партньор в леглото.
Неколцина мъже, които се опитваха да поразвеселят Джесика, й пошепнаха, че с удоволствие ще й дават онова, което Александър явно няма да може.
Адмирал Уестморланд дойде за малко да честити на младоженците, сякаш изобщо не бе станал причина за нежеланата венчавка. Джесика вече зина да му каже какво мисли, но Алекс я стисна здраво за ръката и благодари на адмирала.
— Пъзльо — изсъска Джесика на Александър, обърна се и се усмихна лъчезарно на двама хубавци.
— Джес — понечи да се оправдае Алекс, но тя се настани между двамата млади мъже и направо го заряза.
Като се стъмни, Елеонор откъсна насила Джесика от един русокос красавец и я поведе по коридора към спалнята на Александър.
— Ама тъкмо взе да става интересно — разсърди се Джес.
— Можеш да се развличаш със съпруга си.
— Като броя цветчетата по новия му костюм? Ох, Елеонор, причиняваш ми болка. Напоследък взе да ми писва от настроенията ти.
Елеонор мълча, докато стигнаха вратата на Александър.
— Това е подарък от Мариана — каза там и вдигна високо бяла памучна нощница с деколте, украсено с широка дантела.
— Необходимо е повече от една нощница, за да се пораздвижи кръвта на Александър — вдигна Джесика очи към тавана.
— Я престани! — изсъска Елеонор. — На Александър нищо не му липсва, пък и положението ще се оправи, ако го понасърчиш.
— Да го насърча за какво? — попита припряно Джес. — Виж какво, ние с Алекс сме се разбрали. Това е брак по разум. Нали го чу: трябвала му жена да поддържа къщата в ред. Нещо по-различно от този недодялан, шпиониращ руснак, който… Ох! Искам да сваля корсета, Елеонор, не да го стегна още.
— Ще оправиш значително положението, ако гледаш на Александър като на мъж. Сега той е твой съпруг и трябва да се държиш с него като с такъв. Вдигни ръце и облечи това, а сега се пъхни в леглото, за да ти наглася косата.
— Алекс е наредил да ми сложат легло в другата стая.
— Но тази нощ ще лежиш в това. Джесика, чуй ме сега добре. Алекс има нужда да бъде само малко насърчен. Налага се да приложиш към него някои женски трикове. — Тя изгледа заплашително сестра си. — И да не си посмяла да му повтаряш, че е дебел, че можеш да го разиграваш както си искаш и мразиш дрехите му. Бъди мила с него. Вече е твой съпруг.
— Добре де — изпъшка Джесика. — Ще спя тук. И без туй не обичам да спя сама.
Елеонор целуна сестра си по бузата.
— Няма да съжаляваш — каза и излезе от стаята.
Само след миг Джес вече спеше, но се събуди, когато Александър влезе в стаята. Видя го как се разхожда напред-назад, а дебелият му корем хвърля на слабата светлина огромна сянка. Той запали свещ и като зърна Джесика, пое шумно въздух.
— Какво правиш тук? — попита смаян.
Тя усети как гневът се надига в нея.
— Оженихме се тази сутрин, ако случайно си забравил.
— Мислех, че вече спиш в собственото си легло — каза той малко ядосано.
Тя стисна длани и сладко му се усмихна. Никак не й хареса, че се държи с нея като с нежелан гост.
— Александър, това е първата ни брачна нощ.
— Да, зная — отвърна той хладно. — Но съм капнал, боли ме главата и искам да спя.
Наистина изглеждаше уморен. Очите му бяха зачервени, лицето му изпотено. Тя отметна юргана, стана и сложи ръце на раменете му.
— Мога да ти разтрия врата, за ти мине болката. Ела при мен в леглото и аз…
Млъкна, защото Алекс я притисна яко към дюшека.
— Върви си в стаята — кипна той. — Вече ти казах, че искам да спя. И то сам, разбра ли ме най-сетне?
