Алекс взе отново да се поти.
— Ами ако чисто и просто пръснем новината между хората? Ако разкажем на неколцина мъже на ухо, че „Златната сърна“ носи за Питмън пари от продажбата на кораба на Джошуа? Ако слухът плъзне оттук, от кея, Питмън може да реши, че го е пуснал някой моряк от флотата на негово величество.
Алекс отпи от рома и призна, че може би не само един член на семейство Тагърт има ум в главата.
Джесика остана на палубата, въпреки че моряците от „Златната сърна“ вече й подхвърляха мръсни закачки. Бяха прекарали дълги месеци в открито море и тази хубавица в малката вехта гемия, хвърлила котва до тях, разпали почти болезнено фантазията им. Джес се държеше обикновено на благоразумно разстояние от новопристигналите кораби, но предишната вечер направи всичко възможно, за да пусне котва плътно до „Златната сърна“. Сега корабът се извисяваше до нея като дебела стара лейди, а сластолюбивите погледи на моряците й приличаха на плъхове, захапали колана й. Джес се мъчеше просто да не ги забелязва.
Вчера, след като Алекс я посети на гемията, двамата поеха от кея в различни посоки и се заловиха да разпространяват сред хората слуха за парите на Питмън, пристигнали със „Златната сърна“. Оказа се достатъчно да го каже на шепа хора, и възмущението се разпространи с невероятна бързина из целия град. Парите идваха от продажбата на кораб, доскоро собственост на техен съгражданин, и гневът на всички се насочи срещу новопристигналите английски моряци. Вече бяха станали четири сбивания и трима мъже бяха приковани към позорния стълб на пазарния площад.
След като пръсна слуха, Джесика излезе навътре в морето на лов за скариди. Предпочете северния бряг, където „Сърната“ трябваше да мине край нея и хвърля там целия следобед мрежите, вадеше ги и чакаше. Не знаеше какво да предприеме, но ако Черния отмъстител се появеше отново и му потрябваше помощ, готова беше да му помогне.
На няколко пъти гордостта й се възпротиви на намерението да помогне на човек, който я унизи публично, но желанието да си отмъсти на Питмън надделя над личната обида. Ако американците не почнат да се бранят срещу произвола на англичаните, тази тирания нямаше да има край.
Трюмът й вече гъмжеше, пълен до половината, от скариди, когато „Златната сърна“ изникна на хоризонта. Джесика положи големи усилия да изглежда непринудено, когато гемията й хвърли котва до огромния стар кораб. Тъкмо изтегли греблата, и Натаниел вече се появи на кея, хвана въжето, което Джесика му хвърли, и го нави около кнехта успоредно с реята на големия платноход.
После Нат се качи по въжената стълба, която му спусна Джес.
— Много окъсня днес. Елеонор ми нареди да те чакам тук.
Джес не му отговори, заета да наблюдава, доколкото й беше възможно от нейната много по-ниска палуба, какво става на английския кораб.
— Леле божке! — възкликна Нат, като видя огромното количество стриди в трюма.
— Събери цялото семейство да ти помага при опаковането. После ще обиколите града да продадете всичко — изсумтя Джес.
Натаниел я изгледа лукаво. Момчето беше прекалено хитро за възрастта си.
— Хайде, тръгвай! Не ми се мотай тук! — извика Джесика, ядосана, че не може да вижда какво става горе на „Златната сърна“.
Тя остана цялата вечер на борда на смрадливата си гемия. Когато Елеонор се появи на кея и я попита защо не се прибира, отвърна й уклончиво. Дремна само за малко, не си позволи да слезе в каютата и да легне в хамака, ами се изтегна върху коравите дъски на палубата с цепеница до нея, за в случай, че някой моряк се осмели да изпълни онова, с което непрекъснато й се заканваха.
Вече на зазоряване стана със схванат гръб и чу наблизо тихото пръхтеше на кон. Наведе се над перилата на борда и видя на кея оседлан кон.
Веднага се събуди. Конят беше със сиви ивици по козината, но расата и формите на животното издаваха, че може да е само конят на Черния отмъстител.
