Арайа отметна глава назад и той обсипа шията й с леки целувки. Какво удоволствие само!
— Ето го, пристига бесният ездач! — Джей Ти прелетя като ракета през поляната, вдигайки не по-малко шум от истинска ракета. Арайа беше завързала поводите на коня си, но Джулиън не беше успял. Конят му се изплаши така, че хукна обратно надолу по пътеката.
— Идете да върнете коня! — заповяда Джулиън с изкривено от гняв лице.
Джей Ти го погледна отчаяно:
— Съжалявам, графе, но не бива да оставям принцесата сама! Страхувам се, че ще трябва вие да си го хванете. Ще ви заема моя кон. Господи! Какво яздене беше! Сигурно двадесет пъти помислих, че няма да се задържа на седлото! Останах без кости!
Арайа го изгледа. Беше явно, че лъже. Никак не изглеждаше изтощен. Напротив, изглеждаше така, като че кипи от желание за нови пакости.
— Наред ли сте, принцесо? — попита той.
— За вас продължавам да бъда „Ваше кралско височество“ — сряза го Арайа и се обърна към Джулиън: — Ще дойда с теб да хванем коня. А вие — и тя отново изви високомерно очи към Джей Ти — оставате тук!
Джей Ти наведе очи.
Много бих искал да ви послушам, Ваше кралско Могъщество, но…
— Ваше Кралско Ви-со-че-ство! — кресна Джулиън презрително.
Целият почервенял от гняв, той се обърна към Арайа:
— Арайа! Категорично възразявам да остана и за минута с този тъп простак! Щом се върнем в двореца, ще изпратя на американското правителство телеграфически своя протест! Ела, Арайа! А вие оставате тук!
Джулиън се опита да повлече Арайа със себе си.
— Много съжалявам, любими! — заговори тихичко Арайа. — Продадем ли ванадия и банката ни се позамогне, веднага ще го изпратя да си върви.
— Съмнявам се, че имам сили да го понасям повече. Това е един невъзпитан, нагъл дръвник! Това е глупак, по-голям и от своите глупави сънародници!
— О, не всички са глупави! — възрази поучително Арайа. — А и в Америка срещнах хора с висока интелигентност!
— Срещна хора? Те ли бяха онези прословути „трудности“, за които този идиот така двусмислено намекна? — Графът я изгледа подозрително.
— Ох, не! Аз… исках да кажа…
— Олеле, гледайте само! — стресна ги гласът на Джей Ти. — Графе, намерих ви коня! — Той подтичваше наред с жребеца, като оръженосец край своя рицар. — Опасно животно! — В тона на Джей Ти имаше страх. — Късметлия съм, че не яздя такъв дявол… — Той подаде юздите на дребничкия граф. — Нося си шише уиски. Ще гаврътнем ли по едно?
— Ще гаврътнем?! Уиски! — възкликна Джулиън подигравателно. — Арайа, ние специално трябва да се връщаме. Искам да изпратя веднага телеграмата. Или не, по-добре ще е да се свържа по радиото с този американски президент, как му беше името… Рузвелт? Ще му изпратя радиограма и ще протестирам, че ни е въвлякъл в тази ситуация.
— Вие можете да влезете в радиовръзка с президента Рузвелт? — изненада се Джей Ти. — Вие трябва да сте много голям човек! Толкова голям, че дори и дребният ви ръст вече се компенсира, не е ли така?
Арайа застана между двамата мъже, защото Джулиън беше вдигнал камшика си.
— Джулиън, моля! Така само ще предизвикаш американското правителство. Остави ме аз да поговоря с него. Моля те!
Джулиън се завъртя на токовете си и отиде към потока.
— Държиш се като последен простак! — просъска тя към Джей Ти, когато останаха сами. — Къде си се научил да яздиш така добре?
Той й се усмихна, с грейнало от радост лице.
— В Колорадо, на гърба на най-проклетите мустанги, които братовчедите ми Тагърт можеха да изнамерят.
— Достатъчно лошо е, че се правиш на тъп идиот, но тази твоя ревност е непоносима!
