живота й. Имаше много по-важни неща, от това да спиш с някого!
Утре сутрин ще се срещне с Джулиън. Той ще й помогне да забрави този американец…
— Ваше височество…
Арайа отвори сънено очи. Пред леглото стоеше камериерката.
— Граф Джулиън ви чака и губи търпение…
Полуспяща, Арайа скочи от леглото и залитна към банята. В съзнанието й бавно изплуваха събитията от миналата нощ. Днес започва новият й живот — ще направи с Джулиън една романтична разходка всред горския полумрак…
Тя пристъпваше от крак на крак нетърпеливо докато камериерката я обличаше в костюма за езда. После се запъти с бързи крачки към конюшните.
— Добро утро, Ваше височество! — поздрави я Джулиън. Но когато конярчето изчезна в един от боксовете, Джулиън се приведе към нея и прошепна. — Или е по-добре да кажа „любима моя“? Изглеждаш очарователно!
Арайа поруменя.
— Когато сме насаме, можеш да ме наричаш както желаеш.
— Тогава бих искал още сега да те наричам „моя съпруго“ — възкликна той. — Потегляме ли? Само след час ще сме вече в гората, сами! А там вече ще имаме достатъчно време за самите нас.
Смущението на Арайа нарастваше все повече.
— Е, графе, с това „сами“, имате предвид навярно трима ни? Защото и аз ще яздя с вас! — От сянката на портала излезе Джей Ти.
— Вие?! — хлъцна Арайа…
— Познаваш ли този човек? — изуми се Джулиън като местеше очи от единия към другия.
Арайа присви очи.
— Имах нещастието да се запозная с него в Америка. Имахме… делови контакти.
Джей Ти се усмихна!
— Става въпрос за закупуването на ланконския ванадий.
Джулиън се изпъчи решително и хвана Арайа за лакътя:
— Нейно кралско височество ще ви обърне внимание след своята сутрешна езда.
— Не — каза Джей Ти и застана пред конете. — Няма да стане така. Виждате ли, в Америка възникнаха някои трудности и ние…
— Трудности? — попита Джулиън засегнат. — За какво говори той?
— Нищо особено — позамаза думите си Джей Ти, преди още Арайа да може да се намеси. — Някои хора създадоха на принцесата известни неприятности. За да запазим своите интереси, Америка изпрати двама военни, като доказателство за това, че имаме сериозни намерения. Колегата ми остана при краля, а аз трябва да охранявам принцесата.
Джулиън стисна още по-силно ръката на Арайа.
— Убеден съм в добрите намерения на вашето правителство, но в моята компания Нейно кралско височество е напълно сигурна и не се нуждае от друга охрана.
Джулиън понечи да тръгне към конете, но Джей Ти прегради пътя му.
Човек не би могъл да си представи по-голяма противоположност от тези двама мъже: Джей Ти, висок, мургав, с кожа, загрубяла от непрекъснатия престой на открито, и граф Джулиън, дребен, изфинен, с изящно гледани ръце.
— Съжалявам, графе! — каза ледено Джей Ти. — Или ще дойда с вас, или тя ще остане тук!
Обзет от нетърпение, графът заудря безжалостно със своя бич излъсканите си до блясък ботуши.
— Вашето държане е просто…
— Ама какво има, графе? — запита Джей Ти дружелюбно. — Да не би да се страхувате, че ще смущавам вашето уединение? Аз ще си стоя настрана.
Той намигна на граф Джулиън, чието лице стана тъмночервено от гняв. Джей Ти се усмихна:
— Трябва едно да знаете: ако не придружавам принцесата, спукана е работата с ванадия! Защото моята страна никога няма да тръгне да купува метал от държава, която се държи толкова враждебно. А в такъв случай ние ще знаем как да направим така, че и никоя друга страна да не влезе в преговори с вас. Просто ще обявим война на Ланкония. А това пък ще означава, че вие ще станете крал на една опустошена от бомби страна, отгоре на всичко и банкрутирала! Нали ме разбрахте?
