толкова те очароват. Аз съм американка, много богата американка, и ако публикуваш нещо за мен, ще те съдя.
Той примигна няколко пъти и после се отдръпна от пътя й.
— Няма да пиша нищо за теб. Сбогом. Желая ти много щастие с твоя дук.
Дори не му кимна за сбогом, когато мина покрай него и излезе в тъмната градина.
Глава десета
Когато Клер влезе в централната част на къщата, семейството беше вече седнало на масата за вечеря. Тя не се отби най-напред в стаята си, за да се преоблече, а се насочи направо към трапезата както си беше в мръсната рокля, несменяна от три дни. Когато понечи да влезе, един лакей й препречи пътя.
— Нейна светлост не желае семейството да бъде смущавано по време на вечеря — каза той.
Клер го изгледа злобно.
— Когато стана дукеса, ще си спомня какво ми казахте току-що.
Неочаквано лакеят отвори вратата пред нея.
Тя тръгна право към креслото на Хари от късата страна на масата. Присъстващите тъкмо начеваха супата си.
— Трябва да говоря с теб — каза тя.
Клер беше вече достатъчно дълго на острова, за да знае, че никой, при никакви обстоятелства не бива да смущава англичанина по време на вечеря. Това беше толкова желязно правило, че никой дори не се опитваше да разсъждава върху него. То просто се спазваше.
Хари беше толкова шокиран, че само седеше и я гледаше.
— Трябва да говоря с теб. Веднага.
Клер не погледна останалите на масата, но чувстваше стъписаните им погледи. Без съмнение в този миг затвърдяваше убеждението им, че американците са варвари.
Хари остави настрана лъжицата си, отмести креслото си назад и излезе след нея от стаята.
— Какво се е случило? — попита той, убеден, че само смъртен случай можеше да е причината за такова нечувано държание.
— Трябва да говоря с теб.
Сърцето на Хари се разтуптя. Едва ли ставаше дума за майка му. Със сигурност щяха най-напред на него да му съобщят, ако беше получила удар. Втората възможност, която му мина през ума, беше, че Клер иска да разтрогне годежа. Боеше се от това. Ако загубеше своята богата американка, майка му щеше да се ядоса. Нещо повече, щеше направо да побеснее.
Когато стигнаха синия салон, Хари беше подготвен за най-лошото. Ако се беше случило нещо, което да я подтикне да върне годежа, щеше да направи всичко, за да я разубеди.
Затвори вратата след себе си и се облегна на нея.
— Какво има?
За негова изненада Клер се хвърли на гърдите му и се притисна до него. Мина известно време, докато Хари проумя, че страховете са му напразни. Отмести я на лакът разстояние.
— Какво се е случило?
Тя започна да говори, но толкова несвързано, че мина време, преди да разбере какво казваше. Чу името Тревилиън и едва не се засмя от облекчение. Това ли беше всичко, което я смущаваше? Брат му беше в състояние да подлуди и светец. Този щур Тревилиън беше вбесявал мъже на всичките пет континента — трябваше да му се признае, че се касаеше главно за мъже.
— Какви ги е забъркал пак Уили? — попита той и сложи ръце върху раменете й.
— Бях при него. — Тя не плачеше, но той усещаше как трепери с цялото си тяло. От опит знаеше, че Тревилиън често караше хората да треперят.
— Била си при него? — повтори Хари тихо и се замисли над тези думи. — Да не би да си решила да се омъжиш за Уили?
Клер свали ръце от раменете му.
— Да се омъжа за него ли? Да не си се побъркал? — Хари отново изпита облекчение.
— Нека изчакаме да видим какво ще стане. Ако се окаже, че си бременна, ще се оженим по-рано от уреченото. Ще призная детето като мое и…
Тя го погледна ужасена.
— За какво говориш всъщност?
— Ако си била при него, то…
Ненадейно Клер избухна в смях.
— О, Хари, колко си смешен! Нямам пред вид, че съм спала с него, а че през последните три дни не бях в моето легло. Бях при Тревилиън, за да се грижа за него. Той имаше пристъпи от малария.
— Оман — беше всичко, което Хари каза в отговор. Не искаше да се издаде пред Клер, че не знаеше абсолютно нищо за нейното заболяване. Беше се върнал само преди няколко часа от пътуването си и първата му мисъл беше за вечерята. Действително беше забелязал с периферното си зрение, че я нямаше на трапезата, но това не беше необичайно за Клер. Не разбираше американците и нямаше желание тепърва да ги разбере. Ако Клер желаеше да се откаже от вечерята си, той нямаше право да й го забранява.
— Той е капитан Бейкър — каза тя разгневено.
— Да.
— Искам да науча всичко за него. Искам да знам какво прави тук и защо се крие.
Хари никога не беше я виждал толкова възбудена. Лицето й беше зачервено, очите й пламтяха като въглени.
— Да не си се влюбила в него, Клер?
— Не — отвърна тя, а той видя по очите й, че това е самата истина. — Не съм се влюбила в него.
Хари въздъхна облекчено, но после се намръщи. Когато една жена казваше, че иска да разговаря с него, това означаваше, че няма да млъкне с часове. Отвори вратата, заповяда на лакея да сервира вечерята в синия салон и нареди никой да не ги смущава.
— А сега, скъпа, разкажи ми с какво Уили те е ядосал толкова много! — Искаше да научи какво беше разказал брат му на Клер за роднинството им.
Тя го заля с истински порой от думи. Хари винаги я беше смятал за тихо, не много разговорливо създание — едно от най-ценните й качества според него — но сега тя го засипа с изрази, които му разкриха съществени празноти в неговия речник. Разказа му, че прекарала няколко дни при Тревилиън. Съобщи му за посещението им при стария Мактарвит. Описа му разходките им, ястията и книгите на Уили, разговорите.
Прекъсна разказа си само когато сервираха вечерята върху голямата маса в салона. След като лакеят се оттегли, Хари започна да яде, докато Клер сновеше из помещението и продължаваше да говори.
— Но ти не знаеш какво значение имаше в живота ми капитан Бейкър. Изучавах съчиненията му ред по ред. Събирах факти за живота му. Знам толкова неща за него.
Макар че го заля с поток от информация, за Хари оставаше загадка какво, за Бога, беше сторил Тревилиън, че да я извади така от равновесие. От лъжата му ли беше толкова възмутена? Или защото все още искаше да пази в тайна истинската си самоличност?
Едва когато му разказа за ужасните карикатури, които й направил Тревилиън — а за тях Уили се ползваше с лоша слава — Хари разбра най-сетне. Когато видя за пръв път шаржовете, които му бе нахвърлял Тревилиън, той се обиди както никога през живота си. Тревилиън го беше изобразил като малко бебе със завити къдрици, което се вкопчва като удавник за майка си. Понякога Уили му слагаше лицето на майка му вместо неговото, а на нея неговия образ.
Хари искаше да обясни на Клер, че Тревилиън правеше карикатури на всички, включително и на себе си, като автошаржовете бяха не по-малко язвителни. Обичаше да се изобразява като глупак — прекалено доверчивия наивник, когото винаги предават.
Но нещо накара Хари да замълчи пред Клер. Не очакваше, че тя прекарва толкова време с брат му. Досега мислеше, че през деня тя се залисва с обичайните женски занимания. Все повече го шокираше откритието, че беше прекарвала дни и нощи с брат му и дори е разгледала тайните тунели на къщата с
