— Да, разбира се — отвърна Клер нетърпеливо. — Но това се е случило далеч от тук, в Пеша. Тук е различно, тук е Шотландия и…
— Няма значения къде се намирам. Та нали аз съм все още Лунната перла и съм дала обет, че ще умра след изтичането на пет години.
По челото на Клер изби студена пот.
— Но ти вече не си в Пеша. Не е необходимо да живееш по онези жестоки закони. Ти си свободна и…
Ниса освободи ръката си и погали Клер по бузата.
— Ти не познаваш моята страна. Смях се със сълзи, когато Франк ми каза, че според теб шотландските селяни са бедни. Ти не знаеш какво е бедност. Не си виждала как хората умират от глад.
— Разбира се, че не съм, и в Америка никога вече няма да познаеш такава бедност.
Ниса сложи пръст на устните й.
— Аз съм израснала в такава бедност. Майка ми роди две деца и умря на седемнадесет години. Значи вече съм я надживяла с две години. В моята страна е голяма чест да те изберат за Лунна перла. За момиче като мен това е единственият начин да се изтръгне от бедността. Само деветте момичета — жрицата и нейните помощнички — се избавят от ужасните лишения. Имах най-големия късмет да стана жрица.
Клер я поглед снизходително.
— Да, сигурна съм, че е било голяма чест, но всичко това е минало. Напуснала си това отвратително място и сега можеш да правиш каквото си искаш.
Ниса отметна глава назад и погледна Тревилиън.
— Тя не иска да разбере, нали?
Тревилиън кимна.
— Не аз, а вие двамата не искате да разберете! — извика Клер. — Държите се така, сякаш трябва да зачитаме едно варварство! Не мога да приема това! Млади, красиви жени са умъртвявани в чест на някакъв си идол. Защо вие…
Тревилиън посегна да я прегърне през раменете, но Ниса го докосна и му даде знак да излезе. Махна и на двамата черни мъже отвън.
Когато тримата се отдалечиха до хълмчето и звуците на флейтата заглъхнаха, Клер пое дълбоко въздух.
— Сега си вън от опасност — каза тя. — Ако побегнем, ще…
— Не! — прекъсна я Ниса остро. — Защо не се опиташ да ме разбереш? Никой не ме принуждава. Правя го, защото вярвам в него.
Клер губеше търпение:
— Искаш да умреш, за да останеш завинаги красива? Съмнявам се, че разложеният труп представлява красива гледка.
— Правя го, защото вярвам в него.
— Но твоята вяра е заблуда! — изкрещя Клер.
— Тя просто е различна от твоята. Срамно е да допускаш, че искам да се разделя с живота заради физическата красота. От край време на всеки петдесет години Лунната перла умира, за да пребъде Пеша. Ако тази традиция се прекъсне, моят град ще загине.
Клер въздъхна облекчено.
— Не гибелта на тези жени е запазила Пеша. Просто градът е бил забравен, пътищата до него са изчезнали. Един прекрасен ден до Пеша ще пътуват влакове. И ти ще можеш да видиш всичко това.
— Няма да го видя, защото ще умра днес.
Клер започваше да се отчайва.
— Пеша е вече открита — каза тя нетърпеливо. — Значи твоята смърт няма смисъл.
Клер млъкна, защото Ниса беше дала знак на Тревилиън отново да се приближи. Той пристъпи към Клер, хвана я през кръста и я притисна до себе си.
— Пусни ме! — извика Клер и се опита да го ритне. — Пусни ме и извикай някого на помощ. Тя иска да бъде умъртвена от тези диваци. Трябва да им попречиш!
— Не — прошепна й Тревилиън в ухото. — Такава е волята на Ниса.
Клер престана да се съпротивлява. Обърна глава настрани, за да не вижда той лицето й.
— Значи това си имал пред вид, когато каза, че Ниса може да прави каквото си иска? Знаел си го от месеци, нали?
— Узнах го, когато в Единбург тя поиска чашата си.
— Чашата ли? Каква чаша?
Тревилиън посочи с глава Ниса. Един от двамата тъмнокожи мъже тъкмо наливаше някаква течност в грубата златна чаша, която бяха видели в Единбург.
Когато Ниса поднесе чашата към устните си, Клер извика ужасено и се опита да се освободи, но Тревилиън не я пусна. Бореше се, но той я държеше като в менгеме.
Едва когато Ниса изпи чашата до дъно, Тревилиън освободи Клер. Тя се хвърли към Ниса и бръкна с пръст в гърлото й, като крещеше:
— Помогнете ми! Помощ! — но никой от тримата мъже не се отзова. Те стояха и гледаха безучастно.
Ниса не повърна и отровата остана в тялото й. Клер я държеше в прегръдките си и усещаше как животът си отива от нея.
— Ниса! — извика Клер, после я разтърси. — Ниса!
Тревилиън я откъсна от безжизненото тяло.
— Сега тези двамата ще се погрижат за нея.
Мъжът с флейтата отново засвири ужасната мелодия.
Клер не можеше да дойде на себе си. Пред очите й една млада жена, която беше обикнала, се самоуби, а тя не можа да й попречи.
— Ти можеше да я спреш — прошепна тя. — Знаеше какво иска да направи.
— Да — отвърна Тревилиън тихо. — Знаех, че е дошло времето й. Ако Лунната перла изиграе Танца на смъртта, значи ще умре три дни по-късно.
Клер погледна към Ниса. В смъртта тя изглеждаше ще по-красива, ако това въобще бе възможно. Обърна се към Тревилиън:
— Как можа да го допуснеш? — После извика: — Можеше да й попречиш!
— Аз не решавам живота на други хора — отвърна той и очите му блеснаха.
— Не те засяга, нали? Не ни обичаш достатъчно, за да се намесиш. Нея я остави да умре, а мене ме заряза. Ти си безчувствен човек!
Зад тях флейтата замлъкна. Двамата тъмнокожи мъже със сини ивици по телата влязоха в шатрата при Ниса. На Клер й прилоша при мисълта, че ще я докоснат.
— Оставете я на мира! — извика Клер. — Не я пипайте!
Единият мъж се наведе да вдигне чашата за отрова, но Клер ги изпревари. Грабна проклетия предмет и понечи да го запрати в един камък. Тревилиън обаче я хвана за китката.
— Не бива да правиш това — каза той тихо. — Желанието на Ниса е чашата да се върне на народа й.
— За да умре още някой, така ли? — възрази Клер.
Тревилиън все още я държеше здраво за китката и я погледна в очите.
— Тази чаша е по-стара, отколкото можем да си представим. — Той разглеждаше тъжно предмета. — Виж колко рубини има по нея. След смъртта на всяка Лунна перла са инкрустирали по един рубин.
Ужасена, Клер се втренчи в чашата, която държеше. Беше обсипана с много, невероятно много рубини. Разтвори пръсти, за да се разбие върху скалата, но Тревилиън я улови.
Двамата мъже отново се обърнаха към Ниса.
— Сега те ще се погрижат за нея — каза Тревилиън.
Клер го погледна с отвращение и омраза.
— Те трябва да извършат своите обреди. Накрая ще изгорят тялото и ще отнесат праха обратно в Пеша. За двамата това е едно дълго пътуване и…
