Цялата зала замря. Всичко живо остави своята работа и впери очи в нея. Но после… Разрази се истинска буря. Войници с оръжие се втурнаха към нея и я обкръжиха.
— Не ме докосвайте! — изкрещя Арайа, когато мъжете направиха опит да я хванат за ръцете. Помъкнаха я по някакъв дълъг коридор, отвсякъде надничаха хора, напираха да я зърнат. Арайа бе благодарна, че воалетката на шапката й прикриваше наполовина лицето й. Закле се вече никога да не напуска Ланкония…
След безкрайни минути войниците я бутнаха на някакъв стол.
— Искам хубаво да я видя! — разнесе се някакъв гневен глас.
Арайа вдигна глава и отмахна воалетката — застана очи в очи с генерал Брукс.
— Колко хубаво е, че ви виждам отново! — каза тя любезно, като че се намираха на някакъв гала-прием и му подаде сърдечно ръка.
Очите на генерала се разшириха.
— Вън! — извика той на войниците, стълпили се в салона.
— Възможно е да е опасна! — каза един от войниците, насочил дулото на пистолета си към Арайа.
— Аз ще се справя с нея! — отвърна генералът свирепо. Когато всички излязоха, той се обърна към Арайа: — Какво ви води при мен, Ваше кралско височество? Мислех, че сте във Вирджиния!
— Не аз, а друга една жена, която прилича на мене — поясни Арайа.
Генералът спря на нея тежък, изпитателен поглед.
— Ще поръчам да ни поднесат чай и тогава ще поговорим.
Арайа с удоволствие изпи чая си и хапна от сладкишите.
След това генералът я заразпитва. Накара я да му припомни онова, което бе станало по време на неговото пребиваване в Ланкония — искаше да се увери, че тя е истинската принцеса.
Към два часа следобед той я заведе в един малък салон, където би могла да си почине. В три и половина я въведоха в помещение, където бяха насядали четирима генерали и двама цивилни. Помолиха я да разкаже за отвличането и за фалшивата принцеса.
Арайа не показа ни най-малки признаци на досада, нетърпение или умора. Знаеше, че сега въпросът е: всичко или нищо! Ако не успее да убеди тези мъже, че е принцеса Арайа, всичко е загубено! Никога няма да може да се върне в родината си, ще бъде никой! А Ланкония ще провъзгласи за кралица една обикновена гражданка — жена, която надали имаше с какво да се похвали.
Арайа седеше с изправен гръб и отговаряше на всички въпроси — отново и отново.
В десет часа вечерта я върнаха в хотела, но оставиха хора да я пазят. Една военнослужеща от женския корпус приготви банята й и прегледа целия й гардероб. Едва към полунощ Арайа рухна смъртно уморена в леглото си.
Въздухът в голямата зала за конференции на Пентагона беше синкав от цигарен дим. Масата от махагон беше отрупана с празни чаши, препълнени пепелници и засъхнали сандвичи.
— Тази работа силно намирисва! — заяви генерал Лайънс и прехвърли догорялата си пура в другия ъгъл на устата си.
— Смятам, че имаме основание да повярваме на нейната история — възрази членът на Конгреса Смит. Той беше единственият от шестимата мъже, който все още изглеждаше свеж донякъде. — Видяхте ли белега на лявата й ръка? Според нашите сведения тя е получила тази рана на един ловен излет, още като е била дванадесетгодишна.
— Но знае ли човек, коя принцеса е по-полезна за Америка! — намеси се генерал О’Конър. — Самата Ланкония няма за нас голямо значение. Това, което ни трябва, е ванадият. Ако подставената принцеса ни го осигури, по-добре да не се набъркваме в тази история.
— Ланкония е близо до Германия и Русия. Вярно е, че засега русите са наши съюзници, ала все пак това е една комунистическа страна.
— Кой може да каже, какво ще стане с Ланкония след войната? Да речем, че помогнем на истинската принцеса да се възкачи на трона. Какво ще стане? Ами че тя е в родствени връзки с половината аристокрация на Германия! Какво ще стане, ако се омъжи за някой германец?
