— Елеонор ми заповяда да лъсна кухненската печка, а аз й заявих, че мога да вкарам дърво в печка, но после никога не го вадя.
— Вярно, че Джесика рискува живота си, за да помогне на Черния отмъстител да избяга. Без нея щяха да спипат този младеж. Но вместо да й благодари, той я целуна и с това я изложи. Каква несправедливост!
Ник потри брадичката си с дясната ръка.
— Винаги са ме убеждавали, че стъпвам като цар. Много жени са ми повтаряли, че отдалеч ми личи, особено без дрехи, че съм племенник на императора. Всъщност най-вече тогава. Защо тази Елеонор Тагърт не можа да разпознае царското ми потекло? Как се осмелява да ме… да ме третира като слугинче?
Алекс се залови да среше къдравата грива на коня си.
— Признавам, куражлийка е. Знаеш ли, че е станала за посмешище на града, понеже английският капитан я затворил в карцера? Джордж Грийн е герой, Черния отмъстител е герой, а Джесика Тагърт — само едно празноглаво момиче.
— Елеонор трябва да е направо сляпа. Има най-хубавите, най-светлите сини очи, които бог някога е създавал, но тя не вижда с тях.
— Присмиват й се заради дрехите и заради вехтата й гемия, заради многото братчета и сестричета, но тя прави за тях всичко, каквото й е по силите. Малката Моли ми разказа, че Джес има само няколкото чифта панталони, които носи в морето, и онази грозна, вехта зелена рокля. — Той остави за миг телената четка. — Черния отмъстител й съдра и нея.
— Елеонор каза… — Ник млъкна. — Тоест мислех, че ти си Черния отмъстител! Ама ти ли й скъса роклята?
Алекс свъси чело.
— Мисля, че да, но без да искам. Вината беше на Абигейл. „Прави с мен каквото пожелаеш“ — подкани ме тя. А после видях Джесика легнала в гората. Спеше, но в първия миг реших, че е ранена, а Черния отмъстител, тоест аз, съм виновен. Вдигам я, а тя ме удря с юмрук в лицето…
— … и тогава роклята й се е скъсала. Разбирам. Смъкна ли я от тялото й?
— Разбира се, че не! Дори Черния отмъстител, колкото и нахакано да е това момче, никога не би насилил добродетелна жена.
— Трябваше да използваш кинжала. Жените обичат такива номера. Веднъж срязах на една циганка, докато танцуваше, къс по къс дрехите на парцали, сякаш й обелих тялото. После…
Алекс захвърли четката в калта и се заприближава към Ник.
— Тя не е такава! Тя е смела и великодушна, и интелигентна и…
— Да де, ама Черния отмъстител й е съдрал роклята. Може би трябва да го извикаш на дуел — смигна Ник.
Алекс се надвеси със свити юмруци над Ник, но после осъзна колко нелепо е поведението му. Обърна се отново към жребеца.
— Аз може да съм Черния отмъстител, но съм и Александър.
— Тъй де, старата дилема, дали една жена обича мъжа заради самия него, или заради онова, за което го смята. Дамата се разкъсва, може би, между душата на един мъж и неговите целувки. Кое ще избере, според теб?
Александър не отговори на приятеля си, защото не можеше да реши кого от двамата мъже, които въплътяваше, ще предпочете тя.
Както се беше замислил над въпроса, високо се изсмя.
— Какво ме засяга решението на Джесика Тагърт? Благодарен съм й, задето помогна на Черния отмъстител. Задето помогна на мен, искам да кажа. Тя е хубава и желана. Но това важи за половината неомъжени жени на света. Снощи баща ми взе да ме придумва да се оженя час по-скоро и да му подаря един или двама наследника. Не искал да напуска този свят, преди да дочака внучета. Боя се, че прекарва твърде много време с малкия Натаниел.
