Джей Ти не й отговори. Само я хвана за ръка.
— Хайде, да се махаме оттук! Сигурно тези типове ще са върнат още няколко пъти тази нощ. Като се върна у дома, ще съобщя за кражбата.
Арайа измъкна ръката си от неговата и се отдалечи.
— Само на крале е позволено да крачат редом с тебе, така ли е? Я разкажи, граф Джулиус върви ли до тебе?
Тя спря, извърна се и го измери с гневни очи.
— Нарича се граф Джулиън, а не Джулиус и на обществени места не му е позволено да върви до мене.
— А ще може ли, като ти стане съпруг и крал?
— Той няма да стане крал, освен ако аз не го провъзглася. Но няма да го направя. Аз съм кралицата, а той е принц-съпруг.
— След като няма да е крал, защо се жени за тебе?
Арайа сви ръце в юмруци. Този човек ще я накара да излезе от кожата са и да престане да се владее!
— Заради Ланкония — отвърна тя кратко. — А освен това ме обича.
— Въпреки че те е видял само четири пъти?
— Срещали сме се само три пъти — поправи го тя. — Но смятам, че отговорих на достатъчно ваши въпроси. Дори и във вашите библиотеки сигурно има книги за Ланкония… Ах, да! Искам да ви питам още нещо: какво смятате да приготвите за вечеря?
Ще сготвим риба с лук, принцесо. Ти ще нарежеш лука. Положително ще ти направи голямо удоволствие.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Арайа помириса ръцете си — воняха ужасно. Ще трябва да смъкне цялата кожа, за да премахне тази отвратителна лучена миризма. Обърна се и съгледа Джей Ти, излегнат удобно в хамака. Явно, за нея нямаше легло.
— Аз къде ще спя?
Той не си даде труд да отвори очи.
— Където искаш, принцесо. В края на краищата живеем в свободна страна.
Постепенно захладня и тя потърка раменете си.
— Бих искала да спя на хамака.
Джей Ти простря ръце в покана.
— Хайде, малката! Нямам нищо против.
Арайа изпъшка.
— Предполагам, че ще е твърде дръзко от моя страна, ако ви помоля да ми отстъпите изцяло хамака.
— Прекалено дръзко! В крайна сметка съвсем не съм подготвен за гости. Имам само едно одеяло и един хамак. С удоволствие ще споделя с тебе всичко. И пак ти повтарям: няма да те докосна!
Арайа остана седнала на пода. Усещаше, как студът бавно обхваща цялото й тяло. Гледаше го как си е легнал удобно и топличко на хамака. Облегна се назад и затвори очи, но зъбите й тракаха от студ и не можеше и да мисли за сън. Джей Ти отново протегна ръце към нея. Без да премисля много, дали е редно или не, тя се покатери при него. Най-напред се опита да се обърне с гръб към него, но на хамака това се оказа невъзможно. Тя промърмори едно „Извинявайте, моля!“ и сложи глава на рамото му. Изненада се, че усещането за допира до голата му кожа съвсем не бе неприятно.
Джей Ти я прегърна и Арайа чу доволната му въздишка. Тя затвори очи. Най-добре ще е да не мисли много-много за това невероятно положение — в края на краищата една извънредна ситуация изисква и извънредни мерки. А освен това се чувстваше толкова уютно. Тя преметна крак над коляното му и заспа сладко.
— Събуди се! Утро е! — прошепна дрезгав глас до ухото й.
Не й се искаше да се събужда. Сви се по-плътно до него.
Той обхвана раменете й и лекичко я разтърси.
— Трябва да станеш и да си направиш фризурата!
Още замаяна от съня, тя го погледна и се усмихна мило. Косата й бе разпиляна по раменете.
— Добро утро.
В следващата минута той я избута от хамака и тя тупна тежко на пода. Тя заразтрива смаяно задните си части.
— Ти си най-смотаното момиче, което познавам! — изпъшка той. — В училище не са ли те учили на най-обикновените житейски неща?
— Ако намеквате за посещаването на гражданско училище, никога не съм ходила. Имах частни учители и гувернантки. — Арайа се протегна сънено. — Спах великолепно. А вие?
— Не! — изръмжа той. — Не можах да мигна. Безкрайно се радвам, че това е последният ни ден заедно. След такава „ваканция“, службата във флота ще ми се види истинска почивка! Нали ти казах, че трябва да си прибереш косите! И по-добре си облечи отново долните дрешки!
След тези думи той се завтече по пътечката към плажа.
Арайа остана да гледа след него в недоумение, но изведнъж й стана смешно. Не знаеше точно какво го бе ядосало толкова, но самата тя се чувстваше божествено! Отиде до водата и се вгледа замислено в отражението си.
Получавала беше много предложения за женитба, но повечето от мъже, които изобщо не познаваше и които просто искаха да се оженят за кралица. Граф Джулиън бе шестнадесет години по-възрастен от нея, а се бе кандидатирал за ръката й още докато тя беше на осем години.
Арайа приглади косите си. Бяха сплъстени и мръсни. Дали не може да се измие… Хвърли поглед надолу по пътечката. Мъжът не се виждаше. Бързо прерови сандъка. Е, шампоан не намери, но имаше парче сапун и една малка кърпа за лице.
Съблече се бързо и се потопи в бистрата вода. Точно сапунисваше косата си, когато Джей Ти се върна. Той рязко спря и се ококори.
Арайа грабна кърпата и се опита да се поприкрие с нея.
— Вървете си! Махнете се!
Той моментално се подчини.
Арайа се усмихна, след това направо се разсмя и си затананика някаква мелодия. Възхищението, което прочете в погледа му, й достави такова удоволствие…
Започна да се облича бавно — и не помисли дори да слага бельото си, бавно среса косата си. Още я разресваше, когато Джей Ти отново се появи.
— Имате омар за закуска, а в кутията има няколко сухара — каза хрипкаво той.
Арайа съзнаваше, че я наблюдава. Усмихна се. Играеше си с дългата си тъмна коса, която се развяваше леко от утринния бриз.
Неочаквано той я хвана за раменете и я накара да го погледне в очите.
— Мадам, играеш си с огъня! Навярно ме взимаш за някой от твоите прислужници, които можеш да измъчваш, колкото си искаш. Заблуждаваш се!
Пръстите му се впиха в раменете й, устата му намери устните й и я целуна страстно. След това я отблъсна от себе си.
— Ти си истинско дете! На двадесет и четири години! Едно невинно малко момиче! Добре, запази си невинността за твоя Джулиън. Не ме дразни! Нито съм ти прислужник, нито съм чак толкова безопасен! Хайде, пресегни се, отвори мрежата и ми подай омарите!
Арайа не успя да реагира веднага. Вдигна ръка към устните си. Джулиън я бе целунал веднъж, но онова бе нежна целувка… Дори преди това бе поискал разрешение…
— Мразя ви!