Усмивката му изчезна моментално.
— Ревност?! Откъде, по дяволите, си толкова сигурна, че твоето графче не иска да те убие? Може той да е организирал отвличането в Ки Уест! Може да иска да те премахне, за да може да се ожени за твоята вятърничава сестра.
— Моля те да не забъркваш сестра ми! — Арайа млъкна рязко. — Впрочем… какво правихте вие двамата, докато бяхте заедно при дядо? Като се върна снощи в къщи, тя говореше само за тебе.
— Така ли? — Джей Ти се ухили. — Тя е едно сладко малко маце.
— Как се осмеляваш! — възкликна тя и сви ръце в юмруци.
— Дръж се по-настрана, принцесо. Защото идва твоят малък вихрогон. Предупреди го, да не ме закача. Ако посмее да ме удари с камшика си, ще му го навия около тънкото вратле! Тъкмо ще му стигне за четири намотки!
— Остави ни сами! — изсъска тя, когато Джулиън приближи до тях. — Остави ни най-после на спокойствие!
— Първо трябва да разбера, дали човек може да му вярва — каза Джей Ти тихо, а след това продължи вече на висок глас: — Графе! Принцесата току-що ми натри носа така, че чак ушите ми писнаха. Много съжалявам, честно ви казвам, но наистина не знаех как да се отнасям към кралските роднини. Нали ние, американците, не сме свикнали на херцози, графове и тям подобни! Сега можете да си продължите ездата. Ще бъда тих като мишка!
Граф Джулиън беше свикнал цял живот около него да се навъртат хора, готови да му служат — прислужници, които, изпълнени със страхопочитание, си знаеха мястото. И сега Джулиън сметна, че и американецът е стигнал до прозрението, че графът стои по-високо от него. Той се обърна към Арайа:
— Нека се поразходим малко, любима! Можем да обсъдим подготовката за сватбата. Най-много до три месеца трябва да се оженим! Точно ще бъде есен и можем да прекараме медения си месец в този очарователен горски дворец!
— Не мога да кажа. Като гледам как целият свят е пламнал в тази война…
— И все пак хората, се женят. Те имат нужда да се откъснат малко.
— Напълно съм съгласен с това, принцесо! — екна гласът на Джей Ти зад тях. — Вие сте такава хубава, щастлива двойка! Заслужава си да споделите със света своето щастие. Принцесата ще бъде в дълга бяла рокля, символ на нейната невинност, а на главата си ще носи някоя, от онези диамантени корони… Само че не бива короната да е много висока, за да не стърчите над Негово кралско графство… Ох, просто отсега ви виждам пред себе си!
Граф Джулиън отново вдигна бича.
— Разбира се — продължи Джей Ти, — Америка ще поеме разноските по сватбата, нещо като малка благодарност заради ванадия.
Камшикът отново падна надолу.
— Мисля, че ще е по-добре да се върнем в двореца — предложи Джулиън и поведе Арайа.
Арайа беше бясна от гняв. Закле се, че ще даде на Джей Ти да се разбере.
Лицето на Джулиън приличаше на каменна маска, докато помагаше на Арайа да възседне коня.
— Нещо погрешно ли казах? — попита Джей Ти и погледна Арайа — самата невинност!
Тя не отговори, но пришпори коня си и настигна Джулиън.
— Довечера ще се срещнем в девет и тридесет в Градината на кралицата, под Гинго — прошепна тя. Джулиън кимна кратко, но продължи да гледа втренчено пред себе си…
Яздеха мълчаливо надолу по пътеката. Конят на Джей Ти вървеше плътно зад Арайа. Тя на няколко пъти погледна назад през рамо, но Джей Ти бе насочил цялото си внимание към местността. Арайа реши да поговори с него сериозно, щом се върнат в двореца. Няма да допусне той да й разваля отношенията с граф Джулиън! А освен това ще му забрани да продължава приятелството си с Гена! Гена е твърде млада и невинна, за да общува с такъв опитен женкар като Джей Ти…
