Джесика гледаше с кисела гримаса голямата, пълна с боровинки кошница. Тя си има гемия, стигала е с нея сам-сама чак до Ню Съсекс, а днес е прокълната да бере боровинки като малко дете.
Единствено по вината на Черния отмъстител.
Когато съобщиха на хората, че Джордж Грийн ще бъде нашибан, всички бяха сигурни, че Черния отмъстител ще се появи и ще го спаси. Решиха, че Черния отмъстител е длъжен да спаси младежа, сякаш за него това е въпрос на чест.
Сякаш изобщо имат представа какво е чувството за чест на Черния отмъстител, сякаш знаят кой се крие зад маската, мислеше си Джес. В този град май всеки вярваше, че той притежава магическа сила и възможности, непознати на никой смъртен. Очакваха този маскиран човек да премахне от света всяка несправедливост и да се бори сам срещу английските закони.
Но не за всички Черния Бунтовник съчетаваше възможните добродетели. Джес занесе двайсет фунта риба у Монтгомърови, а там й казаха, че Сойер искал да говори с нея. Не го беше виждала от вечерта, когато Черния отмъстител я хвърли в качето с мръсна вода и тя се изплака на рамото му. Влезе усмихната в спалнята на Сойер, но излезе смутена.
Сойер настоя тя да не се мярка на другия ден из града. Беше й на езика да го попита какво му дава правото да й забранява, но запази въпроса за себе си. Семейство Монтгомъри помагаха от много години на нея и на всички Тагъртовци, пък и как да прояви неуважение към толкова възрастен човек, към инвалид, който й мисли само доброто. Пряко воля му обеща да прекара целия ден в гората. Сойер не й позволи да отиде поне до кея или до гемията си.
По тази причина трябваше да се мотае тук и да върши детска работа, все заради човека, дето наричаше себе си Черния отмъстител.
Недалеч от боровинковите храсти имаше полянка, покрита с мъх, която те приканваше да отпочинеш. Пък и Елеонор заслужаваше сестра й да окъснее и да я поуплаши. Джес се излегна със самодоволна усмивка върху мъха и след малко вече спеше. За съжаление взе да сънува маскирания мъж, преобърнал живота й из основи. Видя се отново вдигната на коня, запокитена в качето с мръсна вода, а после на палубата на гемията, където той я целуна, преди да се възползва от помощта й, за да избяга от пристанището.
— Джесика! Джесика, лошо ли ти е?
Джес се събуди бавно и се вкопчи в яките ръце, които я прегръщаха.
— А не, само сънувам — каза тя.
Той… Преглътна си думите, защото лежеше в прегръдката на мъжа, станал причина за всичките й проблеми.
Черния отмъстител.
— Вие! — изсъска тя. — Вие! — Без да се замисля, замахна и го удари с юмрук в челото.
— Почакай, зверче такова! — изсумтя той, сграбчи я за раменете и я просна върху тревата. Гнилият плат на роклята й се сцепи и оголи, от шията до кръста, тънка ивица мека бяла риза. Под нея прозираше розовата й кожа.
Джесика усети, че роклята й се скъса и видя израза на очите му зад маската.
— Само да ме докоснете, и ще…
— … ще се почувствам удовлетворена — каза той ядосано, накара я да остане легнала и притисна устни към нейните.
Джесика усети за втори път устните му и понечи да се възпротиви. Предпочиташе да умре, но не и да позволи на този мъж да я обладае въпреки волята й. Почна да рита и го улучи право в пищяла. Видя го как свива от болка корем, но той не отлепи устни от нейните.
Преметна крак върху нейните крака, за да не може пак да го ритне. Джес се опита да се измъкне изпод него. Мяташе силно глава наляво и надясно, за да сложи край на целувката.
Черния отмъстител държеше вече здраво с дясната си ръка двете и ръце над главата, после вдигна с лявата брадичката й и долепи отново устни към нейните. После легна с цялата си тежест върху бедрата й, та най-сетне да я укроти.
