— Да се надяваме, че тези мъже ще продължават да идват и да ти предлагат брак, Джесика — каза Моли и си напъха парче небетшекер в устата.
— Това не може да продължи вечно — каза Елеонор. — Джес, време е да решиш.
— Зная за кого бих се омъжила.
Елеонор не се хвана. Бяха се разправяли с часове на тема Черния отмъстител и Елеонор беше на мнение, че Джесика трябва да разсъждава реалистично и да забрави романтиката.
— Отвън чака собственикът на „Моли Д“ — каза Елеонор.
— А кого от нашите малки е готов да води на далечно плаване? — попита Джес, седна до масата и си взе късче небетшекер. — Освен това има брадавица на брадичката.
Елеонор изреди още няколко кандидата. Но Джес намираше кусур на всеки.
Най-сетне и Елеонор седна до масата, зарови лице в шепи.
— Изредих ти ги всичките до един — въздъхна. — Ти отхвърли всички мъже, които познавам.
— Дори Алекс — каза Джес, като се сети колко гневен си тръгна.
— Алекс ли? — вдигна глава Елеонор. — Алекс те е питал дали искаш да се омъжиш за него?
— Мисля, че да. Предложи ми да вземе всички деца в дома си, ех, и мен, разбира се, за добавка.
— А ти какво му отговори, Джесика? — попита Елеонор с много спокоен, не предвещаващ нищо добро глас.
Джес изду устни.
— Не подозирах, че говори сериозно. Боя се, че му се присмях. Утре ще му се извиня. Ще му откажа много мило и…
Елеонор скочи от стола и се наведе над Джес.
— Какво си направила? — изкрещя. — Отказала си на Александър Монтгомъри? Подиграла си го, защото ти е направил предложение за женитба?
— Вече ти обясних, че не взех предложението му на сериозно. Мислех, че е шега, докато не видях лицето му.
Елеонор хвана сестра си за ръката и я накара да стане от стола.
— Наглеждай децата — извика тя на Нат.
Джес се опита да протестира, докато Елеонор я влачеше през шпалира от кандидати, които вече преспиваха пред къщурката, а после я преведе през целия град и я накара да изкачи хълма до дома на Монтгомърови.
Намериха Александър в стаята му да чете книга. Той не стана, когато Елеонор нахълта през вратата, не удостои Джесика дори с поглед.
— Току-що разбрах колко глупаво се е държала сестра ми — каза задъхана Елеонор. — Била е толкова зашеметена от великодушното ти предложение, че си е загубила за малко ума.
Алекс наведе очи към книгата и каза доста равнодушно:
— Елеонор, представа нямам за какво говориш. Просто отървах госпожица Джесика от един натрапчив кандидат. Помня наистина, че говорихме за съпружество, но само най-общо, не конкретно.
— Хайде да си вървим — каза Джес и извърна лице от Алекс. Но Елеонор се облегна отвътре на вратата.
— Александър, зная, че е била груба с теб, но е такава с всички. Уверявам те, ще ти бъде чудесна съпруга. Тя е силна, понякога даже интелигентна. Малко е горда, признавам. Понякога отваря уста, когато е по-добре да я затваря. Но е много енергична и ще се грижи на масата ти винаги да има добро ядене…
— Не съм товарно добиче, Елеонор! Прощавайте, но трябва да вървя.
Алекс се отпусна на облегалката на стола, а Елеонор застана с разперени ръце пред вратата и не позволи на Джес да се измъкне.
— Мога да те уверя, че излиза преди изгрев — слънце с мрежите и не престава да работи, докато не капне от умора…
Алекс остави книгата, сви показалец и палец на триъгълник и се загледа замислено в Джес.
— Мога с не по-малък успех да си купя чифт волове. Ще вършат същата работа, която току-що ми похвали, Елеонор. Но волът няма да ми противоречи. Ако я взема, какво ще получа, освен една добра работничка?
Джес местеше гневен поглед от единия към другия, после се опита да се пребори с Елеонор за дръжката на вратата.
— Тя ще дойде при теб с шест малки работничета, които няма да ти струват абсолютно нищо. Помисли само колко много ще постигнеш с тези енергични малки същества, готови да ти помагат. Би могъл да разшириш предприятията си и…
— Но мога и да банкрутирам в усилията си да ги изхраня. Пък и какви други предимства може да ми предложи тя? Как стои да речем, въпросът със зестрата?
— Зестра ли? — изсумтя Джес. — Ако си въобразяваш, че можеш…
Елеонор я сръга в ребрата.
— Щом се ожениш за нея, ще получиш половината от чудесна падинка, където гъмжи от стриди и какви ли не още вкусни дарове на морето.
— Хм — Алекс се надигна бавно от креслото, приближи се към Джесика и я огледа от глава до пети.
Джес пусна дръжката на вратата и го стрелна гневно.
Той я хвана за брадичката, вдигна лицето й.
— Не бих казал, че е много хубава.
— Тя е най-хубавото момиче в града и ти го знаеш. Някои моряци твърдят даже, че е най-хубавото момиче на света. Поне те не били срещнали по-хубаво и на петте континента.
Алекс пусна брадичката на Джесика и отстъпи крачка назад.
— Просто не зная какво ме беше прихванало, когато я попитах дали би се омъжила за мен. Може да е било от състрадание. Съжалих я, като видях как онзи дебел старец я опипваше цялата, сякаш е кокошка за колене.
И той се залови да издърпва дантелените си маншети.
— Да, разбира се, Александър. Но си я попитал все пак дали е готова да се омъжи за теб, а не искаме нашите съграждани да почнат да свързват уважаваното име Монтгомъри с нарушено обещание за женитба, нали?
— Няма да се омъжа за теб, дори ако…
Елеонор затисна с две ръце устата на Джесика.
Алекс се извърна и потисна въздишка.
— Всички жени са еднакви, мисля аз. Предимство е, то се знае, да вземеш яка жена, а не слугиня, дето идва и си отива, след като е служила колкото там трябва. Човек тъкмо успее да свикне такава жена на едно — друго и тя вече те напуска. Мисля, че и ти скоро ще се омъжиш и ще ни напуснеш, Елеонор. Та какво да правим сега? Да насрочим деня на сватбата? — Той се настани пак в креслото и посегна към книгата. — Добре де, след четири дена трябва да е омъжена. Но можете да се пренесете още довечера тук. Ще настаниш момчетата в стаята на Адам, а за себе си и момичетата ще вземеш стаята на Кит. И им дай нещо да хапнат, Елеонор.
Джес изблъска с две ръце Елеонор встрани.
— Ние, Тагъртови, не приемаме милостиня!
— Но това не е милостиня, миличка. Нали всичко ще си остане в семейството.
Елеонор повлече Джес към вратата.
— Много ти благодаря, Александър. Всевишният ще те възнагради за великодушието ти с място до своята десница.
— Погрижи се и за дрехи за всички, Елеонор. Не желая деца, които живеят под покрива ми, да ходят дрипави.
— Да, Александър, бог да те благослови, Александър — каза Елеонор и побърза да затвори вратата след себе си.
