— Разбира се! Къде ми е бил умът? Случайно не си ли ми купил някой страхотен пръстен с огромен диамант?
Когато чу тона й, Джейсън понечи да излъже, но размисли.
— Да — рече простичко той. — Огромен диамант.
— Това вече звучи логично. Пасва в картинката. Предполагам, че вече си планирал и бъдещето ни, нали?
Джейсън не отговори, а само я погледна над масата, покрита с копия от статии, писани за него. Полагаше неимоверни усилия да се сети кой би могъл да й ги изпрати, но имаше едно подозрение. На бала беше видял сестрата на една жена, с която някога имаше връзка. След като излизаха заедно няколко седмици, се разделиха приятелски, но няколко месеца по-късно тя поиска да започнат всичко отначало. Когато Джейсън й отказа по възможно най-тактичния начин, тя изпадна в ярост и се закле, че ще му го върне. Дали сестра й, която бе зърнал да го гледа студено от другия край на залата, не бе наредила да й изпратят тези копия по факса и не се беше погрижила Ейми да ги получи?
Когато видя, че няма да получи отговор, Ейми продължи:
— Нека се досетя. Смяташ да купиш за мен и Макс някоя огромна къща близо до Ню Йорк и да ни посещаваш през почивните дни. Може би ще идваш с хеликоптер, а? И ще ни откриеш сметки къде ли не, за да мога да си купувам „Диор“, когато ми скимне. А Макс ще има най-хубавите дрешки и играчки. Само най- доброто за твоето семейство, нали така?
Джейсън за нищо на света не можеше да види нещо лошо в живота, който тя описваше. Ейми започна бавно да се усмихва.
— Звучи добре — каза накрая тя. — Какво ще кажеш да направя по един чай, за да го отпразнуваме?
— Да, моля те. Добре би било.
Ейми стана бавно от масата, обърна се с гръб към него, напълни чайника и отвори няколко тенекиени кутии подред, докато търсеше пакетчетата чай.
Но Джейсън изпитваше такова облекчение, че не обърна внимание на това.
— Какво ще кажеш за лятна вила във Върмонт? — попита той. — Ще си вземем някоя къща е каменни стени и цели акри с… с овощни дръвчета.
— Звучи страхотно — каза безизразно Ейми.
Но знаеше, че не я слуша. Беше потънал в мечтата си за щастлив, идиличен живот, в който щеше да има любяща съпруга и дете, при които да се връща. Когато намереше време за това, разбира се.
— Заповядай — каза усмихнато тя.
Джейсън се опита да я целуне по ръката, но Ейми се отдръпна и седна срещу него.
— Гледал ли си филма „Хубава жена“?
— Май не — усмихна й се невинно той.
— В него един бизнесмен, милиардер, се влюбва в една проститутка.
— Ейми, да не би да намекваш, че те смятам за…
— Не, остави ме да довърша, филмът имаше голям успех и всички мои познати страшно го харесаха, но…
— Но ти не.
— Не, хареса ми, но ме измъчваше мисълта какво ще стане по-късно. Какво би се случило, когато пет години по-късно се скарат и той й каже в лицето каква е била? А неговото образование, сравнено с нейното? Неговите пари срещу нейната бедност?
— Продължавай — рече предпазливо Джейсън. — Какво искаш да кажеш с това?
— Пий си чая, преди да е изстинал. Ние с теб сме като двойката в онзи филм. Ти си постигнал всичко, доказал си всичко пред себе си.
— Това едва ли е…
— Не, вярно е! Успял си да го направиш.
— Ейми, ти си красива жена и…
— И няма нужда да доказвам нищо, така ли?
— Не съм искал да кажа такова нещо.
— Виж — рече Ейми и се наведе към него. — Ако напусна тази къща, за да тръгна с теб, ти ще ме погълнеш, както героят на Ричард Гиър погълна младата жена, чиято роля се изпълняваше от Джулия Робъртс.
— Какво? — попита Джейсън и потърка очите си с юмруци. Сега, когато кризата беше отминала, му се спеше ужасно. Защо жените винаги искаха да обсъждат нещата посред нощ? — Може ли да поговорим за това сутринта?
Но Ейми като че ли не го чуваше.
— Защо мислиш, че отказвам да приема милостиня? — попита тя. — Всички ме знаят като вдовицата на пияницата, но имах нужда да докажа, че струвам нещо повече. Не искам да познават Макс като детето на пияницата. — Тя се наведе към него. — И със сигурност не искам да го познават като детето на милиардера.
— Аз не съм милиардер.
Джейсън едва успяваше да си държи очите отворени. Часовникът над печката показваше пет сутринта.
— Ейми, съкровище! — каза той. — Хайде да го обсъдим сутринта.
След това стана, улови я за ръката и я отведе в спалнята. Там свали халата й, отметна завивките и когато Ейми легна, той се сгуши до нея и я прегърна.
— Утре ще си говорим колкото искаш, обещавам ти. Ще ти обясня всичко и можем да обсъдим който филм ти хрумне. Но точно сега… — Той замълча, за да се прозине широко. — Сега… те обичам… — И заспа.
Ейми си пое дълбоко дъх.
— И аз те обичам — прошепна тя. — Поне така си мисля, но сега имам дълг, който е по-важен от любовта ми към един мъж. Аз съм майка на Макс и трябва да мисля първо за него.
Но не получи никакъв отговор от Джейсън, Когато видя, че е заспал. Ейми отметна рязко завивките, стана и го погледна сърдито.
— Не е достатъчно само да имаш личен самолет, за да бъдеш баща — каза тихо тя, обърна се, отиде до гардероба и извади една стара чанта от дебел вълнен плат. След това, без да осъзнава какво прави, започна да хвърля разни дрехи в нея. — За да бъдеш баща, Джейсън Уайлдинг, трябва не само да носиш пари вкъщи, но и да бъдеш учител — каза тя под нос. — И на какво би го научил ти? Да купува всичко, което иска? Да завладява с лъжи сърцата на жените? Ще го научиш ли, че може да върши всякакви непочтени, потайни, нечестни неща, когато желае една жена, и че след това трябва само да каже „обичам те“, за да изтрие с тези две думички всичките си лъжи? — Тя се наведе съвсем близо до лицето му. — Джейсън Уайлдинг, не ми харесваш. Не ми харесва начинът, по който използваш парите си, за да мамиш хората, да плетеш заговори зад гърба им. Ти се отнесе с мен, Макс и всъщност с целия този град с презрение.
Джейсън само се обърна на другата страна и продължи да спи.
Ейми се отдръпна назад, погледна го и неочаквано разбра какво трябва да направи.
— Ние с Макс не се продаваме! Освен срещу добри дела — каза тя и почти се усмихна. — Сега си отивам, но те моля да не ме търсиш, защото дори и да ме намериш, пак няма да можеш да ме купиш.
После се обърна и тръгна към стаята на сина си.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Една година по-късно
— Господин Евънс иска да ви види, господине — каза госпожа Хъкнол зад гърба на Джейсън.
Той не си направи труда да се обърне, но кимна, като продължи да гледа през прозорците, които заемаха цялата стена от пода до тавана. Манхатън лежеше на тридесет етажа по-надолу и хората и колите приличаха на играчки. Не знаеше защо още наема частни детективи. Година преди това целият му живот се въртеше около докладите на първия. Изискваше ги всеки ден и приемаше обажданията, където и да се