След тези думи Джей Ти им обърна гръб и се отдалечи. Арайа сви рамене и примижа ядосано:
— Той изобщо не говори сериозно! — каза тя на Джулиън.
— Внимавай! Поемаш риска, който означава война и бедност! Изненадваш ме! Нима благото на твоята страна означава толкова малко за тебе?!
Арайа изскърца със зъби. В главата й се мерна мисълта: кое ли плаши повече Джулиън, войната или бедността? Погълната от тази мисъл, тя се остави Джулиън да й помогне да възседне коня.
— Той ще язди след нас, така че всъщност ще бъдем почти сами — каза Джулиън, като че се извиняваше и целуна ръката й.
Тя се дръпна машинално, но после се насили да му се усмихне. Няма да позволи на лейтенант Монтгомъри да й развали разходката! Ще му даде да се разбере на този американец! Много е вероятно той изобщо да не може да язди.
— Ще тръгнем по северната пътека, която води до Зъбера на Роуън.
— Но, Арайа! — възпротиви се Джулиън. — Сигурна ли си? Помисли само колко време не си яздила!
Тя се наведе към него:
— Може би по този начин ще можем да се откъснем от нашия придружител и да останем най-после сами. — И тя го погледна с най-изкусителния си поглед.
— Ще те следвам до края на света, любима моя — изрече страстно Джулиън.
Конят на Джей Ти изскочи между тях и избута графа настрани.
— Съжалявам! — провикна се Джей Ти. — Бих предпочел, сериозно ви казвам, да държа кормило, а не юзди! Не можем ли да останем някъде на по-равна местност? Не разбирам много от коне… — В този момент конят му подскочи и се изви настрани, така че дистанцията между Арайа и Джулиън стана още по-голяма. — Къде му е спирачката на това говедо?
— Дръпнете юздите! — извика Джулиън. — Проклети американци! — изръмжа той. — Защо ли англичаните са воювали за тази страна! Как се казва всъщност този човек?
— Лейтенант Монтгомъри — извика Арайа през рамо и литна в галоп през портала. Джулиън я последва, докато Джей Ти все още не можеше да се оправи с коня си.
Арайа знаеше, че единственият й шанс да се откъсне от Джей Ти е да го примами на стръмната, виеща се пътека. Конят й беше добре отпочинал и се нуждаеше от движение. Тя го остави да тича свободно. Изкачваха се все по-нагоре и по-нагоре по планината, въздухът ставаше все по-кристален и все по-леден. Край пътеката се издигаха разкошни пинии, огромни скали виснеха застрашително над главите им. На места конят й се препъваше, но тя го пришпорваше да върви напред.
Тя задържа коня на едно разклонение и се озърна назад. Джулиън вървеше след нея. Тя се усмихна — от Джей Ти нямаше и следа. Посочи надясно, за да покаже на Джулиън накъде да отбие. Няколко мили по- нататък имаше чудесна поляна, край която бълбукаше горски поток. Там ще могат да си починат.
Тя сведе глава над гривата на коня, за да пази лицето си от надвисналите клони. Съвсем се умори, докато стигне до потока. Слезе от коня и пое дълбоко кристалния планински въздух. Колко много й бе липсвало всичко това!
След петнадесетина минути Джулиън се показа на поляната — целият плувнал в пот. Беше явно ядосан:
— Арайа, длъжен съм да ти направя сериозна забележка! Една дама не би трябвало да язди по тази пътека. Теренът е много труден!
— Какво предпочиташ? Да седиш горе на коня и да ме ругаеш, или да слезеш и да ме целунеш?
В първия момент той изглеждаше твърде шокиран, но бързо слезе от коня и я взе в прегръдките си.
— Много си се променила — прошепна той, преди да я целуне. — Хайде да определим датата на сватбата, любима! Не зная докога ще мога да сдържам желанието си да те притежавам изцяло!