Сега вече и шестимата мъже заговориха едновременно.
Генерал Брукс удари с юмрук по масата:
— Господа, казвам ви, че тя ни е безкрайно необходима, и то като носителка на законната власт! Всички чухте нейното обещание, че ако й помогнем, ще ни даде ванадий. Разбира се, нашите интереси биха били най-добре защитени, ако тя се омъжи за американец…
— Американец? — ахна Смит недоумяващ. — Тези европейски благородници със синя кръв се женят само помежду си. Откъде, за Бога, ще извадим американски принц?
— Това младо момиче би направило всичко, за да помогне, на своята страна — обади се генерал Брукс — Ако й кажем, че ще й помогнем само ако се омъжи за американец и го провъзгласи по-сетне за крал, убеден съм, че ще го стори, вярвайте ми!
— Но казват, че е вече сгодена.
— О, да! Запознах се с него — изкриви презрително лице генерал Брукс. — Едно надуто, смешно джудже, достатъчно възрастно, за да й бъде баща. Той тича само след парите на нашата принцеса.
— Нашата принцеса?! — извърна подигравателно очи генерал Лайънс.
— Точно така, нашата принцеса! Точно такава ще стане, ако й помогнем и сложим до нея някой американец! Мисля вече за военните бази, които ще изградим в Ланкония. Представяте ли си, непосредствено до Германия и Русия…
Мъжете закимаха.
— И така, кого виждате като бъдещ крал? — запита Смит делово.
— Някой, на когото можем напълно да се доверим. Някой, който държи на Америка и на американските ценности!
— Разбира се, трябва да е от най-издигнато семейство — допълни генерал Брукс. — Не можем да предложим на принцесата някой гангстер или някой полуидиот. Само най-добрият ще подхожда на трона на Ланкония.
Генерал Атънбърг се прозя и побърза да се обади:
— Предлагам да отложим заседанието за утре. Така ще можем да помислим кого да предложим.
Останалите с готовност гласуваха за предложението му.
На сутринта шестимата недоспали мъже се събраха отново на съвещание. Четирима от тях се бяха допитали до жените си — разбира се, без да им съобщават конкретни факти — има ли някой американец, според тях, който да е подходящ за крал. Уважаемите дами бяха предложили Кларк Гейбъл и Кари Грант…
След около четири часа остри спорове се очертаха шест имена: двама млади конгресмени, един вече не толкова млад бизнесмен, трима представители на най-старите американски фамилии. Единственото, което можеха да посочат бе, че прадедите им са пристигнали в Америка с „Мейфлауър“.
Тези именно имена бяха предадени на комисия, която да извърши основни проучвания за миналото на кандидатите. Безспорно, бъдещият крал на Ланкония трябваше да бъде без всякакво петънце!
— А проверете и този Монтгомъри — напомни Смит на членовете на комисията. — Искам да разбера дали може да си държи езика зад зъбите.
Цели три дни Арайа остана в хотелския си апартамент като затворничка. Пред вратата й стърчаха денем и нощем двама тежковъоръжени войници, навън на улицата, също имаше постове. Сутринта на втория ден й донесоха огромен пакет със списания, със сърдечни поздрави от генерал Брукс.
Арайа седна и се зачете. За първи път тя получи някаква представа за живота на американците. Сториха й се малко лекомислени, интересуваха се сякаш само от филмови звезди и вариететни певици. Но в едно от списанията откри статия за Ланкония и кралското семейство.
На четвъртия ден още в шест сутринта се появиха две жени от женския военен корпус, за да й помогнат при обличането. Бяха сръчни, делови и правеха всичко, което Арайа поиска от тях.
В осем часа тя вече седеше в една от залите на Пентагона заедно с шестимата мъже, които познаваше от разпита. Беше известена, че ще трябва да се омъжи за американец, когото да провъзгласи за крал.