— Не споменавай пред мен името на този нехранимайко! — изсумтя Ник. — Той не се отлепя от Елеонор. Вчера, когато аз… — Ник млъкна и се засмя при спомена, който очевидно не искаше да сподели с приятеля си. — Щях да съм много улеснен, ако този сополанко не ми се изпречваше непрекъснато на пътя. — Ник вдигна глава. — Защо не вземеш чисто и просто да се ожениш за твоята Джесика?
— Като кой? Като Черния отмъстител или като Александър, когото смята за дебел и мързелив? Черния отмъстител би трябвало да получи съгласието й, докато прескача от едно отмъщение към друго, за да избегне куршумите на мускетите, а пък Алекс никога няма да може да реши кой костюм да облече за сватбата. Струва ми се, че тя не би взела нито един от двамата.
— Ах! — каза Ник.
— Какво значи това?
— Ах! Ни повече, ни по-малко.
Алекс прокара още веднъж телената четка по козината на жребеца.
— Утре Александър Монтгомъри ще играе ролята на жених. Освен госпожица Джесика в този град има и други девойки. Сладки, покорни, добросърдечни, които оценяват мъжа по вътрешните му достойнства. Може и да не изглеждам добре с всички тия възглавници по мен и с тази перука, но в мен е скрит истински мъж. Джесика ще се увери, че има жени, които виждат по-далеч от някакво парче копринен плат.
— В такъв случай имаш по-голямо доверие в жените от мен.
— Имам доверие само в Джесика. Тя е по-умна от повечето жени.
— Същото важи и за нейната сестра. Само дето от време на време откача.
— За съжаление Джесика също. Как може да е толкова глупава, та да не разбере, че аз…
Двамата продължиха с обичайните горчиви оплаквания на всички мъже.
Елеонор се опитваше да приготви обеда на същата маса, на която Джесика правеше сметките.
— Не можеш ли повечко да внимаваш — изсумтя Джес, когато Елеонор пръсна малко от тестото, което забъркваше, върху скъпоценните й документи. — Не вярвам старият Клаймър да остане доволен, ако колоните в счетоводните му книги се окажат пълнени с тесто.
— На него му е все едно с какво си запълваш колонките, търси само повод да те види. Лъже, че си бил наранил дясната ръка. Вчера го видях как цепи дърва с брадвата.
— Дали му е ранена ръката или не, ама кожата от неговата работилница ще ни свърши добра работа. Децата имат нужда от обуща за зимата.
Елеонор продължи да меси тестото в нощвите.
— Джес, да си виждала напоследък Александър?
— Не съм, говорих за последен път с него преди седмица.
— Надявам се, че не сте се скарали?
Джес изгледа сестра си, сякаш Елеонор се е побъркала.
— Как можа да ти мине през ума? За какво можем ние двамата да се караме?
Елеонор изсипа тестото в чугунена форма.
— Знам ли. Уж се разбирахте толкова добре, пък изведнъж не се виждате. Да не си му се присмивала пак?
Джес изскърца със зъби.
— Не, не съм го подигравала. Нито съм му се заканвала, дори с пръст. Нито съм се промъквала тайничко към него, за да извикам „бау!“. Би трябвало да знаеш добре защо не съм виждала нито него, нито когото и да било другиго в този град! — извика тя и изгледа ядосано сестра си през масата.
След като помогна на Черния отмъстител и се видя заключена за наказание в карцера на кораба и след като Александър успя да я откупи, Сойер Монтгомъри й прочете толкова строго конско евангелие, че на Елеонор, станала свидетелка на тази проповед, й се наложи да използва половин дузина от носните кърпи на своя работодател, за да пресуши сълзите на Джесика. Беше предостатъчно, че в деня, когато трябваше да нашибат Джордж Грийн, натириха Джесика в гората. Но когато тя се прибра онази вечер със скъсана рокля и синьо петно на гърдите, Елеонор изпадна в истерия. Джес се опита да скалъпи нещо за съдраната рокля, но Елеонор разбра, че е лъжа, пък и Джес се издаде, защото се изчерви, когато Елеонор спомена Черния отмъстител.
