— Просто наглеждам как вървят нещата. Държеше я в прегръдките си и Ейми не можеше да не си признае, че това й е приятно.
— Как намерихте билети? — промърмори тя, след като главата й докосна рамото му и остана там.
— Дълга история — промърмори той, опрял буза в главата й, но не даде повече обяснения.
След това танцуваха на няколко поредни стари песни. На бала „Белрингърс“ никога не се свиреше рокендрол, който да разделя партньорите. Когато най-сетне се върнаха на масата, там намериха бележка от Дейвид, в която се казваше, че е тръгнал да изпраща госпожица Паркър и моли Джейсън да придружи Ейми до дома й. Текстът звучеше напрегнато и Ейми се почувства виновна, задето е пренебрегнала кавалера си, но Джейсън я хвана за ръката и каза:
— Искате ли да си вървим у дома?
Начинът, по който каза „у дома“, едва не я накара да се разплаче.
А сега седеше на канапето, гледаше лампичките на елхата и се чудеше кой от двамата се е направил на Дядо Коледа и е оставил тези бели пакети.
В стаята беше хладно. Ейми подви крака под себе си и стисна здраво все още топлата чаша. Имаше в дома си гей и се беше любила с него, а тази сутрин бе първата Коледа на сина й. Тя се изправи, пое си дълбоко дъх, протегна се и си помисли, че може просто да се върне в леглото, да събуди Джейсън и… е…
Ейми се усмихна и тръгна към спалнята, но спря, когато видя дебел кафяв плик до входната врата. На нея имаше старомоден процеп за пощата и някой беше напъхал плика през него. „Сигурно тогава съм чула тупването“, помисли си Ейми и се почуди кой ли би могъл да пусне плик в процепа на чужда врата в два сутринта на Коледа.
Тя го вдигна лениво, прозина се и понечи да го сложи на масичката със счупения крак до вратата, но любопитството й надделя.
— Сигурно е някой прекомерно агресивен рекламен агент — промърмори, докато го отваряше.
Отначало, когато извади листовете, не разбра за какво точно става дума. Приличаха на фотокопия от вестникарски статии. „Предприемач сключва нова сделка“ и „Уайлдинг купува всичко!“ бяха част от заглавията.
— Уайлдинг ли? — рече гласно тя и се сети първо за Дейвид. Но какво можеше да е направил, за да предизвика такъв интерес? Нима бе спасил толкова много животи? Едва на четвъртата страница зърна името Джейсън.
Тя отнесе пакета в кухнята и сложи отново чайника на печката, за да си направи още чай, докато чете. Не след дълго водата извря цялата, но Ейми само изключи котлона и продължи да чете.
Приключи чак в четири сутринта и някак не се изненада, когато вдигна поглед и видя Джейсън, застанал на вратата само по панталоните на смокинга си.
— Хайде, върни се в леглото — каза прелъстително той, но Ейми не се помръдна. — Какво има? — попита Джейсън, но без особена тревога в гласа.
— Ти си много богат, нали? — попита тихо тя.
Джейсън вече вървеше към чайника, но се спря да погледне разпилените по масата статии. Всичките бяха факсове, следователно някой се беше обадил да му изпратят тази информация в Абърнати.
— Да — каза той, напълни чайника с вода и пак го сложи на котлона. Когато отново се обърна към Ейми, видя на лицето й странно изражение. — Виж, Ейми, за снощи…
Но тя го прекъсна:
— Станалото снощи няма значение. Сексът не е съществен, но лъжите, довели до секс, са много важни.
— Не съм искал да те лъжа — рече тихо той. — Всичко започна съвсем невинно, но…
— Продължавай — каза тя. — Бих искала да чуя обясненията ти. Беше ми казано, че си гей и това се оказа лъжа, но аз ти простих. Разбира се, признавам, че ти простих заради собствения си интерес. Беше ми казано и че отчаяно се нуждаеш от дом за Коледа, а очевидно това също е било лъжа. Според това, което току-що прочетох, то е било голяма лъжа. И излиза, че ходиш с разни неземни красавици.
— Ейми… — Джейсън протегна ръка да я докосне, но тя вдигна длани, за да му покаже, че не бива да я доближава.
Джейсън изключи котлона и седна срещу нея.
— Добре, излъгах. Но не те излъгах, когато ти казах, че те обичам. — И си пое дълбоко дъх.
— Предполагам, че сега трябва да падна в прегръдките ти и да заживеем щастливо до края на живота си.
— Такъв край имах предвид — каза той с крива усмивка.
Ейми обаче не се усмихна.
— Коя е госпожица Паркър?
— Секретарката ми.
— О, разбирам. И предполагам, че тя е уредила детското обзавеждане за двеста и петдесет долара.
— Да — отвърна Джейсън, като я гледаше втренчено.
Но Ейми продължи да гледа статиите.
— А томболата за роклята? И тя ли беше уредена от вас двамата?
— Да.
— Боже, колко зает си бил през цялото време! Дядо Коледа би трябвало да работи като теб.
— Виж, Ейми, всичко започна с това, че исках да помогна на брат си и…
Тя вдигна рязко глава.
— Брат ти? Дейвид? А, да, разбира се! Колко глупаво от моя страна. Хубавичко ли се посмяхте на бедната вдовица и нейното сираче?
— Не, Ейми, повярвай ми, нямаше нищо такова! Мисля, че трябва да ме изслушаш.
Тя се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.
— Е, започвай тогава.
Джейсън беше натрупал толкова пари само защото никога не се интересуваше от изхода на сделката. Ако спечелеше — добре, но и да загубеше, какво от това? Единствено играта имаше значение. Изходът от тази „среща“ обаче го интересуваше прекалено много.
— Брат ми Дейвид смяташе, че е влюбен в теб. Казвам „смяташе“, защото снощи му обясних как стоят нещата. Както и да е, той казваше, че Макс е такъв тиранин, че…
— Макс? Тиранин?
— Е, искам да кажа, че не знаех колко е голям Макс, докато не приех баса на Дейвид, така че…
— Баса ли? Обзалагали сте се за мен? — попита тя и гласът й започна да се повишава. — Искаш да кажеш, както се залага цяла плантация на една карта?
— Не, ни най-малко — каза той, но без да я погледне в очите. — Моля те, Ейми, позволи ми да ти обясня!
Тя махна с ръка и се облегна назад.
— Дейвид искаше да гледам Макс, за да може да прекара известно време с теб. Предизвика ме да се обзаложим, че няма да се справя с тази работа. А ти е казал, че съм гей, за да ми позволиш да остана тук. Това е всичко.
— Разбирам. И откъде се появиха детското обзавеждане и роклята в този фарс?
— Ти имаше нужда от тях, така че… ъъъ… уредих това… — Но млъкна, когато видя очите й.
— Разбирам — повтори тя с каменно лице и студен поглед.
— Не, Ейми, не мисля, че разбираш! Влюбих се в теб.
— Разбира се. Тук разправят, че си давал много пари за благотворителност. Колко ли ти е било приятно да правиш дарения направо на бедните!
— Не беше така! Е, може и така да е било в началото, но после положението се промени. Обикнах и теб, и Макс.
— И какво възнамеряваш да правиш с нас сега?
Джейсън я погледна объркано.
— Искам да се оженя за теб.
