Една от камериерките я изгледа критично:
— Нейно кралско височество е отслабнала! В Америка тя беше по-пълничка…
Арайа хвърли унищожителен поглед на момичето:
— Запазете за вас личните забележки! Облечете ме!
Наистина беше страшно трудно да издържиш и да не изгубиш търпение! Ако се обличаше сама, Арайа би се справила два пъти по-бързо. Тежките твърди фусти й бяха познати, но опротивели. И последните следи от американската Арайа бяха заличени, когато камериерката опъна късата й коса и успя да я прибере в нисък кок. В това време секретарката седеше зад един параван и й четеше на глас графика за следващия ден:
— Девет часа, езда; десет и тридесет, посещение в новата детска болница, в един часа ще обядвате с трима от членовете на коронния съвет, за да обсъдите договора с Америка за ванадия; в два часа — раздаване на златни часовници на заслужили чиновници от железниците; в четири — чай със съпругите на членовете на коронния съвет; в пет и половина сте на сказка за насекомите в Балеанските планини в Академията на науките; в седем часа се връщате у дома и се преобличате за вечерята, определена за осем и половина; в десет вечерта…
— Ще има състезание по джазови танци в балната зала! — извика невъздържано Арайа.
Всички присъстващи я погледнаха смаяни.
На лейди Верта сякаш очите щяха да изхвръкнат от изненада, но тя бързо изправи гръб и обясни сладкогласно:
— Нейно кралско височество е видяла това в Америка. Тя просто се шегува.
Жените се засмяха, но изражението им бе такова, като че една шега е нещо ужасно непристойно.
— Втори път не го правете! — изсъска лейди Верта предупредително в ухото на Арайа.
Когато по-късно Арайа влезе в трапезарията, всичко замря. Всички вдигнаха очи в очакване на някакъв знак от нея. Когато кралят отсъстваше, принцесата-престолонаследница трябваше да даде тон.
Арайа пое дълбоко въздух.
— Е, Фреди! — каза тя на своя втори братовчед, принц Фердинанд, — виждам, че още си скаран с добрите обноски. Няма ли да ме поздравиш?
Той дойде до нея и се поклони вежливо над подадената ръка.
— Притеснявахме се за теб — каза той на ланконски.
За момент Арайа се поколеба. Този човек беше неин братовчед, бяха прекарали заедно почти цялото си детство, а ето, че я поздравява като далечна позната…
— Нека да говорим английски, съгласен ли си? Щом искаме да търгуваме с тези американци, би трябвало да сме в състояние поне да разговаряме с тях. Те там изобщо не учат чужди езици.
Арайа го погледна, като че никога досега не го беше виждала. Фреди беше дребен, слаб мъж. Леко накуцваше. Тя никога не му бе обръщала сериозно внимание, но сега й се стори, че видя да проблясва гняв във воднистите му очи. Той беше трети по ред сред наследниците на престола. Беше ли толкова алчен за власт, та да може дори да убива?!
— Изглеждаш много добре, Арайа! — изписка лели София. Старата дама беше почти напълно глуха, но не го признаваше. Пак носеше рокля на младо момиче.
„Само леля София успява да се нагласи в такъв вид!“ — помисли си Арайа развеселена. Цялото тяло беше в някакви небесносини къдрички и воланчета от шифон, а деколтето й беше толкова изрязано, че почти не скриваше увехналата й гръд. Дядото на Арайа твърдеше, че Софи никога няма да престане да тича след мъжете. Но досега не беше стигнала никого.
— О, наистина добре! — провикна се в отговор Арайа. — Като си помислиш, че бях почти умряла!
Всички я погледнаха изненадани. Досега принцеса Арайа никога не беше повишавала глас.
— Браво! — извика отново леля София, а след това извика слугата, за да й налее още бренди.
— И аз се радвам, че вече си добре! — чу Арайа едни тих глас. Обърна се и видя до себе си граф Джулиън.
