разтегли уста във възторжена усмивка.
Джей Ти му хвърли унищожителен поглед и каза със смразяващ тон:
— Престани да се кривиш! Най-важно е да запазим ванадия за Америка! Струва ми се, че цялата тази бъркотия е инсценирана от противниците ни именно, за да спипат ванадия!
— Ванадия? — повтори Бил недоумяващ.
— Това е метал, с помощта на който се получава по-твърда стомана — обясни Джей Ти нетърпеливо, докато продължаваше да измерва Арайа с критичен поглед. — Докато изглеждаш така, не можем да те представим на никакъв генерал… — Той се замисли. — Бил, смяташ ли, че можем да стигнем с твоята лодка до Маями?
— Маями? Това ще отнеме часове…
— Няма как. Ще й купим там дрехи, ще я качим на влака за Вашингтон и толкова! С това нашата задача ще е изпълнена.
— Но тя не познава страната! Не трябва ли да я придружи някой?
— Война е. И двамата с тебе утре в девет трябва да се явим на служба. Ако във военно време не се явиш на часа, не само ще те окошарят за няколко дни, а могат и да те изправят до стената за самоотлъчка без разрешение! Уверен съм, че тя ще се оправи. А стигне ли до генерал Брукс, всичко ще е наред. Освен това… лично аз няма в никакъв случай да тръгна да я придружавам! — Джей Ти се обърна и тръгна по пътеката. — Прибираме багажа и отиваме да празнуваме!
Бил се поусмихна несигурно на Арайа и хукна след приятеля си.
— Виж какво, Джей Ти. Трябва съвсем да си се побъркал! Ще стигнем в Маями в най-добрия случай към полунощ. А освен това е и неделя. Магазините са затворени. И с какво ще платиш дрехите, а? Няма да тръгнеш да я обличаш от евтиниите на Улууърт я! А има и още нещо: нали дрехите са с купони! По-добре я отведи лично ти в правителството! Там ще знаят какво да правят.
— Няма да стане — отвърна Джей Ти категорично.
— Хващам се на бас, че не можеш да ми обясниш защо се държиш така! Посочи поне една разумна причина! Още повече, че сега и аз се забърках в тази каша.
Джей Ти се обърна към него и започна търпеливо и поучително да му обяснява:
— Някой в Ки Уест се е опитал да я убие. Ако отиде сега да търси сметка от подставената измамница, ще я премахнат веднага. Чувал съм добри работи за генерал Брукс. Той е умна глава и положително ще знае какво трябва да се направи.
— Ти имаш на началството повече доверие, отколкото аз — каза Бил кисело, докато продължаваха да се провират през гъсталака.
Само след половин час бяха вече качили багажа на Джей Ти в лодката, готови да тръгнат. Бил протегна ръка, за да помогне на Арайа да се качи.
— Тя ще предпочете да си счупи врата, отколкото да позволи на някакъв плебей да я хване за ръка — обяви Джей Ти презрително.
Арайа беше заета единствено с мисълта как да се изкатери на люшкащата се лодка, та не чу думите му.
— Велики Боже! — изпъшка Джей Ти. — Не можем да се бавим цяла нощ! — И той изтегли Арайа в лодката. — Сядай!
Арайа настръхна и се извърна на другата страна, но не можа да скрие гневната руменина, която заля лицето й. Наистина, и затвор ще му е малко на този тип!
Моторницата изхвърча от залива с такава скорост, че Арайа едва се задържа да не падне. Само това оставаше — да достави и това удоволствие на този противен човек!
След няколко минути Джей Ти пое управлението и увеличи още повече скоростта. Соленият въздух спираше дъха на Арайа, но след първия шок пътуването започна да й доставя удоволствие. От време на време Бил вежливо се осведомяваше, дали се чувства добре, но Джей Ти не откъсваше очи от курса.
Късно следобед стигнаха Ки Ларгоу и взеха бензин. Въпреки че цяла се бе схванала от неподвижното седене в лодката, Арайа не мръдна от мястото си. Толкова често й се налагаше да стои седнала с часове!
— Откъде мога да купя няколко сандвича? — попита Джей Ти пазача.
— На края на кея има закусвалня.
Бил остана при Арайа в лодката, а Джей Ти тръгна за закуска.
— Какво взе? — попита Бил и започна да надзърта в кесиите, които Джей Ти донесе. — О! Вилица, нож и порцеланова чиния! За сандвичите?
Джей Ти дръпна кесиите от ръцете му.
— Давай да тръгваме! — изръмжа той.
— Тебе чакахме — отвърна Бил добродушно.
Отправиха се на север. След като излязоха в открито море, Джей Ти сложи един сандвич с яйчена салата на евтината чиния, за която беше платил луди пари и я подаде на Арайа заедно с ножа и вилицата.
За първи път от толкова дни Арайа можеше да яде прилично! Тя дори не забеляза смаяния поглед на Бил.
— Истинска принцеса! — промълви той. — Доли ще се опули, като й кажа!
— Нито дума няма да казваш на Доли! — каза Джей Ти строго. — На никого нито дума за тази история!
Бил понечи да отговори нещо, но промени намерението си, като срещна гневния поглед на Джей Ти. В полунощ пристигнаха в Майами.
— Магазините отварят утре. Ще трябва да изчакаме — заяви Бил и се прозя. — Мислиш ли, че ще изядем калая за закъснението?
Джей Ти скочи от лодката.
— Вържи лодката. Трябва да телефонирам!
Арайа се изправи с изтръпнали крака и изпълзя от лодката. Не позволи да проличи, колко е уморена.
— Всичко е уредено! — дочу тя гласа на Джей Ти. — След няколко минути ще дойде такси, ще се срещнем с приятеля ми в бутика. В четири сутринта има влак за Вашингтон. Хайде, принцесо! Или си твърде уморена, за да си избереш няколко дрешки?
Арайа изпъна рамене.
— Не чувствам изобщо никаква умора!
Спирачките на таксито изскърцаха. Джей Ти веднага набута Арайа на задната седалка.
— Но тя наистина изглежда страшно мила — чу тя тихия глас на Бил. — Защо се отнасяш така с нея?
Джей Ти не отговори, седна отпред до шофьора и му даде някакъв адрес. Колата се понесе по тихите тъмни улици.
— Сигурен ли си, че магазинът ще е отворен, друже? — запита шофьорът.
— Ще го отворят, като пристигнем.
Спряха пред малък бутик, явно за висша мода.
— Май не ми прилича на отворен — се обади Бил. — Не е ли по-добре да опитаме някъде в центъра?
Джей Ти излезе от колата.
— Ето го и него! — заяви той и се отправи към един черен кадилак, който спря до тротоара.
Бил също скочи от таксито.
— Съжалявам, че те затруднявам, Ед — каза Джей Ти и протегна ръка. — Ако не се отнасяше до една важна работа от национално значение, не бих те безпокоил.
— Остави! Това е съвсем естествено — отвърна по-възрастният посивял мъж, с вид на тежък търговец. — Няма ли я още управителката?
— Не, не още. Как е семейството? — усмихна се Джей Ти.
— Едното от момчетата е в Йейл, другият е във въздушните войски. А майка ти?
— Все така. Тревожи се, разбира се, за синовете си.
