По-възрастният се засмя и извади портфейла от палтото си.
— Предполагам, че ще са достатъчно.
Бил хлъцна — толкова много пари не беше виждал!
Но Джей Ти само се ухили.
— И аз така смятам. Но нали знаеш какви са жените…
— Може ли да ме представиш?
Джей Ти отиде до таксито и отвори вратата. Арайа слезе грациозно.
— За мене е голяма чест, Ваше кралско височество — каза по-възрастният мъж.
Арайа сбърчи чело. Никога няма да свикне с тези американски маниери! Как може този невъзпитан човек да я заговори направо, без да й е представен по правилата?! След държането на лейтенант Монтгомъри на острова обаче вече нищо не можеше да я учуди. Дори този човек сега изглеждаше вежлив. Тя кимна величествено с глава.
Джей Ти точно понечи да каже нещо, когато до тях се плъзна черен шевролет и от него излезе бързо слаба, намръщена жена. Явно беше ядосана за нещо. Но всяка жена знае, че няма нищо по-надменно от арогантните продавачки в магазините за висша мода! А отгоре на всичко я бяха вдигнали посред нощ… Тя измери мъжете с унищожителен поглед.
— Това е истинско безсрамие — започна тя с писклив глас. — Хич не ме интересува, че сме във война! — Тя видя Арайа и сбърчи нос. — Значи тази особа трябва да обличам?
Сега вече се намеси Арайа.
— Отворете вашето магазинче и ми покажете моделите си. Ако нещо ми хареса, ще купя една или две рокли.
Изрече го с такова достойнство, че другата жена видимо се слиса.
— Разбира се, милостива госпожице. Веднага — отвърна тя полугласно и бързо отключи вратата.
Арайа влезе след нея. За първи път се намираше в такъв магазин. Беше и странно, че трябва да купи готова дреха, която не е шита специално за нея.
Застана пред щанда с блузи и потъна в размисъл. Този крепдешин с цвят на слонова кост съвсем не беше лош… До него висеше жълта блуза с малки черни капчици. Дали жълто ще й отива?
Продавачката разговаряше с Джей Ти. Подаде му някаква бележка.
— Ето! Обадете се на този номер и кажете на Мейвис веднага да дойде.
Като всички мъже, Джей Ти се чувстваше някак съвсем не на място в тази типично женска атмосфера. Сега се зарадва, че може да прави нещо.
— Кой е този? — запита тихичко Бил, докато приятелят му избираше номера, и посочи с глава към възрастния мъж, който беше накарал да отворят магазина посред нощ.
— Приятел на майка ми. Има една-две банки — отвърна Джей Ти кратко и след това заговори в слушалката: — Ало? Дали Мейвис е там?
— Чакам! — извика Арайа нетърпеливо от съблекалнята.
Банкерът се сбогува с тях. Мейвис пристигна. Бил и Джей Ти седяха и чакаха търпеливо на малките златни табуретки. Бил се опитваше да дремне, а Джей Ти не намираше място за краката си.
— Не, това тук е абсолютно неподходящо! Вижте че не лежи! — каза Арайа, вгледана изпитателно в своето отражение в огледалото.
— Но това е модел на Шанел — запротестира управителката. — Ако хванем тук малко, а това го… Разбира се, с подходящи ръкавици…
— Е, да… А сега да видя тази рокля…
— Едно чудесно творение на Скиапарели!
— Да, ще я взема. Моля, опаковайте я внимателно.
— С удоволствие. А къде е багажът на уважаемата госпожица?
— Нямам багаж. Ще искам и куфар.
— Но… Но милостива госпожице, ние не продаваме куфари…
Арайа реши, че всичките тези обяснения я уморяват.
— В такъв случай поръчайте. Бих искала всички дрехи да бъдат увити внимателно в копринена хартия!
Жената изскочи светкавично от кабината и пошепна нещо на Мейвис, която хукна нанякъде. Сега управителката се обърна към Джей Ти:
— Още съвсем малко. Трябва да направим някои поправки.
Джей Ти стана и каза твърдо:
— Нямаме никакво време. След няколко часа трябва да бъда обратно в Ки Уест. Какъв номер носи?
— Шести. Има наистина идеална фигура, но дрехите имат някои дефекти… — каза тя дипломатично.
— В такъв случай опаковайте всички дрехи от шести размер!
Очите на жената се разшириха.
— О! Но това… са много пари! А освен това трябва да представя и купони за дрехите…
Джей Ти извади пачката банкноти от джоба си и започна да брои стодоларови банкноти.
— Може да кажете, на съответните държавни инстанции, че всички костюми от шеста големина са били сбъркани и е трябвало да се подменят… Повярвайте! Никой дума няма да обели!
Продавачката гледаше изумена банкнотите.
— Трябват й и обувки — каза тя с прегракнал от вълнение глас.
Джей Ти прибави още няколко стотачки на масата.
— И ръкавици, чорапи… а и бельо… Имаме и модерни бижута…
Джей Ти престана да хвърля банкноти.
— Принцесо! — извика той толкова силно, че Бил едва не падна от стола. — Искаш ли и бижута?
— Ще искам смарагди и няколко рубина, но само ако са тъмночервени. Освен това диаманти и малко перли.
Джей Ти погледна жената:
— Май че тя не говори за модни бижута, а?
— Имаме много хубави диамантени обици…
Джей Ти добави още няколко банкноти.
— Тя ги взима.
В този момент на вратата изникна Мейвис. Зад нея вървеше някакъв сънен мъж, който мъкнеше два бели кожени куфара.
Продавачката се върна бързо при Арайа.
— Изглеждате чудесно, уважаема госпожице!
Арайа се погледна в огледалото. Да! Не е лошо! Само тази коса! Изглежда ужасно провинциално!
— Вашият очарователен млад приятел вече губи търпение.
— Той не е никакъв мой млад приятел, а и съвсем не го намирам очарователен! — отвърна Арайа троснато, докато проверяваше ръбовете на чорапите си. — Такива къси рокли ли носят жените в Америка?
Продавачката не отговори, само продължаваше да гледа Арайа като втрещена.
— Вие не смятате, че той е… хубав? — успя най-сетне да изрече тя.
Арайа за първи път осъзна, че досега не е разгледала всъщност лейтенант Монтгомъри. Тя предпазливо дръпна завесата на кабината и погледна навън.
Той седеше на някакво смешно малко златно столче. Протегнал дългите си, невероятно силни крака, пъхнал ръце в джобовете си. Беше широкоплещест, с тесни бедра, без никакъв корем. Тъмната му коса бе ниско остригана, големите сини очи искряха под дългите мигли. Този тесен нос и остро изрязаните устни…
Арайа насочи отново вниманието си към огледалото.
— Мисля, че тази шапка ще подхожда на костюма…
— Разбира се, милостива госпожице! Нали е чудесна?
— Можете да завиете и зелената копринена рокля… Разбира се, и чорапите!
