— Хубаво! И аз не твърдя, че те обичам кой знае колко!
Закуската мина в мълчание. След като се нахраниха, Джей Ти си запали цигара. Арайа почти отвори уста да му каже, че трябва да поиска разрешение от нея, но после промени решението си. Не й се искаше да се впуска в словесни битки. Просто копнееше за мига, в който ще може най-сетне да напусне острова.
Като изпуши цигарата си, той стана, разпореди се мрачно да не мръдва от лагера и изчезна нанякъде.
Арайа остана да седи дълго неподвижна, обвила колене с ръце. Мислеше за дядо си. Кога ли ще може да види отново познати лица и места!
След като Джей Ти не се върна и след няколко часа, Арайа тръгна към брега. Монтгомъри лежеше под палмата, очите му бяха затворени, ризата, както винаги, разкопчана. Пушката стоеше опряна на палмата.
— Пак ли ще ловиш риба? — попита той вяло.
Тя не отговори. Шумът от приближаваща моторница стресна и двамата. Джей Ти светкавично скочи.
— Залегни! — заповяда той. — Оставаш тук, докато не ти кажа, че е чисто!
Той взе пушката и се втурна по плажа.
Арайа се прикри зад палмата. Видя го как изведнъж спря и започна да маха към лодката. Тя се изправи, приглади роклята си и поприбра косите си. С тази разпарцалосана рокля и с тази глава, невиждала фризьор от цяла седмица, не се чувстваше много добре, но се опита да направи възможно най-доброто при това положение.
С цялата си грация, изработена в дългогодишни упражнения, тя се отправи към лейтенант Монтгомъри.
— Радвам се повече от всякога, че те виждам — каза Джей Ти на мъжа, който веднага отговори:
— Доли ме натискаше да тръгна малко по-рано. Какво ли не измисли, че може да ти се случи в тази джунгла! А ми се искаше и да половя малко риба, преди да тръгнем обратно.
Джей Ти поклати глава.
— Ще го отложим. Жадувам да се върна в цивилизацията!
— А-ха! Почувства се самотен, а? Нали ти казах… — Той млъкна, като съзря Арайа. — Велики Боже! — захихика той взрял възхитен поглед в нея. Страхотна класа! Как върви само, как се държи! Всичко го показва.
Бил знаеше, че семейството на Джей Ти има купища пари и винаги си представяше, че приятелят му положително ходи само с дами от хай-лайфа… За Бил би било чудесно, Джей Ти да се ожени най-сетне. Тогава няма да го клъцва ревност всеки път щом Доли закудкудяка за него.
— Как ме заблуди само!
— Съвсем не е така, както мислиш — каза Джей Ти и се обърна към Арайа. — Нали ти казах, да не се показваш?
Бил се усмихна с разбиране. Онези които се обичат, се карат! Сега можа да поразгледа Арайа по- отблизо.
— Не съм ли ви виждал вече? — запита той. — Джей Ти, няма ли да ни запознаеш?
Джей Ти изпъшка.
— Бил Фрейзър, мога ли да ти представя Нейно кралско височество… принцеса… — Той се обърна намръщено към Арайа: — Как са казваш всъщност?
— Принцеса! — Бил си пое дълбоко въздух. — Да! Приличате на принцесата, която вчера посети доковете!
— Но аз бях тук — отвърна Арайа изненадано. — От няколко дни не съм мърдала оттук.
Джей Ти смръщи чело, хвана Арайа за ръка и я дръпна да вървят към палмата.
— Хей! — запротестира Бил нервно. — Смяташ ли, че е правилно да третираш така една принцеса? Може да нанесеш оскърбление на нейната страна или знам ли какво…
— Да, или нещо такова! — излая Джей Ти и спря под палмата. — А сега ти ще разкажеш защо ония двамата стреляха по тебе!
— Стреляха? — повтори като ехо Бил, който се бе опитал да върви в крак с тях. — Когато я видях, беше заобиколена от петдесетина войника. Нищо не съм чул за стрелба!
— Бил — каза Джей Ти — когато твоята принцеса е разглеждала доковете, моята принцеса си беше тук при мене!
Бил поклати глава смаян.
— Значи имате сестра?
— Ние изобщо не си приличаме — отвърна Арайа, като се опитваше да превъзмогне собственото си объркване.
— Хайде, започвай най-после да разказваш! — подкани я Джей Ти заплашително.
Арайа разказа накратко за отвличането и за своето бягство.
— Така значи, можеш да развързваш въжета, а не си в състояние сама и роклята да си разкопчаеш! — вдигна вежди Джей Ти.
— Всеки прави, каквото може.
Бил се изкашля, за да напомни за себе си.
— Дали хората, които са ви отвлекли, не са поставили някаква двойница на ваше място?
— Двойница? — изненада се Арайа.
— Някой, който се явява вместо тебе и прилича на тебе — поясни Джей Ти и Арайа потъна в мълчание.
Бил хвърли на Джей Ти многозначителен поглед.
— Откъде ще знаем, коя е фалшивата?
Джей Ти изгледа Арайа изпитателно.
— Тази тук е истинска принцеса. Готов съм да заложа живота си и живота на цялото си семейство. Никой не може да се преструва чак толкова!
Бил гледаше Арайа така, като че ли тя беше осмото чудо на света.
— Жена ми положително ще се радва да се запознае с вас. Вчера като се върнах в къщи, направо ме бомбардира с въпроси. Искаше да й разправя как сте била облечена, имала ли сте корона на главата и какво ли не още. — Той изведнъж прекъсна пороя от думи. — Впрочем… значи въобще не сте била вие…
Арайа го дари с някакво подобие на усмивка.
— Трябва веднага да ме заведете при представители на вашето правителство. Там ще разкажа за станалото. Тази измамница трябва да бъде отстранена!
— А откъде те ще разберат коя е истинската принцеса? — Джей Ти зададе въпроса така, като че разговаряше с малко дете.
— Ами вие ще им кажете. В края на краищата вие сте американец!
— Но аз съм само един гражданин, нали ти сама го каза!
— Учила съм, че всички американци имат равни права! — прекъсна го Арайа. — Във вашата страна всеки един гражданин е крал.
— Ти… — започна Джей Ти.
— Чакай малко! — пресече го Бил. — Не можем ли да решим този въпрос, без да се караме?
Джей Ти погледна Арайа.
— Навярно познаваш някои големи клечки във Вашингтон? Някакви сенатори, генерали?
— О, да, генерал Брукс! Той посети неотдавна Ланкония, за да убеди дядо ми колко необходимо е моето посещение. Моят дядо няма да е никак доволен, ако…
— Дядо й е крал — обясни през рамо Джей Ти на Бил. — Значи всичко е ясно, в такъв случай. Трябва непременно да се доберем до генерал Брукс във Вашингтон.
Арайа изведнъж се разбърза.
— Да, трябва веднага да тръгнем! Щом получа дрехите си, можем да потеглим. Ох… — Тя млъкна, защото осъзна абсурдната ситуация. Нямаше нито дрехи, нито камериерки. Дори връщането и в Ланкония беше невъзможно. — Прилича ли много на мене онази жена? — запита тя шепнешком.
— Ами като се размислям сега, тя не е и наполовина толкова хубава, колкото сте вие! — каза Бил и
