тежка двайсет фунта треска и удари с нея господин Клаймър по главата.
Той остана секунда замаян, но после я награби с две ръце и се опита да я целуне по устата.
Джес извърна глава и отблъсна лицето му. Той се оказа учудващо силен за годините си.
— Джесика — прошепна той и притисна лице към гърдите й.
— Пусни ме, дърто морско чудовище! — извика тя. Но той не искаше и да чуе.
— Искам да ми станеш съпруга! За да си всякога до мен! Искам да те притежавам завинаги, за вечни времена.
Докато тя се бореше със стария Клаймър, видя Алекс, застанал горе на скалата.
— Помогни ми! — извика. — Отърви ме от тази медуза. Господин Клаймър — каза умоляващо, — забравяте се!
На Александър му трябваше ужасно дълго време, за да слезе на малкия плаж. Джес се бореше с дъртака, който покриваше гърдите й с лигавите си целувки. Вече й се повдигаше.
Алекс се приближаваше към двамата, избягвайки локвите. Подритна внимателно няколко риби с върха на обувката си, а когато стигна до тях, потупа господин Клаймър по гърба.
Отначало старият изобщо не реагира. Наложи се Алекс да го потупа три пъти по рамото, докато Клаймър най-сетне го погледна. Втренчените му, зачервени очи щяха да изскочат от орбитите, когато видя Алекс. Дръпна се и пусна Джес.
— Бих ви препоръчал да се приберете у дома, там ще ви е по-удобно.
— Ами… да… аз само… исках само… — Клаймър се дръпна, обърна се, изкатери скалата, а после двамата го чуха как тича към гората.
— Най-сетне! — каза Джес, оправи си дрехите и погледна рибите, които подскачаха около нея по пясъка. — И ти си ми един спасител, няма що!
— Ще отречеш ли все пак, че аз го натирих?
— Не преди той да ме… Трябваше да го удариш. — Тя се погледна и направи гнуслива физиономия. — Олигавил ме е от глава до пети. — Приклекна и изми голите си гърди. Изобщо не забеляза, че лицето на Александър, който я гледаше, пламна.
Алекс извърна поглед и седна на поваленото дърво.
— Реши ли вече?
— Какво да реша? — попита тя и хвърли няколко риби в чувала. — Искаш да кажеш, за кого да се омъжа? И да и не.
Той махна въображаема прашинка от ръкава си.
— Нека отгатна: искаш да се омъжиш за Черния отмъстител, но той не се е появил отново, за да поиска ръката ти.
Джес изтърва една риба треска, после я вдигна.
— Ти пък какво знаеш!
— Всяка девойка в този град мечтае да се омъжи за Черния отмъстител. Изглежда, уверени са до една, че е свръхчовек. Въобразяват си, че ще се омъжат за прекрасния принц от детска приказка.
— Но той е от плът и кръв, сигурна съм — заяви тя самонадеяно.
— Плът и кръв, които не желаят да се появят. Откъде знаеш дали не е един от многобройните кандидати, които претендират от седмица за ръката ти?
— Щях веднага да го позная, повярвай ми. Алекс, я стъпи на опашката на тази риба и я дръж здраво.
Той стъпи с въздишка върху опашката на рибата.
— Джес, остават ти само четири дена, за да избереш. Време е да вземеш решение.
Тя хвърли и последната риба в чувала, седна на дървото до Алекс.
— Мога ли да ти доверя нещо?
— Разбира се — каза той тихо и я изгледа внимателно.
— Нито един не ми харесва. — Погледна ръцете си. — Не искам да го споделя с Елеонор, но съм много загрижена. Зная, че си отгатнал истинските ми чувства към Черния отмъстител. Той и аз, ние сме… ние сме по-близки, отколкото повечето хора подозират. — Тя вдигна глава. — Не искам да взема друг мъж. Искам да изчакам всичко това да отмине. Тогава Черния отмъстител ще може да се появи открито и ще съм повече от щастлива, ако се ожени аз мен.
— Но, Джес, проблемите ни с Англия няма да се решат за една нощ! Какво ще стане, ако конфликтът продължи с години? Какво, ако Англия прати още войска да залови Черния отмъстител? Какво ще стане, ако той изобщо няма да може да се появи пред тебе без маска?
— Умея да чакам. Някой ден ще дойде при мен с открито лице, а дотогава ще се въоръжа с търпение.
— Но ти не разполагаш с достатъчно време, за да го изчакаш да дойде „един ден“ без маска. Налага се до четири дена да си избрала съпруг.
— Ще изчакам.
Той вдигна с въздишка очи към небето.
— Какво имаш предвид? Да седиш и да бездействаш, докато след четири дена камбаната удари полунощ? Ако дотогава Черния отмъстител не се появи, ще помолиш да ти завържат очите и ще избереш напосоки някой от кандидатите?
— Не ми допада ни един от тях! — каза тя натъртено. — Всички искат от мен само… само същото, което искаше преди малко господин Клаймър. Не мога да се омъжа за някой от тези кандидати и да оставя семейството си в беда. Кой ще храни тогава Елеонор и малките? Тези мъже искат само мен, но не и децата. Искат да си имат свои деца, а не да хранят хорските хлапета.
— Аз ще взема децата при мен — каза тихо Алекс. — В дома ми има достатъчно място за тях.
Тя го погледна, усмихна се и му стисна ръката.
— Много мило от твоя страна, но не мога да приема. Да допуснем, че Черния отмъстител е капитан на кораб. Тогава? Ще отплувам с него, а ти ще трябва да се грижиш сам за децата. Няма да мога дори да давам по нещо за издръжката им.
Той стисна здраво ръката й в своите.
— Искам да се преместиш с децата в моя дом.
Тя го изгледа недоумяващо.
— Черния отмъстител и аз, и децата, всички да живеем при теб? Предложението е наистина великодушно, Алекс, но… — Тя млъкна и го погледна с широко отворени очи. — Не искаш да кажеш, че…
— Да, би могла да се омъжиш за мене, Джес — изрече тържествено. — Ще се грижа за тебе, за сестра ти Елеонор и за децата.
На лицето на Джесика се появи широка усмивка, после тя високо се разсмя.
— Ама и ти! — прихна. — О, Алекс, хубава шега! Аз искам Черния отмъстител за съпруг, а какво ми се предлага в замяна? Безгръбначна медуза на синьо-оранжеви райета. След дъртия Клаймър това е втората ми „радостна“ изненада днес… — Зърна лицето на Александър и млъкна. През живота си не беше виждала толкова силен гняв, изписан на нечие лице.
Той стана от дървото.
— Алекс — измърмори тя, — беше само шега, нали?
Той й обърна гръб и се заизкачва по стръмнината.
— Алекс! — извика тя подире му. Но той не се обърна. Тя затъпка гневно миди и камъни, обърна в бягство дузини заровени в тинята червеи. Уж реши никога вече да не наранява чувствата на Алекс, а пак го стори. Елеонор е права, той е толкова добър към нея и семейството й, толкова много му дължат. Трябваше да му откаже деликатно и поне да не го сравнява с… Не искаше дори да си спомни с какво го сравни. Натъкми кърпата на деколтето, събра мрежите, улова и тръгна към къщи.
Джесика мина през шпалира от кандидати и събра донесената от тях като подарък храна — знаеше, че толкова много неща няма да получи скоро пак. Елеонор вече я причакваше с кавга:
— Господин Клаймър се отби и се оплака горчиво от теб.
— Мисля, че има даже шунка — каза Джес, преравяйки събраните вързопчета.
— А, ето и небетшекер за вас.
