— А жените?
— Войниците са се заклели до един, че могат веднага да разпознаят циганките.
Джесика застина в прегръдката му.
— Алекс, ако разберат, че Абигейл и госпожа Уентуърт са се преоблекли като циганки…
— Може би трябваше, да помислиш за това, преди да хукнеш към гората и за малко да останеш там. Колкото и да ми се иска да те държа до утре сутринта в обятията си, предпочитам сега да поспиш.
— Къде ще ходиш?
— Да видя дали мога да помогна на хората с нещо.
Джесика слезе от скута му.
— Алекс, трябва да си почиваш. Здравето ти…
Той не я изслуша, а се наведе така, че връхчето на носа му докосна нейното и процеди през зъби:
— Значи сега се тревожиш за здравето ми? Скланяш баща ми да съзаклятничи срещу мен, караш ме да изтърпя мъките на ада, докато седя цялата нощ тук и те чакам, после се прибираш с отворена кървяща рана и почваш да ме баламосваш, че друг можел да застраши здравето ми. Английската армия е едно нищо в сравнение с мъките, които ми причиняваш ти, Джесика Тагърт.
— Монтгомъри — каза тя тихо. — Ти се ожени за мен, ако случайно си го забравил.
Алекс се дръпна.
— Можах да се оженя за теб, но не и да те променя. А сега чуй ме добре: искам да си легнеш и да заспиш. Ще кажа на всички вкъщи, че си болна и Елеонор ще се грижи за теб.
— Само още миг, Алекс. Адмиралът няма ли да поиска да говори и с мен? Зная, той вярва, че мъж е освободил новобранците. Но може да му хрумне, че аз съм била танцьорката.
Алекс впери гладен поглед в деколтето на нощницата й.
— Има неща, които една жена не може да скрие. Тъй че теб няма да разпитва. — И с тези думи излезе от стаята.
Джес наведе очи и установи, че в сравнение с Абигейл тя е женско същество с плоски гърди. Намръщи се и се изпъна в леглото на Александър. Той пък каква роля играе сега и какво ли мнение има за тялото й? Но нали в това отношение е, тъй или иначе, неспособен на каквото и да било.
18
— Джеси!
Джесика се опитваше да не чува виковете, кънтящи наоколо. Сигурна, че са плод на фантазията й. Сигурна, че все още никой на този свят не желае дума да й продума след нападението преди два дена. Алекс е бесен и я поглежда само с присвити вежди. Елеонор непрекъснато й чете конско, а Натаниел се качва в скута й, моли я никога повече да не излага живота си на такива опасности. Джес нямаше представа откъде знае Нат за авантюрата й, но той знаеше.
Елеонор я натовари с грижи за децата, та дано се позамисли какво е причинила на семейството.
Елеонор настояваше още Джес да стои по-далеч от съгражданите си, за да не изпита неприязънта на уорбрукчани. Адмиралът си изкара гнева върху собствениците на кораби. Вече заповяда да конфискуват два от най-тежко натоварените.
Днес Джесика се измъкна за малко от къщи, за да намине при госпожа Уентуърт. Адмиралът бе забранил да разпитват Абигейл. Госпожа Уентуърт й довери, че Аби успяла да го убеди, че се радва на раздялата с Итън, защото била принудена да се омъжи за него, а тя предпочитала всъщност по-зрели мъже.
— Дъртият морж вярва на всяка нейна дума и докато Итън се крие в гората, няма да се усъмни в приказките й.
— Поне дотогава ще е сигурна за кожата си. А как е господин Уентуърт?
Госпожа Уентуърт пребледня.
— Мисля, че в това отношение не съм по-добре от теб. О, не! Виж, Алекс идва насам.
Двете жени побързаха да се разделят.
Джесика отиде и до пещерата в Ковашкото заливче. Предпочиташе да тича, вместо да върви, но раната й пречеше. Елеонор реши, че няколко часа на чист въздух ще й се отразят добре. Да си проветри и мозъка, та да не измисли пак някоя щуротия.
— Джеси.
Обърна се обърна рязко и видя Черния отмъстител, застанал в сянка над стръмния бряг.
Тя насочи към него, като да беше оръжие, лопатката за миди.
— Да не си посмял да се приближиш към мен. Ти си виновен за всичко. Ако не се беше появил в Уорбрук, всичко това нямаше да се случи.
— Така ли? — учуди се Черния отмъстител и се облегна на скалата. — Мислиш, значи, че тогава Джон Питмън нямаше да си присвои всичко в този град, притежаващо някаква стойност?
— Здрасти! Така е, само че ти замести Питмън с адмирал Уестморланд. Все едно дяволът просто да е издухал някакво непослушно момче и да е заел мястото му.
— Джеси, наистина ли вярваш, че само аз съм виновен за всичко? Да не се беше намесила, англичаните още преди седмици да са ме обесили. В освобождаването на Итън изобщо не съм участвал. Нямах намерение да спасявам трите момчета от участта им.
— Нещо подобно ми заяви и Алекс — отвърна Джесика с нескрита горчивина в гласа. — Твърди, че ти не би се опитал да го предотвратиш.
— От което следва, че съм пъзльо, нали? — попита Черния отмъстител, присвил красивите си устни.
Тя се обърна отново към брега, затърси с поглед отдушниците на мидите.
— Никога не съм те смятала за страхливец, но трябваше да освободим Итън и другите двама новобранци от ръцете на англичаните.
— Така ли? Защото Абигейл просто не може се лиши за няколко месеца от толкова деен в правенето на деца съпруг? На Итън няколко месеца във флота нямаше да му се отразят зле.
— Трябваше да покажем на адмирала, че не може да прави с нас каквото му скимне. Ние не сме мълчаливо покорни деца на англичаните. Ние сме…
— Ти май си си изгубила ума. Сега адмиралът е бесен и само се чуди как да накаже Уорбрук.
— Ума ли? Ти пък какво разбираш от ум? Алекс каза…
— По дяволите тоя твой мъж. — Черния отмъстител пристъпи към нея, привлече я в прегръдката си и я целува, докато тя усети как тялото й омеква. — Той събужда ли такива чувства у теб? Кара ли те да викаш от страст?
— Моля те, остави ме на мира — извърна глава Джесика. — Умолявам те, престани да ме измъчваш.
— Не те измъчвам повече, отколкото ти мен — отвърна той рязко. — Преследваш ме даже в съня ми. Не минава секунда да не мисля за теб. Ти…
Тя го отблъсна решително.
— Но ти допусна да се омъжа за друг — изсумтя Джес.
— Не за истински мъж, само за един…
— Няма да закачаш Александър, разбра ли?
Очите на Черния отмъстител така засвяткаха зад маската, че издадоха учудването му.
— Накара ме да те върна вкъщи, при него. Виждам, че ще те загубя заради една пъстроцветна дъга — една шарения — нищо повече.
— Александър е много повече, отколкото си мислиш. Той прие в дома си и мен, и моите братчета и сестричета. Не губи търпение с тях, чете им, пее им, превързва раните им, а също и моите. Побеснява, когато се излагам на опасност и рискувам да загина. Той…
— Той спи ли с теб?
— Ох, божичко, не — отвърна тя бързо, както винаги, без да се замисля. — Искам да кажа, че Алекс ми е приятел.
Черния отмъстител взе ръцете й в своите, погали с връхчетата на пръстите си кожата й.
— Като те слушам, почва да ми се струва, че с удоволствие би спала с него.
— Чуй, пусни ме да си вървя — замоли го тя — боеше се, че още малко и няма да му устои. — Аз съм
