Никога досега не му се беше случвало да се обяснява в любов. Повечето жени, с които беше ходил в Ню Йорк, в подобна ситуация щяха да извадят калкулатор, за да пресметнат какъв дял ще получат от неговото богатство. Но когато Ейми не каза нищо, той се обърна и я погледна. Овалното й лице беше пребледняло, а очите й гледаха право напред.
— И за какво още си ме излъгал? — попита едва чуто тя.
— Нищо, което да е от значение — отговори бързо Джейсън и притаи дъх.
Ако сега, докато още не знаеше за богатството му, кажеше, че го обича, щеше да е ясно, че е влюбена в самия него. Изведнъж осъзна, че в този момент целият му живот може да се промени и реши да действа.
— Обичам те, Ейми. Обичам и теб, и Макс. Искам да се омъжиш за мен. Затова Дейвид беше толкова ядосан. Той те искаше за себе си, затова ме накара да стоя у вас, но Макс… Макс от самото начало беше истинско щастие за мен. Той ме хареса, а знаещ как го обожавам и искам…
— О, млъкни и ме целуни! — рече Ейми.
Джейсън се обърна и я видя, че се усмихва с едното ъгълче на устата си. Имаше чувството, че камък е паднал от сърцето му.
Той вдигна бързо Ейми на ръце и я отнесе в спалнята. Не беше нужно да му казва, че иска да бъде там, откъдето ще може да чува сина си. „Нашият син — помисли си Джейсън. — Моята жена, моят син, моето семейство.“
— Обичам те, Ейми — рече той и потърка носа си в ухото й. — До теб се чувствам прекрасно. И ми е страшно приятно, че се нуждаеш от мен.
Нещо в думите му разтревожи Ейми, но в момента не бе в състояние да мисли трезво и не можа да определи кое точно я е притеснило. Джейсън я целуваше по шията и се придвижваше бавно надолу по раменете й.
Колко отдавна не я бе докосвал мъж! По-скоро щеше да умре, отколкото да каже нещо, с което да оскверни паметта на покойния си съпруг, но Били бе пиян почти всяка нощ. А Джейсън бе трезвен и чист и — о, толкова хубав! Дългите му пръсти се плъзгаха по тялото й като в сън. Свали бавно халата й, а след това старата нощница, като не спираше да я целува. Топлите му ръце се плъзнаха между гърдите й. Колко отдавна не се бе чувствала като жена, освен като майка!
— Хубаво! — въздъхна тя, затвори очи и се предаде на усещанията. Ръцете му се плъзнаха между бедрата й, като ласкаво я галеха по пътя си. — Това ми харесва — каза сънливо тя. — Има ли си име?
— Любовна игра — отвърна Джейсън и й се усмихна. — Харесва ли ти?
— О, да. Може ли още малко от същото, моля?
— Ще ти дам всичкото, което имам — каза той и започна да я целува по гърдите.
Когато проникна в нея, Ейми си пое рязко дъх, защото за пръв път й се случваше да е готова за това.
— Господи, колко е хубаво! — каза тя и нещо в гласа й накара Джейсън да се засмее, докато се обръщаше по гръб и я притегляше върху себе си.
— Сега ти свърши останалото.
Очевидно за нея това бе нещо ново. Джейсън изпита приятно чувство, когато видя изражението й.
— Девствена майка — промърмори той, сложи ръце на хълбоците й и започна да я насочва.
— Не спирай! — простена Ейми, докато се движеше. Не след дълго стигна до върха и се строполи безжизнено върху него. — Да! — успя да каже само, преди да се сгуши в обятията му. Сигурно и Макс се чувстваше така добре, когато го гушнеше. Джейсън придърпа завивката и двамата заспаха прегърнати.
Ейми се събуди от някакво шумно тупване и седна рязко в леглото, уплашена, че Макс може да е паднал. Когато обаче погледна в стаята му, видя, че синът й спи спокойно в новото си креватче. Беше се свил на кълбо, вирнал добре подплатеното си задниче във въздуха, а главичката му беше обърната към нея. От устата му върху възглавницата беше потекла слюнка.
