Арайа не показа с нищо колко е поразена от това предложение. Тези американци като че ли наистина смятат, че могат да поискат от нея всичко! Тя търпеливо се опита да обясни, защо един американски съпруг би бил напълно неподходящ за нея.
— Моят съпруг ще бъде принц-консорт, а нито един американец не притежава кралство, което да може да бъде обединено с моето…
— Но „империята на Америка“ ще бъде ваш съюзник! — я прекъсна раздразнено един от мъжете.
— Не мога да кажа, че съм готова на такава стъпка — Търпението й вече наистина заплашваше да се изчерпи. — Всъщност аз съм сгодена вече и скоро трябва да се омъжа. Нито моят народ ще одобри, ако аз разваля този годеж, нито моят дядо.
Арайа реши, че с тези категорични думи въпросът е приключен. Но се заблуждаваше. Господинът от Конгреса, когото наричаха Смит, обясни сега това тяхно абсурдно предложение:
— Ако ние просто ви разменим с вашата двойница, без да установим, кой е организирал покушението, вие ще се намирате в смъртна опасност! Достатъчно е да направите някаква малка грешка и ще бъдете ликвидирана.
— Ликвидирана?! — Арайа направи опит да се усмихне.
— Да, да! Просто една мъртва принцеса! Защото засега е сигурно едно нещо: онзи, който е искал да ви убие, не желае Америка да получи ванадия. Предполагаме, че конците дърпа някой, който е ваш приближен.
Арайа не отговори, но знаеше, че този човек има право. Усети, че побледнява. Не сметна за необходимо да разказва на господата, че братовчедка й Зизи сега се представя вместо нея. Но Зизи не можеше да измисли тази игра! Братовчедка й беше едно нервно, вечно наплашено създание и би могла да поеме задълженията на Арайа само ако някой режисираше точно какво и как трябва да стори…
— Ние държим няколко коза — обади се един висок, посивял вече офицер. — Никой не знае, че сте останала жива. Така че няма да ви търсят.
— Позволете да ви обясня плана, който разработихме съвместно — намеси се друг от мъжете. — Ще оставим измамницата да си приключи обиколката на спокойствие и ще я приберем, когато потегли обратно за Ланкония. По същото време вие ще пристигнете там. Предполагаме, че определени хора ще се обърнат към вас и ще ви помолят да заемете мястото на изчезналата принцеса…
— Така ще разберем кой стои в дъното на атентата и отвличането — допълни Смит.
Генерал Брукс се окашля.
— Единствената уловка е, че вие трябва да се явите като американка, със съпруг американец.
Арайа не беше много сигурна, че е разбрала добре — всичко беше толкова объркано!
— Но аз не съм американка… Как могат да ме вземат за американка?
— Ще ви обучим да се държите като американка.
— Но защо? — проплака тя, правейки огромно усилие да възвърне царственото си хладнокръвие.
Изведнъж я обзе непреодолима носталгия. Беше толкова мъчително непрекъснато да трябва да се нагаждаш към чужди нрави и обичаи, да говориш на чужд език, да премисляш по три пъти всяка думичка… Беше уморена да общува с хора, чийто начин на действие й е абсолютно чужд. Искаше да си иде у дома…
Генерал Брукс стисна ръката й и тя не я отдръпна.
— Ако направим така, че двойницата ви да изчезне и да се появите вие на сцената, с вашето държане и замах, заговорниците веднага ще се усъмнят. Те пак ще опитат да ви премахнат. Но този път може и да успеят! Ето защо искаме да инсценираме ситуация, в която да използваме жена, която да прилича на вас. Ние ще им предложим една американка, която да обучат като принцеса за своите цели.
— Да обучават мене да бъда принцеса! — Абсурдността на тази идея накара Арайа да излезе от своето мрачно вцепенение. Реши, че би могло да се помисли по този план. Поиска още разяснения:
— Следователно най-напред трябва да се науча да се държа като американка и след това ще правят от мене принцеса?
