Клер смътно чувстваше, че той не ревнуваше истински от времето, което беше прекарала с Тревилиън. Долавяше, че той всъщност предпочита компанията на баща й и другите ловджии, но си налагаше да остава с нея. Ако Клер не се чувстваше толкова зле, щеше да потърси истината. Но в сегашното й душевно състояние не я беше грижа за нищо.
— Изглеждаш прекрасно — каза Хари и я огледа от главата до петите.
Клер се усмихна и си помисли защо Хари не беше малко по-висок, с по-тъмни очи и с коса до раменете? С други думи — защо не беше Тревилиън?
— Искам да ти покажа нещо — каза Хари и я поведе към западната част на къщата. Влязоха в балната зала — помещение, което Клер беше виждала само веднъж досега. То явно от години не се използваше и беше в ужасно състояние. Столовете, наредени покрай стените, бяха мръсни, а тапицерията им скъсана. От тавана със златни орнаменти висяха паяжини.
Но в този миг разрухата не личеше, тъй като залата блестеше от светлината на стотици свещи, които се отразяваха в огледалата и полилеите и пламваха в позлатите. На балкона стояха шестима мъже с цигулки.
Когато Хари я въведе в залата, малкият оркестър засвири валс. Всъщност свиреха ужасно, но Клер се усмихна на Хари.
— Тези бяха най-добрите, които успях да намеря в бързината — извини се той.
Беше добър танцьор и ловко я завъртя по паркета. Беше странно и вълнуващо да се носят из огромната зала, а потъмнелите огледа да умножават силуета им.
— Ще се постарая да ти бъда добър съпруг — каза Хари.
Те танцуваха, докато на Клер й се зави свят, но усмивката не слезе от лицето й, а Хари се смееше щастливо.
Наближаваше залез-слънце и прозорците на балната зала се озариха в пурпурно, когато Клер погледна през рамото на Хари и видя, че Тревилиън стои на вратата. Изведнъж сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите й. Той беше дошъл при нея!
Лицето му обаче не изразяваше ревност — беше странно и непроницаемо.
— Ела с мен — каза той.
— Не е възможно — отговори Клер. Не й харесваше начинът, по който разговаряше с нея.
Тревилиън хвърли предизвикателен поглед към Хари и той тутакси побутна Клер към него.
— Върви с него.
— Защо хората винаги изпитват чувството, че са длъжни да му се подчиняват? — попита Клер. Чувстваше се оскърбена. Няколко дни той не я бе потърсил. Какво искаше сега?
Тревилиън с две крачки се озова при нея и я хвана за ръката.
— Причиняваш ми болка. Не искам да дойда с теб.
— Ниса те вика — каза той.
Клер се съпротивляваше с всички сили.
— С дни не ми обръщаш внимание, а сега ме викаш заради любовницата си? Няма да дойда с теб.
Но Тревилиън я вдигна на ръце и я понесе навън. Хари не й се притече на помощ.
— Грешиш, ако си мислиш, че ще ме принудиш да променя решението си. Ще се омъжа за Хари и ще дам покрив на семейството си. Няма да тръгна с теб, независимо какво ще ми кажеш или ще направиш с мен. Ако ме отвлечеш оттук, ще намеря начин да се върна. Ти не можеш да ме…
— Затвори си устата — каза той.
— Не може да разговаряш така с мен като с някоя…
Той спря и я погледна с властните си тъмни очи, така че Клер неволно се хвана за шията му.
— Какво се е случило? — прошепна тя.
Тревилиън не й отговори.
Клер се уплаши. Погледът му й подсказваше, че се беше случило нещо лошо. Навлязоха в парка. На малко хълмче близо до най-хубавата градина с рози бе разпъната малка тристенна шатра, пъстрите прозрачни воали издаваха присъствието на Ниса. Самата Лунна перла лежеше вътре върху меко ложе, облечена в богато бродирана червена рокля.
Клер искаше да каже нещо на Тревилиън, но съгледа до шатрата двама много високи тъмнокожи мъже, препасани само с полички около хълбоците. Голите им мускулести тела бяха изрисувани със сини ивици и пера стърчаха от дългите им коси. Единият от тях свиреше на флейта. Клер позна зловещата мелодия, на която Ниса бе играла Танца на смъртта.
— Какво прави тя тук? — попита Клер. — Кои са тези хора?
— Ниса ще умре. Дошло й е времето — каза Тревилиън тихо.
Клер се мъчеше да проумее. Означаваше ли това, че петте години на Лунната перла като върховна жрица са изтекли и сега трябваше да я убият?
— Пусни ме на земята — заповяда тя. — Ако тичаме, ще успеем да я спасим.
— Не бива.
Клер изстина.
— Да не си полудял? Намираме се в Шотландия, а не в някоя варварска страна.
Тревилиън я изгледа свирепо.
— Да не си посмяла да кажеш на Ниса, че не уважаваш религията й. Тя те е поканила, защото те обича. Иска да се сбогува с теб.
Клер имаше чувството, че сънува. Да не би Тревилиън да си е загубил ума?
— Но това е смешно! Веднага ме пусни на земята!
Бяха се приближили до шатрата и през воалите виждаха лицето на Ниса. Тя им кимна и Тревилиън пусна Клер на земята.
Американката се удържа да не се втурне вътре. Приглади роклята си, оправи смарагдовата огърлица и чак тогава влезе вътре. Усмихна се на Ниса.
— Кой тук се готви да умира? — попита тя усмихнато. — Погледни какъв прекрасен ден е навън, а утрешният ще бъде още по-хубав.
Ниса отвърна на усмивката й.
— Исках да ти кажа сбогом.
— Сбогом ли? Какво говориш? Хайде да заминем двете с теб утре за Лондон! Ще убедя Хари да ни придружи. Искаш ли да те запозная с Хари?
Смехът на Ниса раздвижи воалите.
— За мен няма вече да има утре.
Клер погледна двамата мъже, които стояха отляво и отдясно на шатрата. Бяха твърде заплашителни. Клер седна на една възглавница, наведе се към Ниса и й прошепна:
— Шотландия е свободна страна. Тук не може да ти се случи нищо лошо. Но ако все пак се страхуваш от тези двамата, ще те отведа в Америка. И ще те пазя, докато си жива.
Ниса е целуна по бузата.
— Ти беше добра към мен. Ще се застъпя за теб в отвъдното царство. Там ще бъда на голяма почит, знаеш ли? И ще си остана завинаги хубава.
Клер взе ръката на Ниса.
— Ти ще бъдеш винаги хубава и в тази страна, независимо от възрастта си. Ниса, цялата тази игра е абсурдна. Хайде, ела с мен в къщата.
— Не — отговори Ниса. — Искам да умра тук. Наоколо няма по-хубаво място, нали?
Клер погледна Ниса, после двамата мъже отвън и накрая Тревилиън, който беше само на две крачки от нея.
— Няма ли да я вразумиш?
Тревилиън погледна Ниса с голяма тъга и поклати глава. В този миг Клер разбра, че Ниса действително искаше да умре. Тя стисна много силно ръката й и каза:
— Ниса, послушай ме. Ти не си в Пеша. Това е друга страна, с други закони. Ще уведомим властите и те ще арестуват тези двама мъже. Ще им попречим да те заплашват със смърт.
— Но мен никой с нищо не ме заплашва — каза Ниса нежно, като все така се усмихваше. — Такава е собствената ми воля. Взех това решение преди много време.