Джесика лежа един миг неподвижно. После усети, как някакво неизживявано досега чувство прониза цялото й същество. Дали беше същото, за което омъжени наскоро жени си шепнеха и се кикотеха? Онова чувство, което кара очите на сгодените момичета да сияят?
Черния отмъстител откъсна устни от нейните, но лицето му оставаше надвесено над нея. Беше вече късен следобед и в здрача, на светлината на звездите, лицето му изглеждаше още по-тъмно, а очите му блестяха по-силно отпреди.
— Джесика — каза той и в гласа му прозвуча учудване.
Тя го стрелна няколко пъти право в очите, после го отблъсна с рязко, силно движение и скочи на крака.
Черния отмъстител вдигна очи към нея, с усмивка на красиво очертаните устни.
— Значи все пак си жена, Джесика, въпреки че все се правиш на мъж.
Джес награби шепа боровинки от кошницата и се накани да му ги хвърли в лицето. Той скочи като тигър и хвана ръката й. Обгърна я с пръсти и продължи да я стиска, докато боровинковият сок потече от шепата й. Погледна я в очите, после се наведе и заблиза сока от пръстите й. Като видя езика му, сърцето й заби по необясними причини малко по-ускорено.
Той изви без усилие ръката й на гърба и се приближи толкова плътно към нея, че телата им се докосваха.
— Струва ми се, че останаха няколко боровинки — прошепна той, наведе се напред, притисна лице към развълнуваните й гърди и почна да ги целува.
После пак я погледна в лицето.
Джесика го гледаше с широко отворени смаяни очи, защото изобщо не можеше да разбере чувствата си. Нямаше никакво желание да помръдне, стоеше така и позволяваше на мъжа да прави каквото си иска.
— Довиждане, сладка моя Джесика. Сигурен съм, че пак ще се видим.
Когато той яхна коня, тя продължаваше да стои с ръце на бедрата и да го гледа, а сокът от смачканите боровинки се стичаше по роклята й.
Той вдигна пръсти към устните си.
Смехът му, този многозначителен самоуверен смях, я освободи от транса, в който беше изпаднала. Награби още шепа боровинки от кошницата, за да ги хвърли по него. Но той вече беше изчезнал в гората. Само смехът му още кънтеше сред дърветата.
— Мразя го! Мразя го! Мразя го! — повтаряше тя, тропна с крак и вдигна двете кошници с боровинки. — Мразя го много, истински и от все сърце.
Тя пое по пътечката към града. Но следвайки някакъв импулс, се обърна да види мъха, върху който бе лежала с Черния отмъстител. Без да се замисля какво прави, откъсна малкото жълто цвете, израсло до мъха, и го пъхна в скъсаното деколте на роклята.
— Трябва да го зашия — измърмори тя, докато ръката й се плъзгаше по провисналия ръб. — Мразя го, ужасно го мразя — повтаряше, сякаш не можеше да повярва веднага на собствените си думи, после хукна към къщи.
— Пак ли си наказвал жребеца? — попита Николай, който тъкмо се измъкваше иззад една скала. — Допускам, че за това трябва да благодари на лейди Джесика.
Алекс продължи да реши коня със силни движения, та козината му да заблести. В същото време се бранеше с лявата ръка от папатаците, които се опитваха да се впият в потния му гол гръб.
— Според онова, което чух напоследък, и на тебе не ти е провървяло кой знае колко. Успя ли да се справиш с пода, дето те е накарала да го изжулиш?
Ник изпъшка високо и се опита да си намери върху мочурливата почва що-годе сухо местенце, та да седне.
— Тази жена ще ме използва някой ден и като парцал за дъски.
— Добре те разбирам. А Джесика ще стане причина за смъртта ми. Студена е като зимен ден, но докато гледаш скрежа по миглите й, в следващия момент те опарва като лятно слънце.