— Смятате ли, че ще можете да се справите? — погледна я строго конгресменът Смит.
Тя го изгледа високомерно.
— Надявам се, че ролята на принцеса ще мога да изиграя отлично.
Всички се разсмяха, с изключение на Смит.
— Но за тази акция съвсем не ми е нужен американски съпруг — продължи Арайа.
Ако тя съблюдава в общи линии предлагания план, спокойно — според нея — биха могли да отпаднат някои смешни подробности.
Генерал Лайънс се поклони към нея:
— Въпросът е, че ние ще ви подкрепим само ако сте съгласна да споделите трона си с един американец. При положение, че вие не приемете това, можете още сега да си тръгнете през тази врата, а ние ще отречем да сме ви виждали някога.
Нужно й беше малко време, за да преглътне това. Невъзможно беше да е казано сериозно!
— Но аз ви уверих, че ще ви дам ванадий! — отвърна тя безпомощно.
Смит я изгледа студено:
— Ние искаме нещо повече. Сега, когато воюваме, ванадият е крайно необходим. Но след войната бихме искали да създадем военни бази във вашата страна. Ние сме крайно заинтересовани, да можем да наблюдаваме отблизо русите и германците…
— При положение, че спечелите войната — си позволи да внесе съмнение Арайа. — Но ако победител излезе Германия, Ланкония не може да си позволи да има американец за принц-консорт!
— Войната ние няма да загубим и не говорим за принц-консорт, а за крал — отвърна Смит студено.
— Аз не мога… — започна Арайа, но рязко млъкна. Искаха толкова много! Не само дипломатически и военни отстъпки, но и лична жертва! Тя втренчи поглед в ръцете си. Ако не се съгласи? Какво й остава? Америка беше най-странната земя, която бе виждала. Ами ако трябва да остане да живее тук цял живот?!
Арайа вдигна поглед и видя, че всички са вперили очи в нея…
Вратата се отвори и една жена в униформа влезе и прошепна нещо на ухото на генерал Брукс. Той кимна на присъстващите.
— Принцесо — каза той и се надигна от мястото си — за съжаление, трябва да ви оставим за малко. Охраната ще ви придружи до някоя стая да си починете.
Мъжете напуснаха залата. Американските маниери все още продължаваха да извикват студени тръпки по гърба й. Но поне щеше да има време да обмисли предложението на спокойствие. Тя охотно последва момичето от женския корпус.
Шестимата мъже влязоха в една стая, в която бяха вече насядали четиринадесет капнали от умора офицери. Никой от тях не бе мигнал през последните три дни, тъй като трябваше да съберат информация за бъдещия съпруг на принцеса Арайа.
Когато шестимата влязоха, офицерите се надигнаха вяло и отдадоха чест. Един лейтенант, придържащ под мишница папка с документи, излезе напред.
— И така, какво установихте? — попита Смит нетърпеливо.
— Боя се, че не е много добре, сър. И така: първи, Чарлз Томас Уолдш…
Лейтенантът се задълбочи в четене и представи безупречното генеалогично дърво на този млад мъж.
— Не звучи зле, бих казал — даде оценка генерал Брукс. — Какво не е наред с него?
— Ами той… Той е хомосексуалист, сър.
Докладът продължи в този дух. Бизнесменът се оженил още на шестнадесет за жена от занаята, та сега плащал луди пари да го остави на мира. Развод обаче въобще не е имало… Друг един пък бил всеизвестен комарджия, четвъртият произхождал от семейство, което трупало луди пари от спекула… Петият — конгресмен — си позволил да вземе подкуп.
— А последният? — запита генерал Брукс видимо обезкуражен.
— Има баба и дядо германци. Не можем да бъдем сигурни в неговата лоялност.
— И какво ще правим сега? — прозвуча остро гласът на генерал Лайънс.
