Адмиралът не искаше да подтикне „тази сган“ към кървави сблъсъци, добре разбираше, че тъкмо това ще стане, ако заповяда да обесят двамата арестувани. Искаше само да покаже кой е истинският господар в този град. Заповяда да нашибат един младеж заради безсрамните му забележки. Чули го как мърмори „независимост“ или нещо подобно.
Докато се прибираше една вечер от риболов, Джесика видя, че на пазарния площад някой е вързан за позорния стълб. Едва не се сблъска с Абигейл, която се криеше в сянката и тихо плачеше.
— Какво правиш тук? — попита я Джес. — За малко да не те видя.
Абигейл се разхълца още по-силно.
Джес изпъшка и пусна чувала с миди.
— Какво ти е, Аби? — попита и се постара гласът й да прозвучи съчувствено. — Да не си се скарала с Итън?
Абигейл си избърса носа и посочи с глава позорния стълб.
През последните дни позорният стълб не беше оставал празен, но този път Джес се смая.
Това там да не е майка ти? — попита ужасена.
Аби кимна и се разрида.
За да намери опора, Джес се облегна на едно дърво. Беше й забавно да гледа как госпожа Уентуърт стои до печката и пържи миди, но гордата дама, принудена да стои, окована в железа, на позорния стълб, не беше и за нея весела гледка. — Адмиралът? — попита Джес.
Аби кимна.
— Твърдеше, че не се отнасяла към англичаните с дължимото уважение — обясни Абигейл и почти изкрещя: — Ами той пръсна жарава от пурата си върху едно от брокатените ни кресла и мама му направи забележка.
— Откога стои там? — попита Джесика хълцащата Абигейл.
— От четири часа, но трябва да стои още три, докато се стъмни.
— Сигурно не са й дали глътка вода?
Аби я погледна ужасена.
— О, не. Адмиралът изрично заповяда, ако ожаднее, хората му да й се… в устата. — Джесика каза нещо, от което Абигейл потрепери.
— Боя се, че са способни да го направят — прошепна Аби. — Но той забрани и да й се говори.
— Няма да кажа ни дума — успокои я уверено Джесика, отиде до обществения кладенец, наля паничка вода и я занесе на госпожа Уентуърт. Госпожата изглеждаше ужасно: погледът и беше притъпен и безжизнен, обикновено грижливо фризираната й коса беше потна и висеше на кичури.
Жената вдигна изненадано глава, когато Джес поднесе паничката с вода към устните й.
— Вашата слугиня краде всичко, което не е вързано или заковано — каза тихо Джес. — Чух, че мистър Уентуърт пуска сега кучетата си в големия салон. Абигейл и Итън така се карат, че перушина хвърчи.
Госпожа Уентуърт вдигна глава, доколкото й го позволяваше желязото около врата.
— Ако Абигейл смята, че след като ме посрами пред целия град, може да се върне у дома, по-добре да си го избие от главата. А на Джеймс ще му дам да се разбере, като се прибера. Пък онази безсрамница, слугинята, нея ще я… — Госпожа Уентуърт изведнъж млъкна и на лицето й бавно се появи усмивка. — Много благодаря, Джесика — прошепна. — Не съм заслужила добрината ви, след всичките ми лоши приказки за вас…
— Тихо! — каза Джесика и я погали по косата. — Вие сте най-добрата ми клиентка, госпожо Уентуърт. Да ви докарам ли утре количка стриди?
— Да, а ще придумате ли Елеонор да ми изпече половин дузина от превъзходните си хлебчета със стриди? Искам да кажа, ако Сойер няма нищо против. Трябват ми и… — госпожа Уентуърт млъкна ужасена. — О, Джес, бягайте бързо.
Зад Джесика беше изникнал изневиделица адмиралът на кон. Навярно беше дебнал в странична уличка да залови престъпник. Сега допря върха на кинжала си до гърлото на Джесика, за да не може да му избяга.
