря. След едно изтощително пътуване беше пристигнала със семейството си в Брамли късно вечерта на предишния ден. Обичайните три дни път от Лондон до тук бяха станали четири. Пътищата бяха осеяни с ями и бабуни и често се налагаше да спират, когато стада овце пресичаха платното. Майката на Клер се оплакваше непрестанно, баща й и сестра й играеха карти, а самата Клер едва не изпадна в истерия. Никой от тримата, изглежда, не оценяваше факта, че за пръв път посещаваха Шотландия.
Джордж Уилъгби откъсна за миг поглед от картите и отбеляза, че пейзажът бил прекалено скучен за неговия вкус.
— Как смееш да твърдиш такова нещо? — беше отвърнала смаяно Клер. — Равнината цъфти! И нима не знаеш какво се е случило през 1735 година на това място? През онази година, когато…
Тя млъкна, когато видя, че баща й се прозява. По-малката сестра огледа Клер от главата до петите и каза:
— Обзалагам се, че Хари вече е най-добре осведоменият човек за принц Чарли и всичко, което някога се е случило в Шотландия. Или си била толкова заета с целувките, че не си разговаряла много с него?
Нервна и раздразнена, Клер понечи да плесне сестра си, но малката ловко избягна удара.
— Много ще се радвам, ако най-сетне престанете да се карате — оплакваше се Арва. — Получавам главоболие от вашите препирни. И ти, Сара, престани най-сетне да наричаш дука Хари. Трябва да се обръщаш към него с „милорд“.
— С „Ваша светлост“ — поправи Клер майка си и въздъхна.
— Пак спечелих — каза Сара на баща си. — Мамо, скъпата ти дъщеря иска да ти обясни, че трябва да се обръщаш към Хари с „Ваша светлост“. Което значи, че е прочела много книги и знае всичко на този свят. Ти, напротив, не си прочела нищо през живота си и затова нямаш понятие от Шотландия или от каквото и да било. — Маймунката погледна майка си с усмивка на невинен ангел.
— Никога не съм твърдяла такова нещо — слиса се Клер. — Казах само…
Но Арва не искаше да чуе нищо от нея.
— Клер, знам, че ме смяташ за невежа. Използваш всеки случай да ми покажеш какво мислиш за усилията ми да те наложа в обществото. Аз обаче съм твоя майка, Клер, и ти ми дължиш уважение. Е да, ние сме невежи, ние сме глупави…
Докато Арва редеше до болка познатите оплаквания, Клер хвърли свиреп поглед към Маймунката. За кой ли път се питаше дали сестра й се е родила такава, или е придобила злобата си веднага след раждането. Независимо дали причините бяха вродени или придобити — Сара Ан изпитваше невероятно удоволствие да превръща в ад живота на по-голямата си сестра.
— Твой ред е да раздаваш, Маймунке — обичливо каза Джордж на малката си дъщеря. Арва, изглежда, нямаше представа за истинската същност на Сара, но Джордж знаеше прекрасно какво върши момичето. И Клер често се вбесяваше от това, че баща й вижда като на длан малката злосторница и дори изпитваше радост от нейните хитри, коварни машинации. Немирницата го развличаше, докато Клер се чудеше как да се справи със Сара Ан.
Беше почти полунощ, когато семейство Уилъгби пристигна в Брамли. На лунната светлина те естествено не можаха да разгледат подробностите на къщата, която щеше да стане едно от бъдещите жилища на Клер, но поне оцениха нейната големина. Огромна беше слаба дума за нея. Стояха пред висока сграда, най-малко на четири етажа, но в сравнение с ширината й нейната височина беше направо нищожна. Искаше ли човек да стигне от единия й край до другия, трябваше да се приготви за продължителна разходка.
Клер погледна към майка си, която се взираше като хипнотизирана от прозореца на колата. Величествената постройка беше предизвикала нечуван ефект: Арва Уилъгби бе загубила ума и дума.
Те спряха някъде около средата на фасадата и кочияшът похлопа на вратата. Стори им се, че измина цяла вечност, докато им отвориха. Време, достатъчно, за да се окопити Арва и да се възмути, че никой не я чака на прага.
— Намирам, че трябваше да изпратят някого да ни посрещне — отсече Арва. — В края на краищата дъщеря ми е бъдещата дукеса. Да не би да ни смятат за скитници, които търсят подслон? Може би майката на Хари е бясна, че дъщеря ми ще й отнеме титлата. Може би тя е…
Търпението на Клер се изчерпи и я сряза:
— Тя ще си остане дукеса. Тя е дукесата — майка, което не е по-малко от истинска дукеса.
Арва въздъхна дълбоко.
— Съзнавам, че нямам твоите изключителни познания, скъпа моя, но се боя, че нямах и твоите добри условия, за да ги получа. Но в крайна сметка аз ти създадох тези условия, нали?
— Мамо, аз… — започна Клер, но спря, когато най-сетне дебелата дъбова врата се открехна и един старец по халат ги заоглежда със сънливи очи.
За броени секунди Арва се озова вътре и започна да се разпорежда как да бъде подслонена нейната свита и обозът й. Беше довела със себе си две пътни коли, претъпкани с куфари и сандъци, и още един файтон, с който пристигнаха нейната камериерка, прислужникът на Джордж и гувернантката на Маймунката — дребна женица, наплашена до смърт от младата си възпитаница.
— А голямата ми дъщеря, бъдещата дукеса, ще има нужда от камериерка. Нейната прислужница — тя изрече думата с унищожително презрение — избяга и се омъжи за един англичанин.
Мъжът, когото Клер взе за иконома на имението, слушаше исканията на Арва, без да проявява ни най- малък интерес към тях.
