— Работа ли? О, да! Шефът ми се занимава с много неща. „Бебешки рай“ беше само едно от тях. — И погледна мъжете, които отново започнаха да се препират.
— Разбирам — рече още по-високо Ейми. — И къде ще работите? В Абърнати или някъде другаде?
— В Ню Йорк — каза й жената през рамо, като попиваше всяка дума на мъжете.
— Аха, значи сега просто обикаляте простолюдието! Така си и помислих. От пръв поглед си личи, че живеете в голям град. Виждали ли сте някога трактор, госпожице Паркър?
Жената се обърна към Ейми и този път насочи цялото си внимание към нея.
— Госпожо Томпкинс, израснала съм в една ферма в Айова. На дванадесет години вече карах комбайн, защото бях достатъчно висока, за да стигам педалите. Когато станах на шестнадесет, готвех за двадесет и трима изгладнели като вълци работници. Е, кажете ми, госпожо Томпкинс, вие на колко крави сте акуширали?
Ейми се усмихна криво и се извини, че отива в тоалетната. Опитът й да се държи ехидно бе приключил безславно.
— По-добре да правя това, което умея най-добре — каза си тя и пожела с цялата си душа да разбере какво е то.
В тоалетната й се случи нещо много странно. Една жена с дълга тъмна коса, изкусно прибрана на кок, с прилепнала по тялото червена копринена рокля, си слагаше червило със същия цвят. Когато видя Ейми, тя едва не подскочи и Ейми за момент си помисли, че може да я познава отнякъде. „Заради роклята е — каза си тя. — В Кентъки не се срещат често рокли на «Диор»“. Само че когато излезе от тоалетната, видя, че жената още я чака, без изобщо да се преструва, че прави нещо друго. Ейми изведнъж почувства нелогично желание да избяга. Вече беше сложила ръка на бравата, когато жената се обади:
— Значи вие сте с Джейсън Уайлдинг.
Ейми си пое дълбоко дъх и изправи гръб, преди да се обърне към нея.
— Не точно. Аз съм с доктор Дейвид, братовчед му. Госпожица Паркър…
Беше абсолютно убедена, че госпожица Паркър е в състояние да се справи с всичко, което й поднесе тази жена.
— О, така ли? Но на мен ми се стори различно — рече жената. — Доколкото чух, Дейвид и Джейсън се караха за вас.
— И какво казаха? — попита Ейми, преди да успее да се спре.
— Те и двамата ли са влюбени във вас? — попита на свой ред жената и я огледа от глава до пети.
Изведнъж Ейми се отпусна, усмихна се и реши да си измие ръцете от тази работа.
— О, да! — рече тя. — Искат да се дуелират за мен. С пистолети на разсъмване. Или може би с шпаги.
Жената отново се обърна към огледалото.
— По-скоро със скалпели и клетъчни телефони.
Ейми се засмя и си помисли, че жената не е толкова опасна, колкото й се бе сторило отначало.
— Какво ще кажете за факсове срещу цветни ксерокси?
— Или вашият Интернет-доставчик срещу моя? — каза жената и се усмихна на Ейми в огледалото. След това направи пауза. — Роклята ви е страхотна. Оттук ли я купихте?
— Боже мой, не! Спечелих я на томбола. Това е „Диор“, от един магазин в Ню Йорк.
— Аха, разбирам. Томбола.
Ейми отново изпита желание да си тръгне, но незнайно защо — не успя.
— Познавате ли господин Уайлдинг? — попита колебливо тя.
— Доктор Дейвид?
Ейми имаше чувството, че жената се занася с нея.
— Джейсън.
— А, този господин Уайлдинг! Срещала съм го. А вие откъде го познавате?
— Той живее с мен — отговори невинно Ейми и се усмихна, когато видя слисаното изражение на жената.
Но непознатата скоро се окопити.
— Живеете с него? Без да сте женени?
Ейми се засмя:
— Май не го познавате много добре.
Много й се искаше да й каже, че Джейсън е гей, но пък, от друга страна, защо да не оставеше впечатлението, че е завъртяла главата на такъв красавец? Жената обаче не отговори на въпроса й, а на свой ред попита:
— Мисля, че би трябвало да попитам вие доколко го познавате. И какво изобщо прави той в това западнало място?
Снобският въпрос накара Ейми да свие устни.
— Джейсън Уайлдинг е тук, защото тук му харесва, защото в този град се чувства щастлив.
Жената прибра червилото си и погледна развеселено Ейми.
— Не знам какво става, но Джейсън Уайлдинг не би отишъл на някое евтино събитие в град Никъде, Кентъки, само защото там се чувства щастлив. Джейсън Уайлдинг прави само неща, които могат да му донесат още пари. Той е единственият човек на тази планета, който действително има златно сърце.
— Не знам за какво говорите — каза объркано Ейми. — Джейсън, господин Уайлдинг, живее у дома, при мен и сина ми, защото за момента няма къде да живее и с кого да прекара Коледа.
Жената се разсмя.
— И сестра ми беше някога във вашето положение. Тя също изпитваше съжаление към Джейсън Уайлдинг и го прие, а той й се отплати, като… О, виждам, че няма да повярвате на нито една моя дума, така че може би ще е най-добре да ви изпратя нещо.
— Не, благодаря! — рече Ейми и вирна нос. Само че жената не я чу, защото беше извадила мъничък клетъчен телефон от вечерната си чантичка и вече набираше някакъв номер.
Без да дочака да чуе разговора, Ейми се втурна обратно към компанията си с намерението да разкаже или на Джейсън, или на Дейвид за жената. Когато обаче стигна до масата, там нямаше никой.
— Какво изобщо съм си въобразявала? — каза гласно тя. — Че всички ще се притеснят защо съм се забавила толкова?
— Аз обаче се притесних, а дори не ви познавам — каза един хубав мъж, застанал на сантиметри от нея. — Каква хубава… огърлица — каза той, но не гледаше към перлите, а към деколтето й. — Истински ли са?
— Като майчина кърма — отвърна Ейми, усмихна се и той прихна да се смее.
— Искате ли да танцуваме? Или кавалерът ви би умрял без вашата компания?
— Да, кавалерът й би умрял — прозвуча над главата й гласът на Джейсън и за нейно най-голямо удоволствие, тя премести поглед от едното хубаво и намръщено лице към другото.
— Щом преброя до три, извадете си клетъчните телефони и набирайте! — рече тя.
Мъжът я погледна озадачено, но Джейсън я стисна здраво за лакътя и я извлече от дансинга.
— Къде бяхте, за бога? Макс добре ли е?
— Аз би трябвало да ви попитам, след като ви оставих да го гледате.
— Милдред е с него — каза ядосано Джейсън. — Кой беше този и какво ви говореше?
— Че имам хубави перли — каза тя и погледна деколтето си.
— Пили ли сте?
— Не, но имах две поредни срещи с женски пирани, така че може би трябва да пийна нещо. Все пак успях да остана невредима и след двете атаки.
— Ейми… — каза предупредително Джейсън. — Какво става?
— Освен дето по всичко личи, че кавалерът ми ме е изоставил? И че моят гей-бавачка е прехвърлил детето ми на някой друг, за да дойде на бала с красавица, която би засенчила и лалетата? А пък жената от тоалетната…
— Лалета ли? Защо пък лалета?
— Понеже ги харесвам — въздъхна Ейми. Защо никога не успяваше да следи основната й мисъл? — По каква причина сте тук?