Тя влезе в стаята, отиде до сина си, попи внимателно слюнката, подпъхна завивката около него и се върна в спалнята да си облече нощницата. Беше метната върху единия край на леглото и Ейми я навлече тихо, като внимаваше да не събуди Джейсън. Но нямаше защо да се притеснява: и двамата й мъже спяха непробудно.
Ейми се усмихна, наведе се и целуна Джейсън по челото. После си облече стария халат и тръгна към дневната. Когато застана на вратата, се стъписа, тъй като коледните лампички светеха, а до елхата имаше куп подаръци, висок колкото канапето.
— Дядо Коледа — прочете тя на всеки от етикетите по белите пакети. — Дейвид — прошепна и почувства лека вина, задето се беше отнесла така с него на бала.
След това се върна в кухнята, за да си направи чай. Не й се спеше и това бе единственото удобно време, в което можеше да помисли. Докато чакаше водата да заври, тя извади една чаша и пакетче чай и се замисли за изминалата вечер. Беше сигурна, че всяка друга жена на света щеше да присъства с удоволствие на този бал, но Ейми се чувстваше отегчена. Разбира се, беше хубаво и всички изглеждаха великолепно, но постоянно я теглеше към дома, при Джейсън и Макс. Точно така, беше отишла на бала с рокля на „Диор“ и перли — фалшиви, но кой можеше да разбере, — а всичко, което й се искаше, бе да се прибере у дома, да облече стария си халат и да седне със сина си и своя наемател гей.
Всички на бала се познаваха и естествено познаваха доктор Дейвид, така че Ейми имаше достатъчно време да седи на масата с чаша безалкохолно, да размишлява… и да си спомня. През целия си живот не се бе чувствала така щастлива и сигурна, както през последните няколко дни. Всяка минута бе приключение. Откакто Дейвид бе влязъл в дома й със своя братовчед гей, животът й се беше обърнал наопаки. Господин Уайлдинг — или Джейсън, както вече го наричаше в себе си — сякаш притежаваше магическа пръчица, която можеше да оправя всичко. Изобщо нямаше да се изненада, ако някоя сутрин се събудеше и видеше, че покривът на къщата й е поправен.
„А тази нощ — помисли си тя и въздъхна, — тази нощ ми каза, че ме обича; каза ми, че не е гей; каза…“ Е, не можеше да си спомни всичко, което бе чула или почувствала тази нощ. Знаеше само, че този бал е променил живота й.
Когато водата в чайника завря, тя заля пакетчето чай с гореща вода, прибави солидно количество мляко, отиде в дневната, седна и се загледа в елхата. Сега вече можеше спокойно да се усмихне, докато си спомняше как се е почувствала, когато е видяла Джейсън да влиза в залата с червенокосата красавица. Ако някой в този момент й бе подал пушка, Ейми щеше да простреля дупка в тънката й талия, която ясно показваше, че никога не е имала бебе. „А щеше да е още по-добре, ако имах топ — помисли си тя, — за да мога да помета и двамата едновременно.“
Когато Джейсън и онази жена седнаха на масата при тях, тя ни най-малко не се учуди. Изненада я обаче внезапната враждебност на иначе вежливия Дейвид. Двамата мъже веднага си промърмориха нещо, което Ейми не успя да чуе.
Тя си пое дълбоко дъх, наведе се към високата, божествено красива госпожица Паркър и каза:
— Какво ще стане сега с „Бебешки рай“?
Жената се наведе по-близо към Джейсън, вероятно за да чуе какво си говорят двамата. Може би точно защото не можеше да подслушва, Ейми бе решила да въвлече събеседницата си в разговор.
— „Бебешки рай“ ли? — попита жената, като неохотно отклони вниманието си от яростния шепот на Дейвид и Джейсън.
— Там, където работите — каза високо Ейми. — Нали там ви видях?
— А, да, разбира се.
Двамата мъже млъкнаха за малко и госпожица Паркър се обърна към Ейми:
— Какво ме попитахте?
Ейми се покашля.
— Какво ще стане сега с „Бебешки рай“, след като всичката стока е продадена? Нали няма да останете без работа?
— О, не — отвърна жената, без да сваля поглед от мъжете, за да не пропусне, ако започнеха отново да се карат.
— Значи все пак ще имате работа — каза високо Ейми, като по този начин я приканваше да откъсне вниманието си от тях.