Джей Ти непрекъснато му се подиграваше, твърдеше, че е женствен. Но Арайа го намираше мъжествен. Разбира се, не беше едър и як като Джей Ти, но би могло да бъде далеч по-лошо. Напротив, граф Джулиън изглеждаше много добре, беше на ръст колкото нея и имаше изправена, стегната стойка на потомствен военен.
— Добре дошла у дома! — каза Джулиън, хвана ръката й и я целуна. — Искаш ли някакъв аперитив преди вечерята? Малко шери?
— Да, моля! — отвърна тя и се загледа след него, докато отиваше към бюфета. Какъв ли ще бъде като съпруг? Дали може да се превърне в тигър, когато се затворят зад тях вратите на спалнята? Тя му се усмихна мило, когато той се върна с чаша шери за нея. Графът остана мълчалив до нея и Арайа си помисли колко малко са разговаряли досега един с друг.
Тя огледа присъстващите. Ето братовчедите й Ники и Тоби, леля Брадли и малката й братовчедка Барбара, на седмо място всред наследниците на трона.
— А къде са Зизи и Гена? — запита тя Джулиън за своята сестра и за сестрата на Фреди. Нали й бяха казали, че Зизи се подвизаваше в Америка!
— И двете съпровождат Негово величество в Ловния дворец.
Вечерята беше убийствено скучна. Мъжете говореха само за лов. Леля София непрекъснато гракаше и подклаждаше разговор, който беше по-скоро монолог, тъй като тя почти не разбираше какво й отговарят. Фреди, Ники и Тоби се държаха толкова афектирано, че Арайа с удоволствие би ги срязала да млъкнат. Барбара пък продължаваше да върти очички на всеки човек в панталони, разливайки щедро деколтето си пред погледите на всички.
— В най-скоро време трябва да й намерим мъж — промълви Арайа тихо.
Джулиън я погледна изненадан, но не отвърна нищо.
„Как ли ще се ококорят — помисли си Арайа — ако започна сега да флиртувам…“ Тя хвърли бегъл поглед към Джулиън, който с изискани движения дояждаше своята чига със сос от копър. Колко ли ще бъде шокиран, ако започне да му мята предизвикателни погледи…
С разтуптяно сърце тя сложи ръката си върху неговата.
— Не искаш ли да се срещнем след вечеря в кралската градина?
Той я стрелна с очи и тя забеляза как лицето му се сви, когато отдръпна леко ръката си. Явно че бе сторила нещо, което не подобава на една бъдеща кралица.
Арайа се обърна отново към леля София, която пак беше изкрещяла някакъв въпрос. След вечерята Арайа направи страхотни изпълнения, за да избегне срещата с лейди Верта, която изглеждаше така, като че е дошъл денят на Страшния съд. Принцесата се прокрадна през Зеления салон, през Гостната на Марс, Галерията на кралете и стигна до Двора на белия кон. Прекоси гръцката оранжерия и най-после стигна до кралската градина.
Джулиън я очакваше с озадачено изражение.
Беше шестнадесет години по-възрастен от нея и тя продължаваше да има известен респект пред него. Ала сега вече тя съзнаваше, че женитбата с него няма да бъде някакво обикновено познанство — бракът се диктуваше от дипломатически и политически съображения.
— Искаше да говориш с мен? — запита Джулиън учтиво, но гласът му издаваше неодобрение.
Прииска й се да може да й хрумне сега нещо остроумно и интелигентно. Вместо това тя можа да каже само, неочаквано и за самата себе си, с детинска интонация:
— Ти ми се сърдиш!
Някаква сянка от усмивка се мярна на устните му. „О, Боже! Той наистина изглежда добре, независимо от това какво мисли Джей Ти!“
— Безпокоя се за твоята репутация. Няма да е добре, ако ни видят без по-възрастна придружителка.
Арайа се отдръпна. През първата брачна нощ той ще установи, че вече не е девствена! Тя го погледна и пое дъх с решително изражение:
— Ето, сгодени сме, а сме толкова малко заедно, все едно дали сами или в присъствието на други. Трябва да се опознаем по-добре, да разговаряме! Нали ще прекараме заедно живота си!
Джулиън я погледна изпитателно:
