прочута по целия свят личност като капитан Бейкър.
Хари се пресегна през масата и взе ръката й.
— Напразно чакаш Тревилиън да дойде при теб. Той не е човек, който се интересува от чувствата на другите.
— Но той каза, че ме обича. — Клер заплака от отчаяние.
Хари се облегна назад и тя почувства, че го е наранила дълбоко.
— Каза ли го? — попита Хари с тих глас. — Не знам някога да е казвал на друг такова нещо.
Клер сведе очи и се опита скришом да изтрие сълзите си. Мислеше само за Тревилиън. Ако я обичаше — защо тогава не идваше при нея? Как можеше да я остави на друг мъж? Дали не беше с Ниса? Нима вече я беше заменил с друга жена?
След вечеря Клер беше токова изтощена, че едва се дотътри до стаята си и се съблече. Но щом си легна, се оказа, че не можа да заспи. Лежеше неподвижно и се взираше в балдахина.
Когато портретът на стената се размърда, тя скочи като ужилена.
— Уили! — извика с надежда. Той беше дошъл при нея.
Но беше Маймунката. Клер клюмна и се върна умърлушена към леглото си.
— Късно е, защо не спиш — каза тя повече по навик, отколкото от искрена загриженост.
За нейно неудоволствие Маймунката се покатери при нея в леглото и я прегърна силно.
— Какво пак става? — прошепна тя. — Вече не разбирам нищо.
Клер не можеше да повярва, че малката й сестра е толкова ласкава.
— Ще се омъжа за Хари — каза Клер. Не искаше да лъже детето.
— Но ти обичаш Тревилиън и той те обича.
Клер си пое дълбоко дъх.
— Бракът невинаги е само любов. Понякога трябва да вземат предвид и други неща.
— Намекваш за мен, нали? Ще се омъжиш за Хари, за да получиш парите и да не остана бедна.
— Що за абсурдна мисъл. Просто Хари е много привлекателен мъж. Съгласих се да се омъжа за него, защото го обичам. Сигурна съм, че ще заживеем прекрасно. Искам да поправя тази къща, да въведа някои съвременни удобства. Ще видиш, че ще ти хареса. Ти обичаш тази къща и обитателите й, нали?
Сара Ан си пое дълбоко дъх.
— Аз обичам теб. И Тревилиън, Ниса също. — И Хари, си помисли тя, но не го каза. Откакто се беше върнал, Хари изглежда почти толкова нещастен, колкото Клер. Сара Ан знаеше, че и двамата си налагат този брак. Но защо? Тъкмо това не разбираше.
— И откога? Мислих, че мразиш Ниса. Понякога тя дрънка ужасни неща за другите.
— Но не ги мисли сериозно. Тя е… не знам точно, но я харесвам, защото е щастлива. Не познавам много щастливи хора.
— Аз съм щастлива — увери я Клер.
— Не, не си. Ти не си щастлива, Тревилиън също не е. И Хари е потиснат. Не ми харесва вече тук. Искам да се върна в къщи. Искам в Ню Йорк.
Клер погали сестра си по главата.
— Вече нямаме дом в Ню Йорк — каза тя тихо. — Нито пък яхта или къщичката в полето. Всичко, което имаме, са милионите, които няма да получим, докато не се омъжа.
— Не съм сигурна, че искам тези пари. Ти трябва да се омъжиш за Тревилиън.
Клер се усмихна насила.
— И какво — да се махна оттук и да живея в някоя колиба? Искаш ли да те взема със себе си? Ще ядеш само кокосови орехи и повече няма да видиш хубава рокля?
— Тревилиън е много беден, така ли?
— Не знам — каза Клер тъжно. — Той никога не ми е разказвал нищо за себе си. Изобщо нищо не знам за него.
— Но затова пък знаеш всичко за Хари.
Клер въздъхна.
— Боя се, че си права. Не мисля, че Хари е особено сложна личност.
— Вече нищо не разбирам — каза Маймунката. — Мислех си, че разбирам всичко, но сега всичко се обърка.
— Просто си поумняла. Защо не затвориш очи и не поспиш малко?
Сара Ан се притисна по-силно към сестра си и затвори очи. Но и тя спа толкова малко, колкото и Клер.
Глава двадесет и трета
— Сложи тези смарагди — каза Маймунката, която търсеше в кутията на Клер подходящ накит.
Клер се насили да й се усмихне. Стараеше се с всички сили да се държи като нормален човек и да се преструва на щастлива, но не беше добра артистка.
— Смарагдите великолепно ще подхождат на роклята.
Клер беше позволила на Сара Ан да й избере тоалет за вечеря и Маймунката извади от гардероба величествената й бална рокля. Клер знаеше, че щеше да изглежда с нея малко смешно на една обикновена вечеря, но й беше безразлично. През последните дни ходеше на разходки с Хари и прекарваше цялото си време с него. Стараеше се да си внуши, че единствено решението й да се омъжи за него е правилно. Но при всеки шум подскачаше неспокойно.
Погледна в огледалото и се усмихна на сестра си. Горката Маймунка, помисли си тя. През последните два дни депресията на Клер й се бе отразила много зле. Досега не беше подозирала колко много значи за по-малката си сестра. Но всъщност тя си нямаше другиго. Баща й прекарваше времето в лов, а майка й се вживяваше в ролята си на светска жена.
— Тази сутрин Ниса пак е пяла — каза Сара.
Клер, която тъкмо се канеше да си сложи тежката смарагдова, огърлица се сепна.
— Кога си видяла Ниса? — прошепна тя.
— Често я виждам. Тя въобще не спи. Не искала да пропусне нито миг от живота, а сънят бил малка смърт.
Клер закопча огърлицата и се огледа. Всички смарагди бяха големи колкото нокът на палец. В средата висеше необикновено едър капковиден камък, наречен „Часът на истината“. Той бе прочут с това, че носел щастие на притежателя си. Тази огърлица беше първото, което майка й си купи, щом получи наследството си от своя свекър. Клер смяташе веднага след сватбата си да я продаде и да използва парите за нов покрив на Брамли. Смарагди, които се превръщат в олово.
— Ниса сама ли беше? — попита Клер уж между другото.
Маймунката помълча малко.
— Тревилиън е винаги с нея.
— Не пише ли?
— Не. Не го видях да пише нито една дума от… откакто Ниса танцува пред селяните. Вечерта, когато Хари се завърна.
Клер кимна. Тревилиън явно не си губеше времето да тъгува и бързо се беше утешил с красивата си Лунна перла. Стана и се обърна към сестра си.
— Как изглеждам?
Маймунката се усмихна.
— Красива си. Според мен си много по-хубава от Ниса.
Клер се засмя и протегна ръка на сестра си.
— Каква малка лъжкиня си все пак. Сега виж дали ще намериш Ками или някой друг. Ще сляза долу при Хари.
— Обзалагам се, че Уили би оценил вида ти. И косите ти са много хубави. Виждал ли е вече тези смарагди? Тутакси ще ги скицира и ще ги увековечи в книгите си. Може би трябва да му ги покажеш…
— Не — каза Клер, като я целуна по челото.
Хари я чакаше в подножието на стълбата. През последните дни сякаш се боеше да я изпуска от очи. Но