Нечия глава се подаде над левия борд на „Мери Катрин“. Беше Джордж Грийн, първородният син на Джошуа, гневен двайсет и шестгодишен мъж, комуто бяха отнели наследството.
Джесика се обърна към него.
— Значи и ти го видя — прошепна й тихичко Джордж, после добави по-високо: — Госпожице Джесика, чух, че имате стриди за продан. — Погледът му я предупреди, че ги наблюдават.
— Здравейте, Джордж, да, имам. Почакайте, ще ви напълня една торба. — Джес избърза по стълбата, грабна чувал от юта, натъпка в него някакво гнило въже и се върна на палубата. — Толкова стигат ли? — попита тя, приближи се към Джордж и прошепна: — Знаеш ли нещо?
— Нищичко. Баща ми се бои да се надява. А на Питмън му пожелава дано пукне.
— С удоволствие бих поплувал под теб, миличка — извика над тях нечий глас.
— Сега ще е по-добре да си вървиш — прошепна Джесика. — Надявам се стридите да ви се усладят — каза после толкова високо, че английският моряк да може да ги чуе.
— Ще остана при коня — успя да й каже тихичко Джордж. — Може да му потрябвам. — Джесика кимна мълчаливо и се извърна.
Изведнъж над нея изкънтя вик, последван от ужасен шум.
— Ето го! — каза Джордж, а кого имаше предвид, можеше да се отгатне по приятелския тон на гласа му.
— Върви при коня — заповяда Джес. — Ще му трябва помощта ти. — Тя се изкатери бързо по късата стълба към горната палуба и сложи крак на вантите, за да се изкачи на гротмачтата. Но не успя да го направи.
В същия миг на първите лъчи на изгряващото слънце над издигащия се високо борд на съседния кораб се появи мъж и бързо се спусна по въжето, вързано високо за гротмачтата. Под лявата мишница държеше овързано с канапи сандъче, а черното му, но сякаш обляно в червено от утринната светлина трико, накара всичко наоколо да се вцепени.
Сякаш целият град затаи дъх, когато тънката, гъвкава фигура на Черния отмъстител се спусна пъргаво на палубата на „Мери Катрин“ и се озова точно пред краката на Джесика.
Погледът му срещна нейния.
— Взел сте парите — прошепна тя с радостна възбуда.
Той я привлече със силна ръка към себе си и я целуна по полуотворените устни.
Джесика така се смая, че не оказа съпротива, застанала неподвижно, докато той я целуваше. Но когато мъжът се отдръпна пак така бързо, както беше налетял, тя престана да мисли за това, какво го е довело тук, вече завладяна от възмущението, че се е осмелил да я целуне. Вдигна ръка да го удари, но той хвана китката й, целуна й почтително ръка.
— Добро утро, госпожице Джесика — каза той с многозначителна усмивка.
В следващия миг беше вече до дебелото въже, което Джесика бе вързала за перилата на левия борд.
Не биваше да дава сега воля на възмущението си и да губи ценно време. Трябваше да помогне на Черния отмъстител да избяга. Ако моряците от „Златната сърна“ стояха като вцепенени от изненада, това не важеше за техния капитан. Джес можеше да чуе как над нея кънтят командите му и да види как четирима моряци се канят да вземат гемията й на абордаж.
Не беше толкова глупава, че да се опита да задържи моряците на негово величество, но щеше да успее може би да позабави устрема им.
Грабна навито въже, дебело почти колкото ръката й, хвърли единия му край на Джордж, който използва суматохата на английския кораб, за да се качи пак на борда на „Мери Катрин“. В същия миг главата на Черния отмъстител изчезна зад перилата на левия борд.
Четирима моряци изтичаха по палубата на гемията към мястото, от което току-що изчезна маскираният.
Джордж затегли яко въжето откъм своя край, Джесика върза здраво своя за парапета. Четиримата моряци се спънаха и се проснаха на палубата, а в това време долу на кея се чу звънтенето на подкови.
— Хванете я! — чу Джес над себе си гласа на капитана и в следващия миг мазолести ръце посегнаха към тялото й. Мъжете се ухилиха, заопипваха й гърдите и задника.