— Добре — каза тя, безпомощна и объркана от гнева му. — Не исках да ти напомням за миналото, Алекс. Искам да кажа, за времето, когато още си бил… нали разбираш.
Александър й беше обърнал гръб.
— Тръгвай — каза дрезгаво, — моля те, върви си.
Джесика отиде сърдита в стаята си и се сгуши под юргана. Веднага заспа, но нещо пак я събуди. Седна в леглото.
— Алекс? — попита тя, чула съвсем наблизо някакъв шум.
— Аз съм — каза нечий дълбок и решителен глас, който тя познаваше твърде добре.
В следващия миг Черния отмъстител беше вече над нея, посегна да й свали нощницата, зарови пръсти в косата й, почна да я целува по врата и лицето. Беше като прегладняло животно. Той я желаеше, имаше нужда от нея.
В първия миг Джесика се вкопчи в него, защото го желаеше не по-малко.
Но когато вече почти й беше свалил нощницата, тя се опомни и си даде сметка коя е сега.
— Не, не, не! — възпротиви се тя и го отблъсна. — Аз съм омъжена жена. Върви си!
— Джеси — прошепна той страстно, — дойдох да ти подаря тази брачна нощ.
Тя го отблъсна с все сила.
— Ти не участваше във венчавката, затова сега не можеш да ме имаш. Казах ти го, но ти не пожела да ми повярваш. А сега изчезвай, преди Алекс да се е събудил.
— Хърка така яко, че изобщо нищо не чува. Джеси, моля те!
— Изчезвай от стаята ми! — заповяда тя енергично, но съзнаваше много добре, че още малко и ще му отстъпи. — Ако не се махнеш веднага, ще викам. Заловят ли те, ще те обесят.
— Джеси, не говориш сериозно. Този мухльо Монтгомъри няма никога да спи с теб. Или искаш да прекараш живота си сама в това легло?
— Щом трябва. Тъй или иначе за нищо на света няма да слагам в това легло рога на съпруга си. Ако до половин минута не се ометеш, ще викам.
Той се изправи в цял ръст пред нея, с черните дрехи и с маската на лицето беше сякаш само сянка в тъмната стая.
— Ще проверя дали и след седмица ще разсъждаваш по същия начин. Дали ще ми се опъваш и след като слабосилният ти съпруг почне да те пренебрегва нощ след нощ?
— Няма да ти се дам, дори ако ме пренебрегва години наред.
Той се разсмя, а Джесика осъзна колко неубедително е прозвучал гласът й. Той я целуна леко по бузата, прекачи се през прозореца и тутакси изчезна. На хоризонта вече се развиделяваше, когато тя престана да се върти в леглото и успя да задреме.
Силната ръка на Ник, разтърсваща Алекс за раменете, събуди новоизпечения съпруг.
— Баща ти ме викна преди малко. Иска да го занеса в гостната, а сестра ти ми довери, че имал намерение да те посети в спалнята. Желае да види младоженците заедно в леглото.
Алекс кимна сънено и се надигна, преди Ник да затвори зад себе си вратата. Изтегна се, докосна с пръсти юргана, измъкна от скрина дълга нощница, а от гардероба перуката с най-дългите къдрици.
Понечи да я сложи, но си спомни мъчителните преживявания от вчерашния ден. Първо, за малко да целуне Джеси и така да се издаде. За щастие Ник го предотврати навреме. След венчавката можеше да мисли само за това, че сега Джесика е негова до края на дните му. Изпитваше за пръв път това гордо собственическо чувство: толкова искаше да я изведе от къщи, да покрие лицето й с воал и да я има само за себе си. Не искаше да допусне друг мъж да я види или да говори с нея.
Боеше се, че е способен просто да я отвлече, ако се приближи твърде много към нея. Значи трябва да стои по-надалеч. Разстояние, на което може да долавя аромата на косата й, е вече опасно за него.
Въпреки това му се наложи да стои и да гледа как един след друг мъжете я канят да танцуват. Беше
