Но се лъжеше. Джей Ти се ококори, след това бързо отвърна поглед, за да започне след това да я оглежда вече подробно. Арайа направи усилие да не забелязва това, обърна се и се отправи към плажа.
Къде тръгна?
— На брега, искам да видя за кораби — отвърна тя.
— Няма да ходиш! Оставаш тук!
— Лейтенант Монтгомъри! Мога да се подчинявам, само на кралските заповеди — каза тя остро.
— Слушай, детенце! Тук кралят съм аз! Трябва да те пазя, това е мой дълг. Оставаш тук, да си ми под око!
Арайа го стрелна гневно с очи и упорито продължи пътя си, но той я хвана за рамото и изсъска:
— Ти май недочуваш! Тук обикалят германски подводници!
Арайа се откъсна с рязко движение.
— Аз имам родственици в Германия! Възможно е някоя германска подводница да ме върне при дядо ми.
Джей Ти отстъпи крачка назад и се взря в нея, като че ли виждаше някакво изкопаемо.
Ние сме във война с Германия! — каза кратко той.
Вашата страна да — отвърна Арайа остро. — Не и моята.
Тя понечи отново да тръгне, но той я задържа.
— Слушай сега! Ти оставаш тук, независимо дали ти харесва или не. Когато приятелят ми дойде да ме вземе, ще тръгнеш с нас и ще те предам на правителството на Съединените щати на Северна Америка! — Той грубо я издърпа обратно на поляната и престана да се занимава повече с нея. Не желаеше да влиза в спорове по своята заповед.
Арайа седна до едно дърво в очакване. Не се и опита да обяснява на този дивак безпокойствата си. Навярно междувременно дядо й е бил осведомен за изчезването й и всяка пропиляна тук минута навярно щеше да коства месеци от живота му. На времето той беше заложил всичките си надежди на своя син, бащата на Арайа. Но престолонаследникът умря, още докато дъщеричката му беше на пет години. Оттогава Арайа беше възпитавана да стане кралица. Получи задълбочени познания по история, политика, икономически науки.
Този нахакан мъж там, дето си лежи в хамака и чете, си въобразява навярно, че е патриот, но той мързелува и се наслаждава на живота, докато неговата страна води кръвопролитна война. Един крал или една кралица не биха намерили покой, ако страната им воюва! Кралското семейство винаги трябва да дава пример!
Дядо й успя да опази своята страна от ужасната война, която опустошаваше почти целия свят. Но той се страхуваше, че германците могат да ги окупират, ако продава ванадий на американците. И все пак Ланкония имаше нужда от пари! Тъй като се бе обявила за неутрална, повечето страни престанаха да търгуват с тази малка страна.
Този Монтгомъри каза, че Ланкония се състояла от планини, кози и грозде… Но гроздето гниеше, защото никой не го купуваше. И въпреки че съзнаваше опасностите, които я грозят, дядо й я беше изпратил в Америка. Продажбата на ванадия беше изключително важна за Ланкония.
Сега тя беше нещо като пленница на този тъп човек, който изобщо не може да проумее въпросите на голямата политика. Не можеше да напусне този остров!
Арайа тайно се надяваше, че американците няма да оповестят съобщението за нейното изчезване. Но беше малко вероятно — американските вестници просто се надпреварваха да информират за всичко!
Арайа погледна крадешком към мъжа и видя, че е задрямал. Тя тихичко се измъкна и навлезе в пътечката.
Скоро стигна до брега, но слънцето вече залязваше, така че не се виждаше надалеч.
Внезапно тя долови шум, положително бе моторница! Затича се и видя малка лодка, която трима мъже точно изтегляха на пясъка. Вдигна ръка и пое дъх да извика нещо, но в миг падна като подкосена на земята. Лейтенант Монтгомъри я бе затиснал с цялата си тя жест.
— Шт! Тихо! — прошепна той в ухото й. Не чу ли? Не зная кои са, но зная едно: безобидните туристи не изглеждат така!
Арайа се опитваше да си поеме въздух и да вдигне ръка, но Джей Ти я притисна още по-силно.
— Не се допуска — опита се тя да го отблъсне, но той сложи ръка на устата й и просъска:
— Тихо! Гледат към нас!
Тя отдръпна гадните му пръсти, взряна в мъжете. Единият бе застанал до лодката и палеше цигара, докато другите двама измъкнаха в храстите някакъв сандък.
Джей Ти не престана да стиска Арайа, докато мъжете не се качиха в лодката, не запалиха двигателя и не изчезнаха.
— Сега можете да ме пуснете — каза тя.
Но Джей Ти не помръдна. Ръцете му галеха хълбоците й.
— Какво беше това твое бельо! — запита той смаян. — Разликата е от небето до земята!
Възпитанието на майка й не бе третирало такава ситуация, затова Арайа реагира, водена от чисто женския си инстинкт: заби лакът в ребрата му, претърколи се и се изправи.
Мъжът продължаваше да лежи, като разтриваше със свито от болка лице гръдния си кош.
— Слънцето трябва да ми е изсушило нещо мозъка, щом мога да сметна за привлекателна жена като тебе! Връщай се обратно в лагера!
— Какво ли има в сандъка?
Джей Ти се изправи.
— О-хо! Преблагородната принцеса е любопитна? Навярно умираше от желание да кажеш на тия типове, че не е позволено да ти замърсяват острова!
— Островът е американски — отвърна несъзнателно тя.
— О, Боже! — разсмя се той. — Тия ланконки нямат никакво чувство за хумор!
Той тръгна надолу към плажа и тя го последва.
— Разбира се, че имаме чувство за хумор — наежи се тя. — Но само когато не ни третират като затворници. Освен това бих искала да ви помоля повече да не ме докосвате с ръка!
— На колко си години всъщност?
— Аз не мисля, че… — започна тя, но въздъхна и се предаде. — Двадесет и четири.
— А принцът, за който ще се омъжиш?
— Той е граф и е в родствени връзки с английския и норвежкия двор.
— Ясно, значи децата ти ще имат безупречно родословно дърво. Той роднина ли ти е?
Тя пренебрегна тона, с който прозвуча това.
— Съвсем далечен.
— Значи няма да има кръвосмешение. И кой ти го изнамери?
— Лейтенант Монтгомъри, длъжна съм да ви помоля най-сериозно да прекратите този отвратителен разпит!
— О, просто се опитвам да науча нещичко за твоята страна, за нравите и обичаите ти. Има ли нещо лошо в това? Та ти не искаш ли да понаучиш нещо за американците?
— Изучавала съм вашите нрави и обичаи. Първите заселници са пристигнали през седемнадесети век, всички тексасци са избити в битката при Аламо, имате конституция… тя…
— Остави, остави! Имам предвид друго. Какво знаеш за хората, за американците?
Тя помълча малко и каза замислено:
— Американците са твърде странни хора, според мене. Поне досегашната част от пътуването ми не спада към най-хубавите ми спомени.
Той се изсмя кратко. Стигнаха до мястото, където бяха разтоварвали моторницата.
— Стой тук, но наистина! — заповяда той.
Арайа кимна послушно и Джей Ти изчезна в гъстака. Само след минута се върна обратно.
— Продукти от флотата. Откраднати, разбира се. Тези разбойници са направили цял склад. Сигурно ще ги продават на черно.
— На черно? Това какво е?
