— Можеш да й кажеш истината.
— На Джесика? — изсумтя Алекс. — Та тази жена няма капчица разум. Сигурен съм, че ще ми грабне маската и ще извика адмирала на дуел. Освен това има си и предимства — добави ухилен, — ако наистина не ме обича. Ще улесни ролята ми. Защото прекара ли с мен няколко нощи, сигурен съм, че ще почне да ме гледа с други очи. А хората ще проумеят, че не съм слабакът, за който им се представям.
— Решил си значи да се ожениш, но да не спиш с нея? — изпъшка Ник.
— О, разбира се, че ще спя с нея, но като Черния отмъстител. Алекс ще я храни и ще търпи проклетите сополанковци, а Черния отмъстител ще й се наслаждава.
— Поради което Джесика ще мисли, че нарушава брачния обет.
— Е, само известно време. Докато не реша, че е безопасно да й открия двойната си роля. Пък може и да замина за Бостън, уж да се лекувам. Алекс ще се върне елегантен, а Черния отмъстител ще изчезне завинаги.
— Дано всичко стане, както си го представяш. Свърши ли си работата тук? Нощем ми е доста неуютно на този остров.
— Черния отмъстител ще те закриля — изрече Алекс с толкова дълбок бас, че Ник високо се разсмя.
После двамата се върнаха с лодката на сушата.
Алекс чака цялата вечер Джесика да дойде и поне да се извини за приказките си предишния ден. Но надеждите му останаха напразни.
Елеонор влезе в гостната.
— Слава богу, вече всички са в леглото — въздъхна. — Джес появи ли се?
— Не — измърмори Алекс и впери поглед в празната си кафена чаша.
— Приготвил си всичко за венчавката утре, нали? — Той кимна мълчаливо.
Елеонор го потупа по ръката:
— Всичко ще си дойде на мястото, Алекс. Джесика не е глупава и някой ден ще разбере колко си добър. Трябва само да проявиш търпение, докато й дойде умът в главата.
— Не съм сигурен, че ще го доживея. Мислиш ли, че сега е с Черния отмъстител?
— Мисля, че си седи вкъщи, цупи се и се надява Черния отмъстител най-сетне да я посети.
Алекс удари с юмрук по масата.
— Не желая тя да се среща с него. Ако я посети тази нощ, сигурен съм, че утре няма да се омъжи за мен.
Елеонор хвана ръката му.
— Не съм чак толкова сигурна. В живота има и други важни неща, освен раждането на деца — каза тя и цялата пламна.
— Не и за млада и здрава жена като Джесика — отвърна ухилен Алекс.
— Жена, която ми е помагала години наред да храня седем деца, да ги обличам и да им създавам дом? — възрази му с висок глас Елеонор. — Подценяваш я. — Елеонор се озърна. — Да знаеш къде е Нат? Би трябвало да е вече в леглото.
— Изпратих го при Джес. Да я пита дали има нужда от нещо.
— О, не! — изсумтя Елеонор. — Пратил си Нат при Джес? Не знаеш ли, че той я боготвори? Достатъчно е тя да пролее само една… — Елеонор не довърши, защото видя колко разстроен е Александър. — Ако на Джес й мине наистина глупава мисъл през главата като тази да избяга, например, Нат ще й помогне, Алекс — каза тя и стана от масата. — Трябва да последваш Натаниел и да разбереш какви ги върши.
Алекс се надигна пъргаво от стола и чак тогава си спомни, че е предрешен.
— Не ми се излиза на този студ. Май всеки миг може да завали. Знаеш как ме намокри снощи. Не можеш ли да пратиш някой друг? Някое яко момче като Ник?
— Николай е май прекалено здрав. Не, Алекс, с тази задача трябва да се заемеш сам. Кажи да оседлаят коня на баща ти. От месеци не е яхван.
— Този дявол?
— Вземи тогава ата на Адам. Само, за бога, върви.
Алекс се опита пак да протестира, но тревожният глас на Елеонор го избута от стаята. Излезе от къщата и отиде в обора. За щастие никой не видя как мълниеносно оседла коня на баща си. Прекоси покрайнините на града и препусна в бърз галоп през дъжда към къщурката на Тагъртови.
Натаниел спеше на пода с наполовина изядена ябълка в ръка. Огънят в печката догаряше.
— Нат, къде е Джесика?
— О, здравейте, господин Алекс — каза Натаниел и взе да си търка сънените очи. Седна и захапа ябълката.
— Къде е Джесика? — повтори въпроса си Алекс.
— Тя много плака за Черния отмъстител, та затова й казах.
— Какво си й казал?
— Ами че лагерът на Черния отмъстител е на Острова на призраците и че там крие коня си.
Алекс загуби дар слово. Зяпаше момчето с отворена уста.
— Ама не й казах, че ти си Черния отмъстител.
Алекс се строполи тежко на една табуретка.
— Кой друг, освен теб знае? — едва успя да прошепне.
Натаниел преглътна бързо и кръстоса пръсти на гърба.
— Само аз. И Сам. Издебнахме те… Тъй де, аз те издебнах, исках да кажа, Сам си спеше на гърба ми. Мисля, че Сам затова толкова те обича. Ама не се тревожи. Той не може да говори.
— Но ти можеш, малки шпионино. — Алекс придърпа Нат плътно към себе си. — Заслужаваш да ти нашаря задника с каиша. Откога знаеш?
— От второто нападение.
Алекс се облегна на зиданата печка.
— Знаеш го толкова отдавна и не си казал никому?
— Казах на Джесика — отговори Нат, избягвайки прекия отговор.
Алекс изгледа момчето с известно уважение.
— Издал си й значи най-напред, че лагерът на Черния отмъстител е на Острова на призраците, така ли? — поиска с тих глас да се увери.
Нат извърна поглед.
— Беше толкова тъжна. Искаше да поприказва с теб още веднъж, преди да ти стане жена.
Алекс се смая — това момче беше достатъчно интелигентно, за да различи двамата мъже, които Алекс въплътяваше, и да запази тайната за двойствената му роля.
— Добре де, Черния отмъстител ще я посети тази нощ. Но искам ти сега да се прибереш и да успокоиш Елеонор. Тревожи се за теб. Кажи й, че съм тръгнал да търся Джесика.
Момчето кимна сериозно.
— И нито дума на Елеонор за Острова на призраците.
— Разбира се — заяви тържествено Натаниел. — Ако много хора научат тайната ти, англичаните могат да те заловят и да те убият.
На Алекс му се видя твърде унизително животът му да е в ръцете на деветгодишно момче. Но Нат беше нарушил мълчанието само заради любимата си сестра.
— Хайде, прибирай се — каза благо Алекс. — Кажи на Елеонор да ти даде парче ябълкова торта. И чаша хвойнова бира — добави засмян Алекс… Ако някой е заслужил днес чашка, това несъмнено си ти.
Нат така се ухили, че устата му стигна от едното до другото ухо.
— Само така, сър! — каза и излезе в дъжда.
— Джеси — чу го тя да я вика. — Джеси!
Джесика си избърса сълзите и хукна слепешката, завладяна единствено от мисълта, че тича към него. Кракът й се заклещи в чепат клон. Опита се припряно да го измъкне.
— Не, Джесика, внимавай — чу го да казва и в следващия миг вече лежеше в прегръдката му. Той я