— Коя си ти? — извика строго.
— Джесика Тагърт, доскоро капитан на „Мери Катрин“ — отговори тя, но не толкова високо.
Той вдигна с кинжала брадичката й, за да я накара да го гледа в очите.
— О, да! — каза тихо — Момичето, което Черния отмъстител толкова харесва. Сега разбирам защо. — Той дръпна кинжала от гърлото й. — Заповядах никой да не говори с тази жена.
— Тя не каза нито дума — обясни госпожа Уентуърт. И мина съвсем случайно край мен.
Адмиралът местеше поглед от едната към другата и не знаеше дали да повярва.
— Госпожица Джесика ме снабдява с мидите, които толкова обичате, сър — каза умолително госпожа Уентуърт.
Джесика стрелкаше адмирала с гневни погледи.
Той пък я оглеждаше от глава до пети.
— Много сте хубава, за да ходите с такива дрехи. Обличайте се както подобава на жена, или ще се озовете на позорния стълб. Ще направя още по-добре, ако ви предоставя на войниците си. Те ще съумеят да ви навлекат каквото трябва. Довиждане… госпожи.
Обърна врания си кон и се отдалечи.
— Махни се оттук — изхълца госпожа Уентуърт. — Върви си и още веднъж много ти благодаря, Джесика!
Джесика изтича през пазарния площад, покрай Абигейл, зяпнала втренчено подире й, сякаш е полулуда или полусветица. Джес вдигна тичешком мидите и пое към Монтгомърови.
Гостната беше празна. Докато Джесика се отпускаше запъхтяна на един стол, Александър се доклати в стаята.
— Видях те как тичаше нагоре по хълма — каза загрижено. — Случило ли се е нещо?
— Елеонор няма ли я?
— Едно от децата се разболя. Мариана я прати да си ходи.
— Кое от децата?
— От най-малките — сви рамене той. — Защо трябваше да тичаш така лудо?
Тя му разказа набързо случката с госпожа Уентуърт и адмирала.
— Сега трябва да се прибирам. Мидите са за утре.
Алекс успя да я хване за лакътя, преди тя да стигне до вратата.
— Джес, бих предпочел да избягваш срещи с адмирала. Да ти е минавало през ума, че Черния отмъстител не е залепил позив на твоята врата само за да не те излага на опасност?
Тя се обърна към него.
— Твоето малодушие направо ме поболява. Или сме овце, които се оставят безропотно да ги откарат в кланицата? Трябва да се борим.
— Остави това на мъжете — отговори той ядосано. — Не е работа за жени и деца.
— Клетата госпожа Уентуърт стои там, на площада, прикована за позорния стълб само защото е искала да запази тапицировката на меката си мебел, а ти твърдиш, че жените нямали нищо общо с всичко това. Пусни ми ръката. Трябва да се погрижа за семейството си.
— Ако решиш да се противопоставиш на адмирала, много скоро няма да имаш семейство — извика той подире й. — Проклетият Черен отмъстител — добави тихо, а когато Мариана застана на прага, включи и нея в ругатните си, задето се бе омъжила за Питмън и бе допринесла за всичките им нещастия.
— Защо ме гледаш толкова злобно? — попита Мариана. — Да съм сторила нещо лошо?
Той сподави гнева си.
— Можеш да ми помогнеш да изберем няколко рокли за Джесика Тагърт.
Мариана се опита на няколко пъти да каже нещо.
— Значи ли това, че клетата млада жена пак се е насадила на пачи яйца? Ела в стаята на мама. Там ще ми разкажеш всичко, докато приготвим дрехи, които Джесика може да носи.
Минаха часове, преди Александър да реши, че е време да си легне, а когато заслиза по стълбата, баща му го извика. Александър веднага изправи гръб. Беше готов да прости на всеки, неуспял да разгадае маскировките му, само не на баща си. Помисли си с горчивина за студения, почти стоманен тон, с който го
